Решение № 70 от 20.02.2019, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…

20.02. 2019г. гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ

ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ

ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА

Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №900 по описа за 2018 год.

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Р.А.В. С ЕГН********** срещу Решение № 1658/ 02.11.2018 г. по гр.д.№ 4460/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск за разликата от 231, 88 лева до 3 899, 57 лева.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД иск за разликата от 231, 88 лева до 3 899, 57 лева, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „****( в ликвидация) с ЕИК**** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от Договор за възлагане на ликвидация на ЕАД с държавно имущество № ДВ – 08/ 17. 07. 2008 г. вр. чл. 266 ТЗ въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 12 810, 35 лева главница, представляваща възнаграждение по чл. 266 ТЗ за периода от месец юли 2014 г. до 22. 06. 2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19. 06. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението въззиваемият е осъден да заплати на въззивника на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 231, 88 лева, представляваща лихва за забавено плащане на възнаграждението за месец юни 2015 г. за периода от 01. 07. 2015 г. до 19.06. 2018 г., като за разликата до претендираните 4450, 26 лева и за периода преди 01.07.2015 г. искът е отхвърлен като погасен по давност. Въз основа на изхода на делото съдът на основание чл.

78, ал.1 ГПК е осъдил въззиваемия да заплати на въззивника направените по делото разноски в размер на 1746, 76 лева съобразно уважената част от исковете.

В мотивите на обжалваното решение районният съд в обжалваната част досежно претенцията за лихва за забавено плащане е приел, че за дължимото възнаграждение за месец юли 2014 г. въззивемият е изпаднал в забава на 01.08. 2014 г., а за останалите дължими възнаграждения – с настъпването на първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съдът е съобразил направеното възражение за изтекла давност от въззиваемия и е приложил разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД и датата на предявяване на иска на 19. 06. 2018 г. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че възражението за изтекла давност е частично основателно за сумата от 4228, 38 лева, представляваща дължима лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение на въззивника за периода преди 01.07.2015 г. и е приел, че дължимата сума е в размер на 231, 88 лева, която е присъдена в полза на въззивника.

Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и пред вид доводите на страните, счита, че въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място въззивният съд приема, че е налице направено по надлежния ред възражение за изтекла давност от въззиваемия с отговора на исковата молба, в който въззиваемият изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 111, б.“в“