Определение № 177 от 15.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500196 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Г. Д. против Определение № 359/ 09.02.2026 г. по в. гр. д. № 3396/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане въззивната й жалба против Решение № 603/ 03.11.2025 г. по гр. д. № 2924/ 2025 г. на РС – Асеновград и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, като се излагат доводи, че при оттегляне на молбата за постановяване на решение за развод по взаимно съгласие постановеното от районния съд е недопустимо, поради което за защита правата на страната то следва да бъде отменено от окръжния съд. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Б. А. Д. е предявил в РС – Асеновград против М. Г. Д. иск за прекратяване на сключения между тях брак, от който имат две малолетни деца, по който е образувано гр д. № 2924/ 2024 г.

На проведеното на 25.09.2025 г. съдебно заседание съпрузите са се явили лично, като са заявили, че желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото между споразумение по чл. 51 СК.

С Решение № 603/ 03.11.2025 г. районният съд е прекратил гражданския брак между страните поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и утвърдил постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК.

Междувременно преди постановяване на решението на 22.10.2025 г. е постъпила молба от М. Г. Д., с която е заявила, че оттегля изразеното съгласие за прекратяване на брака и не поддържа постигнатото споразумение, което с определение от 04.11.2025 г. съдът е постановил да се приложи към делото.

1

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. Г. Д., която обжалва същото като неправилно, тъй като съдът не е съобразил оттегленото от нейна страна съгласие за прекратяване на брака, с оглед на което иска да се прекрати производството по предявения иск за развод.

С обжалваното определение окръжният съд е оставил въззивната жалба без разглеждане по съображения, че съгласно изричната разпоредба на 330, ал.

5 ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

С постановеното по чл. 330, ал. 3 ГПК решение съдът допуска развод въз основа на изразеното от съпрузите съгласие и постигнатото между тях споразумение по въпросите по чл. 51 СК. По своята същност то представлява акт на безспорна съдебна администрация, тъй като с него се осъществява правото на съпрузите да прекратят сключения между тях брак без да се изследва въпроса за вината. Основна предпоставка за постановяването му е наличието на изразено от всеки от съпрузите съгласие за прекратяване на брака и за утвърждаване на постигнатото между тях споразумение. По принцип съгласието за прекратяване на брака е оттегляемо до постановяване на решението, което има за последица прекратяване на производството за развод от съда. В случая, независимо от изразеното с молбата от 22.10.2025 г. волеизявления за оттегляне на изразеното съгласие от страна на М. Г. Д., районният съд вместо да прекрати производството по делото е постановил решение, с което е допуснал развод между съпрузите и е утвърдил постигнатото споразумение. Въпреки очевидната незакосъобразност на постановеното решение предвид изричната разпоредба на чл. 330, ал. 5 ГПК, според което решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване, посоченият порок не може да бъде отстранен по пътя на обжалването, а с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 2 ГПК и по реда на отмяната. Посочените разпоредби целят да гарантират правната стабилност и сигурност по отношение на гражданското състояние на лицата и да се предотврати несигурността в личните и имуществените отношения, тъй като при отмяна на влязлото в сила решение за развод по взаимно съгласие това би поставило под заплаха стабилността на последващи бракове, сключени от бившите съпрузи, както и правата на децата от тези нови връзки. В тази връзка следва да се отбележи, че стабилитетът на съдебното решение се отнася единствено до прекратяването на брака, като по отношение на въпросите, предмет на споразумението по чл. 51 СК, няма пречка да бъдат пререшени при промяна на обстоятелствата по реда на чл. 59, ал. 11 СК. По изложените съображения настоящият състав намира обжалваното определение, с което въззивната жалба на М. Г. Д. против постановеното решение по чл. 330, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане, за правилно, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 359/ 09.02.2026 г. по в. гр. д. № 3396/ 2025 г. на ОС – Пловдив.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3