Решение № 6158 от 20.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6158 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110144429 по описа за 2022 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171270/16.08.2022г. на СРС, подадена от М.

П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. срещу Д. Б. М..

Ищците М. П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. чрез адв. К. Б. - АК-София, са предявили срещу ответника Д. Б. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 383 кв.м. (без частта от имота, попадаща в улица), находящ се в град София, кв. *********, ул. "***********" № 33, представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по плана на град София, м. "*********".

Ищците твърдят, че през 1951г. Д.И.А. закупил недвижимия имот имот с площ от 300,00 кв.м. През 1965 г. Д.И.А. продал на сина си И.Д.А. собствените си 103/601,2 идеални части от парцел І-1,2, кв. 40 по плана на град София, м. "*********", целият от 630,00 кв.м., образуван чрез сливането на неурегулирани имоти с пл. № 1 и пл. № 2, от които имот пл. № 1 бил на Д.А., като всеки от собствениците на неурегулираните имоти ставал собственик на съответни идеални части от новообразувания парцел. По действащия регулационен план имотът на Д.А., съответно на И.Д.А., представлявал УПИ ХІІІ-718, кв. 69 и с площ от 311 кв.м., а площта по кадастрална карта на имота с идентификатор ******** била 383 кв.м.

И.Д.А. Починал през 1985г., като оставил за наследници съпругата си П.Н. А. и две деца Д.И.А. и Т. И. Ш.. П. А. живяла в процесния имот до смъртта си през 2013г., като непрекъснато, явно и необезпокоявано упражнявала фактическа власт върху него, без 1 правото ú на собственост да бъде оспорвано от трети лица. Наследници на П. А. били Д.А. и Т. Ш.. След смъртта си Д.А. бил наследен от съпругата си М. П. А. и дъщерите си П. Д. А. и А. Д. А.. От справка в Службата по вписванията в град София ставало ясно, че на 16.06.2022г. ответникът се снабдил с нотариален акт, по силата на който той бил признат за собственост на спорния имот въз основа на придобивна давност. Той нямало как да придобие имота по този начин, тъй като нито го бил владял, нито бил наследник на някого от предишните му собственици. Молят съставеният в полза на ответника нотариален акт да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищците Т. Ш. и П. А. се явяват лично, а ищците М. А. и А. А. се явяват или не се явяват. Представляват се от адв. Б.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнително се представя Писмена защита, вх. № 97910/07.04.2023г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. М. чрез адв. М. Г. - АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 241953/09.11.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищците трайно са се дезинтересирали от имота и повече от 10 години не са посещавали същия, като не са доказали да са имали върху него трайно и непрекъснато владение. От 2010г. имотът бил ползван от Б. М. - баща на ответника, а след това - от ответника като единствен негов наследник. В хода на извършената за съставянето на нотариалния акт обстоятелствена проверка не се установило някой от ищците да е декларирал същия като своя собственост. Имотът бил безстопанствен, като Б. М. го оградил и отглеждал животни в него - това било известно на всички в квартала. Никой не е оспорвал владението, което продължило явно и непрекъснато в продължение на десет години. Подробно обосновава наличието на реализиран фактически състав на придобиването на имота по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Г., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 96074/06.04.2023г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове е за ищците. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало на годно правно основание право на собственост върху процесния имот. В тежест на ответника е да докаже, че в неговия патримониум е налице право, изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от 2 страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт № 194/30.08.1951г., т. VІІ, дело № 1337/1951г. на І Нотариус при Софийския околийски съд, Д.И.А. е закупил земя с площ от 300 кв.м., ведно с построената върху нея сграда от една стая, находяща се в землището на село С., Голяма София, м. „Кантона“, кв. „*********“, при съседи П.Г., Ф.Д., З.Д. и път. С Нотариален акт № ***/27.03.1965г., т. VІІ, дело № 1258/1965г. на І Нотариус при Софийския народен съд, Д.И.А. е продал на сина си И.Д.А. собствените си 103/601,2 идеални части от парцел І -1 и 2, кв. 40 по плана на град София, м. „*********“, целия с площ от 630 кв.м., при граници Н.Р., З.З. и от три страни улици.

От комбинираните скици, представени на л. 16 и л. 55 от делото, както и от Скица № 15839684-27.07.2022г., се установява, че описаната част от имот е частично идентична към настоящия момент с имот с площ от 383 кв.м. с идентификаратор ******** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, съответстващ частично на УПИ ХІІІ-718, кв. 69 по действащия регулационен план на град София, м. „*********“.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 154/13.01.1986г. на Районен народен съвет „Васил Левски“ – София, И.Д.А. е починал на 28.12.1985г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си П.Н. А., сина си Д.И.А. и дъщеря си Т. И. Ш.. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 1976/11.04.2013г. на Столичната община – Район „С.“, П.Н. А. е починала на 31.03.2013г., като е оставила за свои наследници сина си Д.И.А. и дъщеря си Т. И. Ш.. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РИС21-УГ516299/10.08.2021г. на Столичната община – Район „Искър“, Д.И.А. е починал на 30.07.2021г., като е оставил за свои наследници съпругата си М. П. А. и дъщерите си П. Д. А. и А. Д. А..

Видно от представеното на л. 18 заверено копие от нотариален акт, както и от представеното нотариално дело № 76/2022г. на Нотариус № *** – Ж.Б., с постановление от 10.06.2022г. същият е признал ответника Д. Б. М. за собственик по давност и наследство на поземлен имот, находящ се в град София, кв. „*********“, ул. „***********“ № 33, идентификатор ******** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 383 кв.м., представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по действащия регулационен план, без частта от имота, попадаща съгласно същия в улица. Издаден е и Нотариален акт № ***/16.06.2022г., т. І-1, рег. № 1296, дело № 76/2022г. на Нотариус № *** – Ж.Б.. За да издаде акта, нотариусът въз основа на разпит на свидетели и представени писмени доказателства е приел за установено, че бащата на Д. М. – Б. М. Б., починал на 31.07.2020г., е закупил /без надлежен документ/ процесния имот преди повече от десет години, като го е стопанисвал, а след смъртта му владението е преминало към единствения му наследник по закон – сина му Д. М., като владението е било непрекъснато и неоспорвано от никого в продължение на повече от десет години и въз основа на него е придобито и право на собственост върху имота.

По делото са разпитани свидетелите А.А., З.В., Хр.А. и Н. И..

3

Свидетелят А. е кръстник на П. А. и А. А., като е бил приятел и съученик на баща им Д..

Познава спорния имот, който се намира в столичния квартал "*********". Преди е ходил там много често. Около пет години преди 2015г. помагал да се прави ограда от мрежа откъм улицата. В имота живеели Д. и майка му П.. Д. живеел там докато си купил апартамент, може би до около 1997г., но минавал често оттам, тъй като работел наблизо. Майка му П. живеела в имота до смъртта си през 2013г. Д. починал през 2021г. Свидетелят не си спомня кога последно е ходил там, но сочи, че преди 2015г. е помагал да се прави и барака за дърва и въглища. Спомня си, че през м. юли 2015г. бил там и варили ракия с Д.. Докато П. била жива, в имота имало ток и вода. След това обаче Д. ги прекъснал, защото някой правел опити да спи в къщата. Постепенно имотът започнал да става обект на посегателства и кражби. Дори входната порта откъм улицата била открадната и с Д. сложили преграда да не може да се влиза. До към 2019г. Д. отглеждал куче в имота, което ходел да храни през ден.

Свидетелката В. живее в съседство на имота. Познава се с ищците отдавна. Не познава ответника. Не е ходила на място от 2021г. Преди това е гледала баба си, която живеела отсреща и починала през 2021г. Към този момент ищците не живеели в къщата, а имотът бил необитаем. В постройките влизали и излизали хора да взимат неща. Първоначално мястото било оградено, но след това вече не. В тази къща живеела бабата на П. /визира се ищцата П./, която починала през 2013г. След това никой не живеел там. Единствено имало куче, което останало там и след смъртта на възрастната жена. Потвърждава, че ищците са идвали в имота, включително да варят ракия. Не може точно да каже кога ги е виждала там, но вероятно няколко месеца преди 2021г., тъй като от 2021г. не е ходила. Чувала от съседи да се говори, че някой, не знае кой, искал да събори къщата. Освен кучето не е виждала други животни в имота. Бабата посещавали всеки ден или през ден. Тя до смъртта си живяла в къщата.

Свидетелят А. е местен образователен и здравен медиатор от 2010г. Познава ответника, но не познава ищците. Познава и бащата на ответника - Б.. Той бил каруцар. Знае къде е имотът, като последно го е виждал през миналата година. Имало ограда в лошо състояние и полуразрушена сграда. Когато последно го видял, сградата била наполовина махната, а оградата я нямало. Често е минавал покрай имота и там винаги е виждал коня и каруцата на Б.. Счита, че никой никога не е живял там. Не е виждал сградата в друго състояние, освен в порутеното такова по представените по делото снимки. Освен коня и каруцата друго не е виждал там. Не знае в къщата да е живяла възрастна жена.

Свидетелката И. е от квартала и познава ответника и баща му Б.. Б. живеел в имота и отглеждал животни там, повечето коне. Минавала почти всеки ден оттам. В имота имало постройка, която преди се поддържала от Б.. Д. искал да я събори и да си построи нещо, но, откакто почнал спорът, спрял. Потвърждава порутеното състояние на имота по представените по делото снимки, като бил в такова състояние от може би две години.

Ограда имало някога, а сега нямало. Конете гледал в двора пред къщата. Не е влизала в къщата, не знае някой друг да е живял в нея. Не е виждала там да живее баба. Само Б. и синът му Д., който ходел при него. Б. поддържал двора, чистел го. След смъртта на баща си 4

Д. отглеждал там коне, но, след като започнало делото, прекратил животновъдството. Три коня били.