Решение № 6508 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6508 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100513542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.03.2024г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 18.09.2024г., постановено по гр.д. № 26505/2023г. на СРС, ГО, 59 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. А. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1 453, 06 лева – главница, представляваща цената на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното плащане вземането; за сумата в размер на 248, 36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.10.2022г.; за сумата в размер на 32, 29 лева, представляваща цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното плащане вземането и за сумата в размер на 6, 36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 20.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61071/2022г. по описа на 1

СРС, ГО, 59 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Счита, че СРС в противоречие на представените по делото доказателства е приел, че ответникът не е бил титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия период. Излага, че е ангажирал договор за продажба на недвижим имот от 16.06.1996г., от който се установява твърдяното титулярство в правото на собственост върху имота от страна на ответницата. Поддържа, че В. Н. не е оспорила обстоятелството, че е различно лице от лицето, посочено в договора за продажба. Ответницата не е оспорила и представените по делото фактури и изравнителни сметки за имота, издадени на нейно име въз основа на служебно открита партида. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна – В. А. Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Прави искане за потвърждаване на решението като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Заявено е, че се поддържа в условията на евентуалност и релевираното възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

3

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

На етапа на въззивното производство е спорен въпросът за съществуването на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот, т.е. в хипотезата на презюмиран договор. За установяване на основанието на предявения иск е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.06.1996г., въз основа на който В. А. Н. е придобила собствеността върху следния имот: апартамент № 36, находящ се в гр. София, жк “********. Действително, като страна по договора е посочено лице с първо име В. и без ЕГН, което се различава от първото име на ответницата – В.. Ответницата, обаче, не е оспорила цитирания договор, включително не е релевирала възражения за липса на идентичност с посоченото като купувач лице. Освен това следва да се има предвид, че по делото са приети като доказателства представените от третото лице-помагач талони за отчет на уреди за дялово разпределение за исковия период и по отношение на процесния имот, които са подписани от В. А. Н. в качеството й на клиент. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ /каквито са представените талони за отчет/, чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответницата В. Н..

4

Удостовереното в този документ качество на клиент на топлинна енергия е противопоставимо на ответницата, доколкото установява неизгодни за нея факти. Съдът следва да зачете формалната доказателствена сила на частния документ относно съдържащото се в него неоспорено признание. Това признание следва да се цени от съда в рамките на всички събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че ангажираните писмени доказателствени средства, обсъдени наред с предмета на заявените от ответницата защитни възражения, в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и В. Н. в качеството й на собственик на топлоснабдения имот в сграда в режим на етажна собственост.

По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, да е извършил разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.

Следователно между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени.

С оглед изложеното се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е доставял топлинна енергия, а ответницата В. Н. дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който въззиваемата, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че стойността 5 на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 1 453, 06 лева.

Ответницата е релевирала своевременно в първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.