Решение № 373 от 04.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Плевен, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430200799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от СТИК-КРЕДИТ“ АД, вписано в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията под ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б,представлявано от С.Н.Т. против Наказателно постановление № ВТ 007459 от 04.04.2025г., издадено от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.50,ал1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение по 32 ал 4, вр. с чл.32 ал1 от Закона за потребителския кредит.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено е в противоречие с материалния закон и не е съобразено с целта на закона.

След съдебното заседание е представена писменна защита от страна на процесуалният представител на „Стик-Кредит“ АД,в която навежда доводи,че подържа всичко изложено от него в жалбата депозирано против НП ,като отново набляга на доводите,че не е осъществен съставът на чл.32 ал 4, вр. с чл.32 ал1 от Закона за потребителския кредит.

Излагат се съображения, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания на закона.

1

НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА.

Административно наказателната преписка е разгледана, респ. наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, което е в нарушение на чл.

47 - чл. 48 от ЗАНН.

В хода на производството не са събрани доказателства и данни (респ. и такива не са посочени в АУАН и НП), от които по несъмнен начин да следва извод, че е извършено нарушение, което е в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН; наказателното постановление не съдържа всички необходими реквизити, което е в нарушение на чл. 57. ал. 1 от ЗАНН,

Проверката е била извършена, респ. АУАН е бил издаден от С. Н.П. на длъжност Главен инспектор в Област Плевен - Комисия за защита на потребителите.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗАНН Административно наказателната преписка се разглежда от административно наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението.".

В АУАН. както и в обжалваното НП за място на извършване на нарушението е посочен гр. Плевен, т.е. административно наказателната преписка е трябвало да бъде разгледана от органът, в чийто териториален обхват попада гр. Плевен.Видно от интернет страницата на КЗП „https://kzp.be be-admiiiistrai гр. Плевен попада в териториалния обхват на ТО Велико Търново, т.е. обжалваното НП процесуалният представител счита,че е следвало да бъде издадено от съответния овластен за това служител от ТО Велико Търново.В настоящият случай от съдържанието на обжалваното НП, същото е издадено от Ц.Х.Х. - началник на ТО Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.

С оглед гореизложеното се навеждат доводи ,че в нарушение на процесуалните правила, административно наказателната преписка е разгледана, респективно НП е издадено от некомпетентен орган, поради което и молим същото да бъде отменено.

В допълнение с е оспорва НП да е издадено от лице притежаващо правомощия за това. Както бе посочено по-горе, същото е издадено от Ц.Х.Х. - началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, но същият не е валидно оправомощен да издава такива актове, евентуално не е оправомощен да издава такива актове на територията на гр. Плевен.

Навеждат се доводи за липса на доказателства, данни и изчерпателна проверка, които да доведат до извода за несъмнено доказано нарушение За да приеме, че е налице нарушение на чл. 32, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 32. ал. 1 от ЗПК, наказващият орган е констатирал че ,,На 16.12.2024 г. кредиторът е изискал сума за предсрочно погасяване на целия кредит в размер на 1088.42 лв. , с която обща заплатената сума по кредита става 2 309.54 лв., при дължима общо сума за 9 месеца 1849.47 лв.. от което следва, че обезщетението, което кредиторът е начислил е в размер на 460.07 лв. " като 2 е приел, че тази сума представлява ,.обезщетение‘‘ за предсрочно погасяване.

Горното твърдение процесуалния представител на жалбоподателят намира,че се явява недоказано, като липсват доказателства в негова подкрепа, а дори напротив - в хода на проверката се е установило, че тези „надвнесени" от потребителя суми, са отнесени за погасяване на други задължения на потребителя, произтичащи от друг договор, а именно: Договор за потребителски кредит №

1142945 от

29.08.2024 г. Във връзка със заплащането на сумата от 16.12.2024 г. са представен и 4 броя ПКО, от които е видно, че Дружеството е сторнирало (възстановявало) получената надвнесена сума по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г., като я е отнесло за погасяване на задълженията на потребителя по Договор за потребителски кредит № 1142945 от 29.08.2024 г. (подробно изложение в тази насока се съдържа в Раздел И по- Долу).

Именно във връзка с гореизложеното, представляваното от него дружество е направило и изрично писмено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

В този смисъл адв. Д. прави извод ,че административно наказващият орган за нарушението на чл. 32, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗПК почива единствено на предположения.

Наказателното постановление не съдържа всички необходими реквизити, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.Твърдения за наличие на доказателства, подкрепящи установено то нарушение и наличието на такива води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколко го в наказателното постановление не е описано да има такива доказателства.Освен това в НП неясно е посочено качеството на лицето, издало акт.

Навежда доводи за противоречие с материално правните разпоредби.

Фактическият състав на нарушението на чл. 32, ал. 4 от ЗПК изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице предсрочно погасяване на договор за кредит; 2) да е претендирано обезщетение в размер по-голям от 0,5 на сто от предсрочно погасяване и 3) да не са налице вреди за кредитора в размер по-голям от обезщетението в размер от 0.5 на сто от предсрочно погасената сума (тоест да не е налице хипотезата по чл. 32, ал. 5 от ЗПК).

Намира , че от събраните в хода на административното производство доказателства, не се установява наличието на горецитираните елементи на фактическия състав, като аргументите му в тази насока са следните:

На първо място, по време на проверката не се доказа Дружеството да е претендирало обезщетение по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г. в размер по- голям от предвидения в чл. 32, ал. 4 от ЗПК.

Правилно административно наказателният орган е приел, че Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г. е предсрочно погасен от потребителя.

Неправилно обаче актосъставителят е приел, че кредиторът е изискал от 3 потребителя заплащането на сума в размер от 460.07 лв. , па основание обезщетение за предсрочно погасяване по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г.

Намира ,че по време на проверката не са събрани никакви доказателства, от които да може да се заключи или дори да се предположи, че такава сума на такова основание е била изискана от кредитора. Дори напротив, като основание за получаване па сумата от 460.07 лв. в събраните по време на проверката 5 (пет) броя ПКО към Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г. е посочено „Неустойка“.

На следващо място, дружеството –жалбоподотел чрез процесуалният си представител счита , че с оглед изложеното, следва да бъде обърнато внимание на изложеното в Писмо от Дружеството, получено от КЗП на 20.12.2024 г. , в което е посочено, че с надвнесените суми по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г, (представляващи посочените в предходния абзац плащания за „неустойка“), Дружеството е погасявало други задължения на потребителя. В хода на проверката се е установило, че тези други задължения на потребителя, произтичат от Договор за потребителски кредит № 1142945 от 29.08.2024 г.За доказване на изложеното по време на проверката са представени 4 (четири) броя ПКО. от които е видно, че Дружеството е сторнирало (възстановявало) надвнесените от потребителя суми по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г., като ги е отнесяло за погасяване на задълженията на потребителя по Договор за потребителски кредит № 1142945 от 29.08.2024 г.

В този смисъл административно наказващият орган неправилно и необосновано не е взел предвид изложените по време на проверката твърдения на Дружеството, както и приложените към нея доказателства.

С оглед на гореизложеното, процесуалният представител на „Стик – Кредит“АД намира,че НЕ Е НАЛИЦЕ посочения в Наказателното постановление фактически състав на нарушение на чл. 32, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗПК, доколкото нито от изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, нито от събраните по време на проверката доказателства, се установява, че заплатената от потребителя сума в размер на 460.07 лв. , е изискана от кредитора и заплатена от потребителя като обезщетение за предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г.В този смисъл се явява недоказан извода на административно наказващият орган, че Дружеството е изискало и получило обезщетение в размер по-голям от законоустановения такъв по чл. 32, ал. 4 от ЗПК.

В заключение както в жалбата си ,така и в писменото си становище процесуалният представителна „Стик-Кредит“ АД , моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател „Стик-Кредит“ АД не се представлява,молят делото да се гледа в тяхно отсъствие като подържат подробно изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на издаденото НП и молят да им се присъдят разноските. След заседание представят и 4 писмена защита.

Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание,същият е депозирал писмено становище .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Извършена е проверка на 11.02.2025 г. в офис на КЗП с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "Димитър Константинов" № 27, ет.4, офис 413като е установено нарушение със Становище с Вх.№ Р-03171/11.02.25г Проверката е извършена на 16.12.24г. по Заповед № 6354/12.12.24г. на Председателя на КЗП по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съставен е Констативен протокол № К-2770554 в офис за кредити в гр.

Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 37, стопанисван от „Стик-Кредит“ АД ЕИК ***с адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ 13Б.

При проверката са изискани 2 броя договори за потребителски кредит, които са сключени в офиса през 2024г.От свидетеля /офис мениджър/ са предоставени произволно избрани два договора само за преглед, тъй като след негов разговор с централен офис е пояснено, че ще бъдат предоставени на КЗП допълнително копия на документите и информация от централен офис. Проверен и описан в Констативния протокол е оригинал на договор със следната информация в него:

Договор за потребителски кредит № 1142930 от 16.08.24г. за 1 600,00 лв. със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 38,64%; обща дължима сума 1 854,62 лв.; Обезпечения - ДА - поръчител или банкова гаранция.

В чл.17, ал.1 от договора е уговорено, че потребителят следва в срок 3 дни от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице /поръчител/ или банкова гаранция. В чл.27, ал.1 от договора е вписано, че „В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение....“. Към договора е приложен погасителен план, в който е включена и сумата за неустойка, както и месечна вноска с неустойка в размер на 305,10 лв.

Разпечатката съдържа 47 от 168 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/283d08df-8984-417d-949c-6ab129052a7a