Решение № 7663 от 26.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7663 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146534 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004.

Ищците С. З. Д., Н. К. Д., В. Г. К., А. В. К., С. И. С., Р. Г. В., Н. Д. Н., М. М. Д., Н. Г. Н., П.

П. Б., Б. П. К. и Ц. С. С. излагат в исковата молба, че притежават качеството на пътници по договор за въздушен превоз, удостоверен чрез закупени на тяхно име самолетни билети за полет FR4790, изпълняван от авиопревозвача „РДАК“ (Ryanair DAC), с маршрут летище Скиатос (JSI) – летище София (SOF), с дата на изпълнение 09.08.2025 г., планиран час на излитане: 08:00 ч., и планиран час на пристигане: 09:05 ч. Ищците твърдят, че превозът е бил потвърден от ответника, като всички пътници своевременно са се явили на гишето за регистрация, получили са бордни карти, и са изпълнили всички свои задължения по договора за въздушен превоз. Посочват, че вместо в планирания час самолетът е излетял в 12:06 ч., а е пристигнал в 12:49 ч., т.е. с общо закъснение 3 часа и 44 минути, което поражда правото им на обезщетение по чл. 7, §1, б. “а” от Регламент (ЕО) 261/2004, в размер на 250 евро за всеки пътник, тъй като полетът е на разстояние под 1 500 км и попада в приложното поле на регламента. Ищците твърдят, че с предявяване на иска отправят покана за плащане, като сочат, че ответникът дължи освен сумата от 250 евро на всеки един пътник, също така държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв. за всеки ищец. Посочват и банкова сметка, по която могат да бъдат преведени обезщетенията.

Въз основа на изложеното ищците искат осъждането на ответника да им заплати обезщетението на всеки един от тях в индивидуално посочените размери, както и претендират разноски. Излагат още, че при желание от страна на ответника за доброволно плащане и спогодба – при заплащане на 50% от направените разноски – делото може да бъде прекратено след извършване на плащането.

Ответникът – „РДАК“ (Ryanair DAC) признава исковете на всички ищци по реда на чл.

237 ГПК. Ответникът заявява, че претендираните суми са заплатени доброволно и изцяло, веднага след получаване на исковата молба, без да е налице спор относно основание или размер. Към отговора представя платежно нареждане за общо 3 000 евро (по 250 евро за всеки пътник), преведени на 12.11.2025 г. по банковата сметка на адв. К., посочена от ищците. Ответникът развива доводи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което 1 следва да намери приложение чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди, че ищците не са отправили извънсъдебна претенция, нито покана за доброволно изпълнение преди подаване на исковата молба, като не са използвали вътрешната процедура на авиокомпанията за доброволно уреждане на обезщетенията чрез онлайн формата, предвидена в чл. 15.2.2 от Общите условия за превозване, която изисква пътникът да даде 14-дневен срок за отговор.

Ответникът сочи съдебна практика на СРС и Апелативен съд – Пловдив, подкрепяща възражението, че ако пътникът не е поканил превозвача преди съдебно предявяване, разноски не се дължат. Ответникът поддържа, че процесният полет действително е бил закъснял, а обезщетенията по Регламент 261/2004 са дължими, но в хипотезата на незабавно доброволно плащане липсва основание за присъждане на разноски – нито държавна такса, нито адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, че адвокатското възнаграждение от 400 лв. на ищец е прекомерно. Иска отхвърляне на исковете или постановяване на решение при признаването им.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото са приети като писмени доказателства дванадесет броя бордни карти. От съдържанието на тези бордни карти се установява, че всяка от тях е издадена на конкретен ищец за полет FR4790, по маршрут JSI – SOF, с дата 09 Aug, с планиран час на излитане 08:00 ч. и час за приключване на качването 07:30 ч. Бордните карти индивидуализират пътниците по име, резервационен код и място в самолета и съответстват на посочените в исковата молба резервации, а именно: QTZEGZ, FSB5KJ, P199PN, YTK8QZ, PS8V7Z, V1RW2K, QZESUD и H2UT7R.

По делото е приет писмен документ, съдържащ визуализирана електронна справка за полет FR4790 от 09.08.2025 г. От справката се установяват планираният час на излитане – 08:00 ч., действителният час на излитане – 12:06 ч., планираният час на пристигане – 09:05 ч., както и действителното пристигане в 12:49 ч. Справката съдържа още данни за статуса „Landed 12:49“, позивна RYR3D и регистрация на въздухоплавателното средство SP-RZB.

Доказателството подкрепя твърдението за голямо закъснение при пристигането.

Ответникът е представил и съдът е приел платежен документ за извършен банков превод от Ryanair DAC в размер на 3 000,00 евро по банковата сметка с IBAN BG84UBBS80021468560510, чийто титуляр е Stanislav Kolev. В документа е посочен референтен номер на транзакцията 5550685846 и са изписани резервационните кодове на пътниците, което позволява плащането да бъде свързано именно с процесните дванадесет претенции.

По делото е приет като писмено доказателство частичен превод на български език на раздел 15.2 от Общите условия за превозване на Ryanair, оригинален английски текст на Общите условия, съобщение на Европейската комисия до пътниците, използващи въздушен транспорт, тълкувателни насоки на Комисията по Регламент (ЕО) № 261/2004 и разпечатка от интернет страницата на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ относно реда за подаване на оплакване по Регламент (ЕО) № 261/2004. В общите условия, които са обвързали пътниците, приемайки ги, закупувайки билети от ответника е посочено, че преди предявяване на иск за обезщетение за закъснял полет, при възникване на това право, пътникът следва първо да се обърне към превозвача.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 при полети до 1500 километра пътниците имат право на обезщетение в размер на 250 евро. Трайно е възприето в практиката на Съда на Европейския съюз, че при достигане на крайния пункт с три или повече часа закъснение пътниците на закъснели полети могат да се позовават на същото право на обезщетение, каквото регламентът предвижда за определени хипотези на отменени полети. В конкретния случай фактическият състав на това право е налице: ищците са пътници по потвърден полет, полетът е под 1500 км, а закъснението при пристигане е 3 часа и 44 минути.

Следователно, към момента на предявяване на исковете претенциите са били 2 материалноправно основателни. Този извод се подкрепя и от изричното признание на исковете, направено от ответника чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Същевременно по делото се установява и настъпил след предявяването на исковете погасителен факт – плащане на цялата претендирана главница. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Поради това, макар към датата на подаване на исковата молба претенциите да са били основателни, към момента на постановяване на решението вземанията за главница вече са погасени чрез изпълнение.

Наличието на признание на иска не води в случая до постановяване на решение по чл.

237 ГПК. Решение, съобразено единствено с признанието, би било допустимо, ако към момента на постановяването му спорното право продължава да съществува. Когато обаче след предявяване на иска е настъпило изпълнение на задължението, съдът следва да зачете погасителния ефект на плащането по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и да отхвърли иска като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса.

По разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Втората предпоставка е безспорно налице, тъй като в писмения отговор ответникът е направил изрично признание на исковете.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е налице и първата предпоставка. По делото не са представени доказателства преди подаване на исковата молба ищците да са отправили към ответника извънсъдебна претенция или покана за доброволно плащане на конкретно заявените обезщетения. Напротив, в самата искова молба е посочено, че с предявяването й се отправя покана за плащане и се посочва банкова сметка, по която обезщетението може да бъде преведено. Приетите към исковата молба доказателства – бордни карти, справка за закъснението, договор за правна помощ и документ за държавна такса – не съдържат данни за предходен извънсъдебен отказ на ответника да изпълни.

От приетото доказателство за плащане и от признанието в отговора се установява, че ответникът е изплатил сумите веднага след първото надлежно уведомяване за конкретните претенции, а именно след получаване на преписа от исковата молба. Приетите по делото Общи условия задължават пътниците с претенции за обезщетения първо да ги предявят пред авиопревозвача. Това задължение е прието от ищците със закупуването на самолетните билети. Такова извънсъдебно сезиране в случая не е доказано.

При тези данни съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, а е удовлетворил претенциите непосредствено след първото надлежно уведомяване за тях и едновременно с това е признал исковете. Ето защо направените от ищците разноски следва да останат в тяхна тежест.

При този изход на спора не следва да се обсъжда евентуалното възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК относно прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът не е представил доказателства за свои разноски, които да подлежат на присъждане в негова полза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. З. Д., ЕГН **********, Н. К. Д., ЕГН **********, В. Г.

К., ЕГН **********, А. В. К., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН **********, Р. Г. В., ЕГН

**********, Н. Д. Н., ЕГН **********, М. М. Д., ЕГН **********, Н. Г. Н., ЕГН

3

**********, П. П. Б., ЕГН **********, Б. П. К. ЕГН ********** и Ц. С. С. ЕГН ********** срещу „РДАК“ (Ryanair DAC), дружество, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Република Ирландия, обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от по 250 (двеста и петдесет) евро на всеки ищец, представляваща обезщетение за голямо закъснение на полет FR4790 от 09.08.2025 г. по направление летище Скиатос (JSI) – летище София (SOF), като погасени чрез плащане, извършено в хода на производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4