Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31086 от 31.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33311/2023
Вид
Определение № 31086
Подписан
31.07.2024
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31086 гр. София, 31.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110133311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца за изменение на Решение № 15472/25.09.2023 г. постановено по гр. д. № 33311/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските. Молителят поддържа, че при разпределяне на отговорността относно съдебните разноски неправилно е намерил за приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от една страна ответникът не е направил признание на иска, а от друга с поведението си насрещната страна е дала повод за завеждане на отрицателния установителен иск, респ. ищецът има право на направените в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските не изразява становище.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени разноските по спора, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно наличието на предпоставки за разпределение на отговорността за съдебни разноски по делото съобразно правилото на чл.

78, ал. 2 ГПК, като във връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК, следва да бъде посочено следното:

С Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, е разяснено, че ответникът може да удовлетвори правния интерес на длъжника от предявяване на иск за несъществуване на вземането като направи признание на претенцията, в какъвто случай той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. Със 1 сочения съдебен акт е прието, че титулярът на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичане на давността. Разяснено е, че без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане ( доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Прието е, че отправянето на извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е представлява повод за предявяване на иск за несъществуване на дадено вземане и не влече отговорност за разноски при признание на иска. Изложеното становище е застъпено в Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. № 722/2022 г. на ВКС, III ГО, Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV ГО, и др. В посочените определения на касационната инстанция са разгледани хипотези, в които поведението на ответника става повод за предявяване на отрицателен установителен иск, а именно когато при направено от длъжника позоваване на давността кредиторът продължава да отправя покани за плащане и предупреждение за предприемане на действия по принудително събиране на вземането.

Неоснователни са доводите на молителя, че ответникът не е признал иска, тъй като видно от съдържанието на депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответната страна поддържа, че „ищецът не дължи процесната сума с оглед всички доводи релевирани в исковата молба“. Изложеното по същество представлява признание на предявения отрицателен установителен иск, като съдът не е постановил решение по чл. 237 ГПК единствено поради липса на отправено от ищеца искане в този смисъл. Неоснователни са и доводите на молителя, че процесуалният представител на ответното дружество не разполага с надлежно учредена представителна власт да признае исковата претенция, тъй като видно от представеното на лист 17 от делото пълномощно пълномощникът на „...............“ АД разполага с права да извършва всички съдопроизводствени действия ( в това число и признание на иск) с изключение на отказ от иск.

Неоснователни се явяват и доводите на молителя, че ответникът е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като както бе разяснено по-горе в съдебната практика на касационната инстанция последователно се застъпва виждането, че воденето на задължения на ищеца в счетоводните книги на ответника е без правно значение за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и доколкото исковата претенция е призната, разноските по спора следва да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца Л. Г. Ч. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 15472/25.09.2023 г. постановено по гр. д. № 33311/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3