Решение № 81 от 08.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Русе, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520202108 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. И., чрез адв. М. В., депозирана против наказателно постановление № 23-1085-002751 от 28.09.2023г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, и неговата цел.

Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че АУАН е съставен три дена след констатираното в него нарушение и на посочените в него време и място на жалбоподателя не е била извършена полицейска проверка, в качеството му на водач на МПС, нито му е било предлагано извършването на проба за алкохол, а отказът му да бъде изпробван е обективиран от него много по-късно, когато не е имал качеството „водач на МПС“. Посочва се, че в АУАН липсват каквито и да било данни и действително описание на обстоятелствата, при които полицейските служители са поканили 1 жалбоподателят да бъде тестван, не е посочен моделът и марката на техническото средство, с което са искали да направят съответната проба, както и по какъв начин те са установили и възприели факта, послужил като основание за налагането на административна санкция по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като впоследствие, при издаването на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло с описаната в АУАН фактическа обстановка, без да извърши самостоятелна проверка на спорните обстоятелства, както и да събере допълнително доказателства, установяващи по безспорен начин вината на жалбоподателя. Инвокират се доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 40 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочва се, че действително на 24.06.2023г. жалбоподателят е управлявал мотопед, като е загубил контрол върху управляваното от него МПС поради наличие на пясък на пътя, като при падането си е цепнал веждата и е изпитал силна болка, и впоследствие е бил откаран в УМБАЛ „Канев“ АД от екип на спешна помощ, и когато са пристигнали полицейските служители в лечебното заведение, и са му предложили да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол жалбоподателят е отказал, тъй като не е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Развиват се съображения, че смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП изисква проверката за алкохол да бъде извършена непосредствено след спирането за проверка, а не в произволен момент след това, тъй като в противен случай не може да бъде установено дали към момента, в който жалбоподателят е управлявал МПС е бил употребил алкохол или не. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по 2 отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.06.2023г., около 18,30 часа, в село Сандрово, ул. Хан Крум“, жалбоподателят С. С. И., управлявал моторно превозно средство – двуколесен мотопед, марка Пиаджи, модел Си, когато загубил контрол върху управляваното от него моторното превозно средство и се блъснал в крайпътно дърво.

По същото време свидетелят Й. Т. Е., който живеел на същата улица, и в този момент се намирал гаража си, чул шум от удар, излязъл да види, какво става, когато възприел жалбоподателя, който бил на земята и имал кръв по лицето си, а до него се намирал мотор, който работел на празен ход.

Свидетелят се уплашил за състоянието на жалбоподателя и понеже нямал телефон в себе си се върнал в дома си и от телефона на съпругата си подал сигнал на ЕЕН 112.

На място пристигнал екип на ЦСМП, който след преглед на състоянието на жалбоподателя, го откарал в УМБАЛ „Канев“ АД, където бил приет по спешност.

На място бил изпратен и екип на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе в състав свидетелите К. В. К. и П. Р. П., като при пристигането им, същите разбрали, че жалбоподателят е бил откаран в УМБАЛ „Канев“ АД с линейка и се насочили към лечебното заведение.

В лечебното заведение на жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 137383, за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, връчен му в 19,50 часа на 24.06.2023г., което обстоятелство жалбоподателят удостоверил с подписа си.

Изготвен бил протокол за медицинско изследване и вземане на 3 биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който бил удостоверен отказа на жалбоподателя да даде кръв и да бъде изследван за употребата на алкохол.

Въз основа на така установените факти от обективната действителност, срещу жалбоподателят бил съставен АУАН № GA 1000759 от 27.06.2023г., за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Нарушителят подписал акта без да изложи, че има възражения.

Такива не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 23-1085-002751 от 28.09.2023г., при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в АУАН и на нарушителя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Й. Т. Е., П. Р. П. и К. В. К., писмените доказателства АУАН № GA 1000759 от 27.06.2023г., талон за изследване № 137383 от 24.06.2023г., докладна записка, ЗППАМ № 23-1085-000377/28.06.2023г., справка за нарушител/водач и материалите съдържащи се в прокурорска преписка 3520/2023г. по описа на Районна прокуратура - Русе, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.

Всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват и доказват приетите за осъществили се факти от обективната действителност, като едновременно с това фактът, че жалбоподателят е управлявал от управлявал 4 на посочените в АУАН дата и час, посоченото МПС, настъпилото ПТП и отказът му да бъде изпробван в лечебното заведение, не се и оспорват от жалбоподателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, касаещи допуснати съществени нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство.

АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Неоснователни и без опора в закона са твърденията възведени с жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е съставен три дена след констатираното в него нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.

34, ал.

1

ЗАНН

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая видно от материалите по делото акта е съставен в посочените в чл. 34 ЗАНН срокове.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на 5 основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Неоснователни са твърденията, че в АУАН и НП липсват, каквито и да било данни и действително описание на обстоятелствата, при които полицейските служители са поканили жалбоподателят да бъде тестван.

Изрично, както в АУАН, така и в НП е посочено, че се касае за отказ на жалбоподателя да изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, въз основа на издаден талон за изследване номер 137383. Не е посочен моделът и марката на техническото средство, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и НП липсват твърдения да е бил поканен, да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията в жалбата, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 40 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис и описанието на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, позволяват на наказаното лице да бъде запознато с приетите за осъществили се факти, тяхната правна квалификация и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото.