Протокол № 105 от 22.01.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 105 гр. П., 22.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220101730 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищцата А. М. Д. - редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се лично в съдебната зала, както и с адв. М., упълномощена да я представлява с пълномощно приложено по делото и с адв. Д. М. Т., упълномощена да я представлява с пълномощно представено днес в оригинал.

Ответникът К. А. Л. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично в съдебната зала, както и с адв. М., упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадената искова молба, ведно с доказателствените искания, които съм направила.

АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадената искова молба, ведно с направените доказателствени искания. Аз имам възражения относно допускането на свидетели на ответната страна, считам, че 1 срокът е преклудиран. В ГПК няма специална процесуална уредба за спорна администрация, следователно доколкото такава липсва, то следва съответно да се прилагат общите правила на исковия процес. За разлика от охранителното производство, обезпечителния процес и изпълнителния процес, при спорната администрация производството е двустранно и се разрешава спор, макар и неправен такъв. Това доближава спорната администрация до исковия процес, поради което считам допускането на свидетели на ответната страна за процесуално нарушение. Още повече, че Вие в доклада сте отхвърлили тези доказателствени искания. Водим допуснатите свидетели от наша страна.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, оспорвам от името на моят доверител исковата молба и твърденията в нея изцяло. Няма никакви обстоятелства, които да налагат промяна на мерките, които са определени по упражняването на родителските права, в случая от бащата, и ще докажем това, като моля да приемете по делото доказателствата, които сме представили с молба по делото, по опис, като мога да обясня значението на всяко едно от тези доказателства за делото и относимостта му към предмета на спора. Също така, моля да бъде разпитан допуснатия вече свидетел по делото, това е кмета на селото, който познава и двете страни и може да бъде безпристрастен и обективен по отношение на фактите, които целим да докажем. В случая считам, че възраженията на процесуалният представител на ищцата, че искането ми е преклудирано, че неправилно е допуснат свидетеля от страна на съда, считам това възражение за неоснователно, тъй като целта на това производство е установяване най-добрият интерес на детето, поради което това следва да бъде установено с всички доказателствени средства, както в случая, да липсва такава разпоредба в ГПК, но практиката приема, че не е налице преклузивен срок за допускане на доказателства, нито има крайни срокове за това. Моля да бъдат приети и постъпилите по делото два социални доклада.

СЪДЪТ ще се произнесе по възраженията и исканията на страните след като докладва делото.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Т.: Уважаеми господин Съдия, аз предлагам споразумение.

Предлагам споразумение, което ще е в интерес на детето. Да се предоставят родителските права на майката, докато бащата може да има свободен режим на свиждане с детето, за да може да подпомогне адаптацията към майката, за да изчисти отношението и в интерес на истината, това не е редно да го казвам, но много са важни и доходите на страните по отношение за осъждане на заплащане на издръжка. Тя ще се отдаде изцяло за отглеждане на детето, ще му проведе лечение, ще му предостави абсолютно всичко, докато бащата няма да бъде задължен каквито и разходи да поема. Другото ми предложение е, ако е възможно, съвместно отглеждане. По две седмици. Докато детето не предпочете да избере единият от родителите, а това предстои, след три години 2 то ще стане на десет години и тогава неговото решение ще е миродавно за съда. Нека да дадем шанс на това детенце. Аз като майка съм длъжна.

Това предлагам на колегата, ако евентуално посъветва си нейния това, защото не само адвокатите, не са назначени за пари, а просто да разрешаваме проблемите на живота, да ги насочваме към по – на ниво решения. А не: „Аз ще ти спечеля делото, дай ми толкова пари.“ Това, така го прави господин Съдия, няма какво да говорим.

АДВ.М.: Това нещо към мен ли е, това последното?

АДВ. Т.: По принцип говоря колега, по принцип.

АДВ.М.: Моля да се запише в протокола, ще има последствия, има органи, които ще го разрешат.

АДВ. Т.: Всички клиенти си го разказват, „обеща ми, дадох му колкото трябва и накрая не ми спечели делото.“

АДВ.М.: Господин Съдия, това е абсолютно неуважение към мен.

АДВ. Т.: Има всякакви, аз не Ви познавам, Вас, по принцип говоря. В интерес на детето. Какво Ви пречи да оставите детето.

АДВ.М.: Ама Вие все едно казвате, че аз го казвам.

АДВ. Т.: Колега, недейте, аз по принцип казва, аз не Ви познавам. Не колега, не. Просто апелирам, и Вие сте майка, колега, апелирам.

АДВ.М.: Клиента ми е тук, говорите пред клиента ми, че съм казала, да ми даде пари, аз ще му спечеля делото.

АДВ. Т.: Колега, това го казах, че има клиенти.

АДВ.М.: Да го оставим това. Уважаеми господин Съдия, по повод на това споразумение, аз ще говоря с моя клиент, но първо трябва да изясним въпроса, ако бъдат предоставени на майката упражняването на родителските права, къде ще го отглежда тя, в гр.Я. ли, там където то никога не е ходило?

АДВ. Т.: Да, да.

АДВ.М.: Това е една напълно различна среда за него, първо това трябва да обсъдим. Второ, говори се за финансови средства. Какви финансови средства, като майката няма легален трудов договор. Тя разчита само и единствено, както е посочено в социалният доклад, не си го измислям, на своя съжител, с който дори няма сключен граждански брак. Т.е. детето зависи от волята на едно трето лице, дали…

АДВ. Т.: Колега, ще ме извините, Ви е говорите, нека това на края да го решим, когато изслушваме свидетелите, в социалният доклад е упоменато, че тя работи в обект за продажба да плодове и зеленчуци.

АДВ.М.: Тя къде работи и какво получава, не се доказва със свидетели, колега, много добре знаете, доказва се по съвсем друг начин.

АДВ. Т.: Няма значение какво се доказва, тя има син, който също й помага.

3

АДВ.М.: Аз мисля, че ми се дава възможност да взема становище по споразумението.

АДВ. Т.: Колега, Вие представяте договор с 300 лв.

АДВ.М.: Ето това е моето становище, казвам пак, ще поговоря с моя клиент по този въпрос, дали е възможно, но искам да попитам дали в гр. Я. ще се отглежда детето за да може да разберем всички условия по това, което се предлага споразумение. Казвате, да в гр. Я.. За финансовите средства повдигнах въпроса, защото това също е важно, при положение, че от данните по делото няма данни за някакви стабилни доходи на майката, няма легален трудов договор, няма обявен в НАП трудов договор.

АДВ. Т.: Колега, може ли да отговоря на тези въпроси.

АДВ.М.: Не съм приключила.

АДВ. Т.: Защото ще изпреваря едва ли не свидетелските показания. Тук идват хора, които да докажат. Въпроса е, че тя има доходи. Тя работи, освен това съжителя й има животновъден обект, работи в горското стопанство, разполага с много пари, има цял етаж на разположение.

АДВ.М.: Това са Вашите думи, аз също мога да кажа „аз имам много пари, аз имам милиони“.

АДВ. Т.: Може да направим оглед на място, защото тя няма вяра.

Жената живее от две години живее, има самостоятелен етаж. Съжителя й е четиридесет годишен, няма предишен брак, няма други деца.

АДВ.М.: Може ли и страните да изразят някакво становище?

АДВ.М.: Няма как да постигнем спогодба, без да изясним тези обстоятелства.

АДВ. Т.: Нека да дадем възможност на колегата да изслуша свидетелските показания, може да промени решението си.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба в която се твърди, че ищцата е майка на детето А. К. Л., родено на ***********г., ЕГН **********, от съвместно съжителство между нея и ответника продължило повече от осем години и приключило през м. октомври 2019г., когато тя го е напуснала и заедно с детето заживяла при нейната майка В. Д. в дома й в с. М.. Причина за раздялата между страните била агресивното поведение на ответника спрямо ищцата след употреба на алкохол. Твърди се, че той е употребявал алкохол системно, а психическия и физически тормоз над ищцата бил ежедневен по време на цялото им съжителство, а след раждането на детето го извършвал тормоза и в негово присъствие. Сочи се, че за детето се е грижила ищцата изцяло през цялото време от неговото раждане, а бащата не е полагал никакви грижи. Сочи се, че въпреки, че ответника обещал да спре да консумира алкохол след раждането 4 на детето, той не е спазил обещанието си и продължил да проявява грубо отношение към ищцата и дори към нейната майка. Твърди се, че ищцата е продължила да отглежда детето сама и след раздялата, подпомагана от своята майка и да осигурява цялата издръжка за покриване на нуждите му.

Твърди се, че с ответника са постигнали споразумение относно родителските права, личните отношения и издръжката на сина им на 24.09.2020г. в съдебно заседание по гр. дело № 993/2020г. по описа на PC - П., съгласно което упражняването на родителските права е било предоставено на ищцата, а на ответника е бил определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, един месец през лятото и по всяко време по взаимно съгласие между страните. Ответника е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на сина на страните в размер на 153 лв., считано от 24.09.2020г. Сочи се, че ищцата винаги е изпълнявала постановения съдебен акт и предавала детето на неговия баща, съобразно постигнатата между страните спогодба за определения режим на лични отношения.

Сочи се, че пет месеца по-късно ответника е депозирал искова молба пред съда за промяна в упражняването на родителските права по отношение на детето и е поискал той да упражнява същите. С Решение № 1033/22.11.2021г. на PC - П., XII състав, постановено по гр. дело № 910/2021г., потвърдено с Решение № 134/21.04.2022г. по в.гр.дело № 119/2022г. по описа на Окръжен съд - П., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50140/07.03.2О23г., постановено по к.гр.дело №9 3103/2022г. по описа на ВКС, IV г.о. са били изменени постановените по гр.дело № 993/2020г. по описа на Районен съд - П. мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения по отношение на детето А. К. Л., ЕГН **********, като бяха определени нови, както следва: упражняването на родителските права над малолетното дете - А. К. Л., ЕГН **********, са били предоставени на неговия баща К. А. Л., ЕГН **********, местоживеенето на детето е било определено на адреса на неговия баща в с.