Определение № 252 от 27.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. София, 27.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501809 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх. № 32373/28.11.2025 г. от адв.Р. К., в качествотой на пълномощник на Е. Т. Б. - Д. - въззиваем по делото, с която е поискано изменение на постановеното по делото в частта му относно разноските чрез присъждане в полза на страната на сторените такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за производството пред въззивната инстанция.

Поддържа се в молбата че за тези разноски страната е представила съответен списък и доказателства за извършването им пред въззивната инстанция в срок - до приключване на единственото проведено във въззивната фаза открито съдебно заседание.

В отговора по молбата насрещната страна е оспорила основателността й.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата на въззиваемата Б. - Д., чрез изрично упълномощени му процесуален представител е процесуално допустима - изхожда от надлежна страна в производството и е постъпила е в срока за обжалване на въззивното решение, при наличие на своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателство за реално заплащане на разноските.

Разгледана по същество молбата се явява частично основателна.

С постановеното по делото въззивно решение настоящият състав е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-въззивник отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

1

С постановения въззивен съдебен акт, настоящия съдебен състав се е произнесъл по въпроса за присъждането на разноските съобразно изискването, регламентирано в разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, като е приел, че разноски на въззиваемата страна се дължат, но не е доказано извършването им.

След повторно внимателно запознаване с делото съдът констатира, че действително към списъка по чл.80 ГПК, представен в о.с.з. от 30.10.2025 г. адв.К. е представила и договор за правна защита и съдействие /л.32 от делото/, според отразяването в който /III - договорено възнаграждение/ въззиваемата е заплатила сумата от 9 300 лв. като адвокатско възнаграждение на адв.К. при сключване на договора, който служи като разписка, за предоставената от последната правна защита и съдействие по делото - консултация, разглеждане на документи, процесуално представителство и изготвяне на отговор по въззивна жалба.

Следователно и по арг. от т.1 на ТР № /06.11.2023 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на плащане, респ. - удостоверява безсъмнено извършването на твърдените разноски от страна на въззиваемата.

С оглед на последното и решаващият състав следва да се произнесе по своевременно въведеното възражение за прекомерност на това възнаграждение от насрещната страна в с.з. от 30.10.2025 г.

Приема, че същото е частично основателно, като следва да се намали с размер от ½ и се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 4 650 лв.

При определяне на последния решаващият състав съобрази на първо място предмета на производството и неговата фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, за в настоящата въззивна инстанция /за разлика от пред първоинстанционния съд/ производството се е развило за период от близо четири месеца от образуването му до насрочването му в о.с.з. и решаването му по същество.

В неговия ход нови доказателства не са събирани, не са навеждани нови доводи от страните и е проведено едно единствено открито с.з., в което страните са изразили становищата са по съществото на спора.

Ето защо и заплащането на възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие за пред въззивната инстанция в размер, идентичен с този за пред първоинстанционния съд, според решаващият състав се явява прекомерно и неоправдано.

Вярно е, че въззивната фаза на процеса е самостоятелна такава и за нея разноски на всяка една от страните се дължат и такива в случая са присъдени, с оглед изхода от спора, в полза на въззиваемата страна.

Настоящият състав приема обаче, че при въведеното възражение за прекомерност от въззивната страна относно размера на платеното такова от въззиваемите в полза на един защитник по делото, не може да не съобразят релевантните факти относно

2 продължителността на производството пред въззивния съд и извършените в неговия ход съдопроизводствени действия, както и това дали са наведени и разглеждани нови доводи и възражения по съществото на спора.

Постоянно се застъпва в съдебната практика /така и Определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ІV г. о. на ВКС/, че за определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес. Определящи са броят, естеството и сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване.

В този смисъл и при липса на извършване на нови действия по събиране и проверка на доказателствата, вкл. на нови доводи и възражения по съществото на спора, при идентична линия на защита от страна на ответницата-въззиваем, ограничаваща се до вече наведени защитни възражения, присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер, идентичен с този за пред първоинстанционния съд, би се явило крайно необосновано, вкл. и при съобразяване ориентировачните размери на адвокатските възнаграждения, опредЕ. от Наредба № 1/2004 г.

Изложеното предоставя частичното уважаване на молбата им за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските, като в тежест на въззивника се поставят сторените от молителя в настоящето производство разноски в размер на 4 650 лв., която сума представлява ½ от доказано извършените разноски в размер на 9 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение, при частично уважаване на възражението за прекомерност на последното.

Така мотивиран от горните съображения, Апелативен съд- София, ГО, 16-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 1331/18.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1809/2025 г. по описа на Апелативен съд –София за 2025 г. в частта му относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.3 ГПК Л. А. Д. - ЕГН ********** да заплати на Е. Т. Б. - Д.

- ЕГН ********** сумата от 4 650 /четири хиляди шестстотин и петдесет/ лева разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Република България.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4