Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 14.07.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 463/2025
Вид
Решение № 302
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Сийка Златанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Смолян, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100463 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М. А. С. от гр. Смолян е предявила срещу *** „****” – Смолян, представлявано от директора *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 06.03.2023, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимата мораторна лихва върху тази главница в размер на 101,80 лв. за периода 02.10.2023 г. до 21.03.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда; - иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 190 лв., представляващи разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетението за 16 дни, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; - акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимата мораторна лихва върху тази главница в размер на 38,69 лв., за периода 02.10.2023 г. - 21.03.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда.

Претендира за разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Съществувало трудово правоотношение между страните, прекратено със заповед № 1

АТС 01-741 от 02.03.2023 г., считано от 06.03.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Била е член на СО към Синдикат Образование към КТ Подкрепа до прекратяване на трудовото правоотношение и към датата на предявяване на исковата молба и добросъвестно е заплащала членския си внос. На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за „учител“ е предвидено минимално възнаграждение от 1 709 лева, считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е предвидено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. Във връзка с така приетата актуализация на заплатите на 02.10.2023 г. подава заявление с вх. № 45/02.10.2023 г. до Директора на училището, с което претендира да й бъде заплатена разликата в трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, след тяхната актуализация, съобразно анекса. С писмо с изх. № 025/09.10.2023 г. ищцата е получила отказ от ответника за получаване на претендираната разликата в изплатените трудови възнаграждения, изчислени на база увеличението на работната заплата с аргумент, че не съществувала правна възможност да й бъде изплатено възнаграждението. Считано от 01.01.2023 г. до 06.03.2023 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение са изминали два месеца и шест дни, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. На база на неактуализираното възнаграждение са изчислени и изплатените обезщетения, съобразно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, фактическите твърдения на ищцата.

Признава факта, че с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. се предвижда изменението да поражда действие от 01.01.2023 г. Твърди, че изменение не е приложимо за лицата, които към датата на сключването на този анекс са били с прекратено трудово правоотношение и съответно не са били членове на синдикална организация, какъвто е случаят с ищцата. Оспорва и размерите на предявените искове като прекомерни.

Оспорва искането за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение, тъй като ответникът попада в кръга на субектите по чл. 243, ал. 2 ГПК и като общинско училище се финансира от републиканския бюджет, поради което представлява държавно учреждение и смята, че приложимият ред за удовлетворяване на парично изпълняемо право е чл. 519, ал.

2 ГПК.

2

Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, в писмено становище процесуалният представител адв. П., поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени и да бъдат присъдени деловодните разноски.

Ответникът се представлява от адв. ***, която поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по изложените в пледоарията съображения. Оспорва основонието на предявените искове, като признава размера на предявените искове за трудово възнаграждение ии обезщетение за неползван отпуск и оспорва размера и периода на лихвите за забава върху двете главници. Претендира за разноски по представения списък.

Съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че ищцата работила по трудово правоотношение с ответното училище, възникнало с трудов договор № АТС 01-019/23.09.2022 г. на длъжност учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас с основно трудово възнаграждение в размер на 1 493 лв. и размерът на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6 %.

Със заповед № АТС 01-741 от 02.03.2023 г. на директора на училището трудовото правоотношение е прекратено в срока за изпитване и е разпореден озаплащане на обезщетение по чл. 224 КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 1243,87 лв.

Със заявление № 45/02.10.2023 г. ищцата е поискала от ответното училище да й бъде заплатено ивеличението на работната заплата с 15 % за периода 01.01.2023 – 06.03.2023 г. на основание анекса към КТД от 10.08.2023 г.

С писмо изх. № 025/09.10.2023 г. на същата е обяснено, че няма законово основание за изплащане на увеличението на трудовото й възнаграждение. От страна на работодателя е прието, че увеличението на индивидуалните заплати засяга само служителите с действащи трудови договори към момента на увеличението, а не и тези, на които трудовият договор е прекратен.

От представеното удостоверение, издаден от РСО „Подкрепа“ – Смолян /л. 10/ от ноември 2022 г.М. С. е била член на синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“.

Правни изводи:

Ищцата е активно легитимирана да предяви исковете за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение срещу бившия работодател.

Безспорно се установи възникването на индивидуалното трудово правоотношение между страните по сключен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 06.03.2023 г. в срока за изпитване.

Не е спорно между страните, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 16 работни дни неползван платен 3 годишен отпуск.

Установи се също, че ищцата е била синдикален член на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от ноември 2022 г., поради което по отношение на нея е приложим КТД от 06.12.2022 г..

Няма спор също, че в системата на предучилищното и училищното образование към 16.07.2023 г. - момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата действа колективен трудов договор № Д001-269/06.12.2022 г., подписан от министъра на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България като работодатели и Синдиката на българските учители към КНСБ и Синдикат Образование към КТ Подкрепа, Независимия учителски синдикат към КНСБ като синдикати.

Безспорно се установи още, че с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. е изменен колективен трудов договор №Д001-269/06.12.2022 г., подписан от страните по КТД.

Измененията са приети с обратно действие, считано от 01.01.2023 г.

С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. е договорено изменение в чл. 27, ал. 1 от КТД, предвиждащо увеличение на минималните основни заплати на работещите в системата на предучилищно и училищно образование, като за педагогически специалист –Учител е определен минимален размер на основната работна заплата в размер на 1 709 лева и е договорено изменение в чл. 27, ал. 3, т. 2, като индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Въз основа на измененията на Колективния трудов договор от 2022 г. с Анекс № Д01192/10.08.2023 г., със заповед № РД 07-1522 на директора на училището, считано от 01.01.2023 г. са определени индивидуалните основни работни заплати на педагогическия персонал в училището, като с т. 9 на учител в ЦДО начален стадий на основното образование е опредЕ. основна работна заплата в размер 1 720 лева.

В раздел IV от вътрешните правила за работна заплата в ОУ „*** – Смолян – Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер е уреден размерът на възнагражденитео за придобит трудов стаж и професионален опит, кога възниква и кога се изменя и как се заплаща.

Спорният въпрос се свежда до това, дали изменението с анекса е приложимо и за педагогическите специалисти с прекратени трудови правоотношения поради пенсиониране преди датата на подписване на анекса, но полагали труд към 01.01.2023 г.. Съдебната практика е заела две диаметрално противоположни решения при тълкуването на този въпрос.

Публично известен е фактът, че в последните три години поради нестабилната политическа обстановка в страната държавният бюджет е бил приеман със сериозни 4 закъснения. В посочения смисъл Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е обнародван в ДВ бр. 66/01.08.2023 г. Измението на КТД е направено след обнародването на държавния бюджет и е съобразено с отпуснатите от държавния бюджет средства за увеличението на учителските заплати /арг. от ал. 2 на анекса/.

КТД и изменението му имат силата на закон за страните и при тълкуването им съгласно чл. 20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Анексът като неразделна част от КТД има действие от момента на неговото подписване /арг. от чл. 54, ал. 1 КТ/. Анексът от 10.08.2023 г. предвижда приложение на изменението от минал момент - считано от 01.01.2023 г. В случая се касае за уреждане с обратно действие и действие на измененията, извършени с анекса към 01.01.2023 г. по отношение на всички работили и работещи през 2023 г. лица в системата на МОН. С изменението от 10.08.2023 г. се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към 01.01.2023 г., касаещо увеличение на трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. В решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III гр. о., е прието, че „обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения“. Това означава преуреждане и на прекратените трудови правоотношения.