Решение № 781 от 23.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Бургас, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100501530 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1530 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 516/2025 г. по описа РС – Бургас е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1, ЗЗД на К. З. Б., ЕГН **********, и И. И. Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за осъждане на ответника „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 102974156, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 5, вх. Б, ет. 9, ап. 19, да им заплати сума в размер от 8000 евро, представляваща неустойка по чл. 12. 1. от сключения между страните на 21.12.2023 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. К. З. Б. и И. И. Б. са осъдени да заплатят на „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ЕООД деловодни разноски в размер от 1300 лева.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 32117/21.07.2025 г. по описа на РС Бургас, подадена от И. И. Б. и К. З. Б., представлявани от адвокат Иван Бандрамалиев от АК-Бургас, с която решението се оспорва в неговата цялост като неправилно и необосновано, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства с материалния закон и утвърдената съдебно практика.

Поддържа се, че в мотивите на решението си съдът погрешно е счел , че ищците не са изпълнили задълженията си по договора цитирани в т. 4 и т. 7 и не са заплатили продажната цена, тъй като това задължение е поставено под условие ищците да се снабдят с всички необходими документи за приключване на сделката и да подадат документи във връзка с отчуждаване на 1 частта от имота, която попада в съсобственост с АПИ. Счита се, че районният съд е стигнал до погрешно заключение, като не е отчел, че ищците могат да изпълнят горепосочените задължения, след предоставяне от страна на ответника, на пълномощно, с делегиране на права на ищците да представляват собственика на имота пред съответните институции. Сочи се, че съдът е приел, че има неизпълнение на н а задълженията на ищеца, но не разглежда изпълнението на задълженията на ответната страна, от колкото пряко зависи дали ищецът може да изпълни своите, като с този си извод позволява на една неизправна страна да черпи дивиденти от виновното и недобросъвестно неизпълнение на договорните отношения. Сочи се, че по тези факти не се спори, като в хода на процеса не са събрани доказателства, че ответникът е делегирал права на ищците, а дори от свидетелските показания на г-жа Варгаи става ясно, че всички документи са били снабдявани лично от нея като съпруга на управителя.

На следващо място се сочи, че с оглед на факта, че на 17.07.2025 г. имота е бил прехвърлен между страните с нотариален акт № 8, том III, рег. № 2811, дело № 382/2025 г. на нотариус Николай Ников е било без значение дали ищците са изпълнили тези техни задължения и дори и наличието на неизпълнение в тази част не е било от значение за самото прехвърляне с нотариален акт в срока по предварителния договор. Счита се, че изводът на съда, за неизпълнение от страна на ищците, поради това, че не са заплатили продажната цена в срок, е неправилен, тъй като причината, която поставя ищците в невъзможност да изпълнят техните задължения е непредоставянето от страна на ответника на банкова сметка, по която да му бъде изплатена продажната цена. Обстоятелството, че по друга сделка, с предмет друг недвижим имот, макар и между същите страни, има предоставена банкова сметка, според въззвниците не вменява задължения за ищеца да извърши банкова транзакция по непотвърдена от продавача банкова сметка, предвид което изводът на съда, че ищците не са изпълнили задълженията си по заплащане на продажната цена по договора и поради тази причина не е сключен окончателен договор за Покупко-продажба във формата на нотариален акт, е погрешен. Твърди се, че ответникът с действията си виновно поставил ищците в положение да не могат да изпълнят задължението си плащане на продажната цена.

По отношение редовността по връчване на поканата до ответника, се сочи, че в мотивите на решението си съдът погрешно е счел, същата не е била връчена надлежно от ЧСИ Делян Николов per.Nº804. Релевира се, че с оглед на събраните по делото доказателства и свидетелски показания, въззивниците са доказали, че ответното дружество е надлежно поканено от ЧСИ Делян Николов в срока за доброволно изпълнение още през месец ноември, като книжата се считат за надлежно връчени на дата 03.12.2024 г., на адреса на дружеството обявен в Търговския регистър, посочен към момента на извършване на връчването.

Твърди се, че този адрес е посочен в пълномощното на процесуалния 2 представител на ответника, както и в първоначалните уведомявания извършени от Районен съд – Бургас са на този адрес. Сочи се, че пред първоинстанционния съд са депозирани документи от Търговския регистър, от които се вижда, че ответната страна чрез процесуалния си представител, е извършил промяна от дата 10.04.2025 г. на адреса на дружеството. Твърди се, че от представените от ответника доказателства, става ясно, че същият е потърсил контакт с ищците на дата 20.01.2025 г. - месец след срока на договора, което само по себе си е грубо нарушение и неизпълнение на разпоредбите на предварителния договор и чл. 10 от същия. В заключение моли въззивния съд да отмени изцяло решение № 1530 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 516/2025 г. по описа РС – Бургас и да постанови решение, с което въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати на въззивниците предявените претенции за договорна неустойка в размер на 8000 EUR/осем хиляди евро/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания.

Претендират се направените в двете производства разноски - съдебно деловодни и адвокатски възнаграждения.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ЕООД, чрез адв. Мария Димитрова от АК – Бургас, е подала отговор на въззивната жалба. С него жалбата се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно. За неоснователно се счита оспорването, че неправилен е изводът на БРС за това, че ищците са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са изпълнили поетите с предварителния договор задължения: по чл. 4 да плати продажната цена в срок до 21.12.2024 г. и по чл. 7 - да се снабдят с изброените документи. Сочи се, че в нито един момент ищците не са твърдели, че не им е оказано съдействие за изпълнение на техните собствени задължения, като дадените от съда указания към ищците да докажат изправното си поведение по договора са правилни, доколкото само изправната страна има право да претендира неустойка/обезщетение от неизпълнен договор. Посочва също, че ищците не само не са заявявали пред съда, че ответникът не им е оказвал съдействие, но и не са представили никакви доказателства да са търсили такова от него, като след сключването на предварителния договор те не са търсили никакъв контакт, а вместо това използвали момент, в който управителят на дружеството е бил в чужбина, за да организират изпращането на покана. По отношение на задължението за заплащане на продажната цена, се излагат доводи, че същото като парично такова е носимо и обуславя определено поведение на длъжника, като въззивниците са имали възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това (чл. 97 ал. 2 ГПК). Сочи се че при липса на 3 доказателства ищците да са внесли продажната цена в банка, вкл. например по специална сметка на нотариуса, избран от тях за сключване на окончателния договор, изводът на съда за това, че ищците не са изпълнили задължението си по чл. 4 от предварителния договор, е правилен. Твърди се, че сметката на дружеството е била известна на купувачите и по повод сключена по-рано сделка между същите страни. За правилен се счита изводът на съда за допуснато нарушение при връчване на поканата от въззивника И. Б. чрез ЧСИ Делян Николов. Сочи се, че действително до уточняване на точния административен номер на ул. Адам Мицкевич, адресът на дружеството, вписан в ТР е бил неправилен, но при връчване на поканата връчителят не е отбелязал невъзможност за връчване поради неправилен адрес, а е извършил връчване на точен такъв: на *** , който не е вписаният адрес на ответника, нито посоченият в поканата от адресата й, а произволно избран от връчителя такъв. Предвид изложеното въззиваемият счита, че такова връчване не може да бъде надлежно, а приложената към въззивната жалба съдебна практика е неотносима, тъй като касае връчване на непълен адрес, какъвто настоящият случай не е. Поддържа твърденията си, че въззивниците са действали в условията на недобросъвестност и злоупотреба с права, като самите те не са поискали съдействие от управителя на ответното дружество, не са платили продажната цена, знаели са, че адресът, на който връчителят е търсил дружеството не е действителният, тъй като последният е лично посещаван от ищеца К. Б., не са използвали обичайният между страните до момента начин на комуникация по Viber, чрез който до момента са си разменяли цялата информация, касаеща придобИ.ето на всички имоти и плащанията. Моли въззивния съд да потвърди Решение № 1530 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 516/2025 г. по описа РС – Бургас, като в случай, че приеме въззивната жалба за основателна и намери, че въззиваемото дружество дължи заплащане на неустойка от 8000 евро, да се произнесете по направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със следните вземания, които ответното дружество претендира от ищците, а именно: част от дължимата въззивниците законна лихва за забава върху уговорената продажна цена за периода от 21.12.2024 г. до заплащането й, която до датата на подаване на отговора - 17.04.2025 г. е в размер на 1072,23 евро, а до датата на действителното плащане - 17.07.2025 г. е 1899,11 евро, както и обезщетение за ползването на собствения на ответника недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Братово, общ. Бургас, с площ 799 кв. м. за периода от 21.12.2023 г. до 17.07.2025 г., в размер на по 312 лв. месечно, съгласно заключението на СТЕ, или общо 5 928, 00 лв. Претендират се сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 20.10.2025 г. страните чрез процесуалните си представители поддържат съответно въззивната жалба и писмения отговор.

По доказателствата съдът е констатирал липса на доказателствени искания и е дал ход на устните състезания. Въззивниците представят списък на разноските по чл. 80 ГПК. Въззиваемото дружество оспорва жалбата и разноските и 4 възразява, че претенция за законна лихва върху неустойката не е заявена с първоначалната искова молба.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод исковата молба на К. З. Б. и И. И. Б., двамата от гр. Бургас, срещу „Офишъл Бългериън Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 102874156, със седалище гр. Бургас, с която претендират осъждане на ответника да им заплати сума в размер от 8000 евро, представляваща неустойка по чл. 12. 1. от сключения между страните на 21.12.2013 год. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Искът, предмет на делото, е бил отделен от висящото гр. д. № 437/2025 год. на БРС, съгл. определение рег. № 513/24.01.2025 год. Ищците са изложили следните фактически правни твърдения: на 21.12.2024 год. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който дружеството-ответник следва да продаде на ищците-купувачи поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 799 кв. м., находящ се в с. Братово, Община Бургас; крайният срок за сключване на окончателния договор е 21.12.2024 год., а всички условия за сключването му са били изпълнени от двамата купувачи; продавачът неоснователно не е изпълнил задълженията си по предварителния договор и е бил поканен към това от ищците; в чл. 12. 1. от договора е предвидена неустойка от 8000 евро – при отказ на продавача да сключи окончателен договор. Ищците ангажират доказателства, молят за присъждане на направените деловодни разноски.