Решение № 11 от 08.03.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велики Преслав, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200297 по описа за 2023 година Производството по ВАНД№297/2023 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Д. Б. Х. с ЕГН **********, с адрес в гр.******, ******, ****** срещу Наказателно постановление №23-0323-000391/26.05.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на издаденото НП, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и несъответствието му с целта на закона, поради издаване на същото след изтичане сроковете предвидени в ЗАНН, липсата на субективна съставомерност на деянието, непълнота на извършената проверка от АНО, предпоставила издаването на обжалваното НП довела съотв. и до неправилни изводи в същото. Възоснова на изложени в подкрепа на горното аргументи се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, 1 намира следното:

Н а 27.09.2022 г. св. З. И. и колегата му А.А. – служители при РУ Велики Преслав, около 20,00 ч. в гр.Върбица, на ул.“Септемврийско въстание“, до бензиностанция „Роубак“, извършили проверка на мотоциклет „Ямаха В 400 Ф“ с рег.№ ******, управляван от жалбоподателя Д. Б. Х..

Същият го бил закупил малко преди това от св. А.Ч.. от с.Ябланово, който от своя страна го купил от свой познат „Н.“ от с.Руен. Извършените посочени договорки имащи за предмет покупко-продажбата на процесния мотор били устни, без писмени удостоверяващи същите документи, като при тях освен договорената парична сума се предавали и съпровождащите МПС-то регистрационни документи – малък и голям талон. В процесния ден, предвид че св.А.Ч.. не бил в дома си, съгласно направените преди това уговорки по телефона с жалбоподателя относно закупуването на мотора, за който имало обява в интернет, същият и неговите документи били предадани на Х. от съпругата на свидетеля в с.Ябланово, до където жалбоподателя пристигнал с автомобил, придружаван от двама приятели, сред които бил и св.П.. Със закупеното МПС, Х. се отправил към дома си, като до бензиностанция „Роубак“ в гр.Върбица, била извършена полицейска проверка, която установила, че моторът е регистриран на името на А.Н.Д. и МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 28.07.2021 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, предвид нерегистрирането му в законоустановения срок след закупуването му от страна на вписано като негов собственик в СРМПС – Г.Й.Г.. С оглед констатираното, св.И., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без вписани възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените на 27.09.2022 г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С Постановление от 28.04.2023 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност на извършено по чл.345, ал.2 от НК деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ - В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на Д. Х. производство.

Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ШРП, на 26.05.2023 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя , на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП санкция „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Видно от приложените по делото справки свързани с регистрацията и собствеността на процесния мотор, закупен на 27.09.2022 г. от жалбоподателя, същият бил с регистрирани последователно във времето двама собственика – А.Н.Д. и Г.Й.Г., като на 27.05.2021 г. бил регистриран договор за продажба на мотора и поради непререгистрирането му в законоустановения срок, регистрацията на осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП – прекратена.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитан ите св.И., св.П. и св.А.Ч.. касателно основаните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка 2 помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуван е на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт в законопредвидения за това срок и съобразявайки установените в хода на проверката факти , която проверка съдът намира за в достатъчна степен пълна и всеобхватна, противно на релевираното в подкрепа на обратното от защитата възражение.

Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в 3 пътното движение.

Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В разглеждания случай не се спори, че на 27.09.2022 г., около 20,00 ч. в гр.Върбица, на ул.“Септемврийско въстание“, до бензиностанция „Роубак“, жалбоподателят е управлявал мотоциклет „Ямаха В 400 Ф“ с рег.№ ******, на път, отворен за обществено ползване. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се оспорва и от жалбоподателя, че към този момент моторът е бил със служебно прекратена регистрация, считано от 28.07.2021 г., доколкото негов предходен приобретател – Г.Й.Г., не е изпълнил задължението си да пререгистрира превозното средство.

Прекратяването на регистрацията на процесния мотор е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. Т.е на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България мотор.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено от обективна страна.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желаел настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В настоящото производството не се събраха категорични доказателства, че преди да предприеме управлението на мотора жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена регистрация, доколкото в тази насока са показанията на св.И., свидетелстващ за заявеното пред него от страна на жалбоподателя при съобщаването му на този факт, както и на св.

А.Ч... Видно от същите, този свидетел заявява че е знаел, че мотора не е регистриран в КАТ, като в тази връзка е предал на жалбоподателя и му е заявил, че нищо за мотора не е платено и ако го закупел, трябвало да дойде с бус за да го вземе и транспортира и съотв.регистрира. Ето защо в случая, 4 съдът намира, че не се касае за умишлено нарушение.