Определение № 703 от 13.09.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 703 гр. гр. Добрич, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500527 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК и е образувано е по частна жалба на Т. Л. Д. от гр.Ш., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №279/11.07.2024г. по гр.д.№402/2023г. на Каварненския районен съд, с което постановеното по делото решение №61/14.5.2024г. е изменено в частта за разноските, като възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА на защитавалия безплатно ищцата Т. Л. Д. адвокат, вместо в първоначално присъдения с решението размер от 1 382.20 лева, е присъдено в размер на 625 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Посочено е, че адвокатът, оказал безплатна защита на ищцата по два обективно кумулативно съединени иска, има право на отделни възнаграждения за всеки от исковете, както е предвидено в чл.2 ал.5 от НМРАВ, а и както би било, ако исковете бяха предявени в отделни производства. Стойността на всеки от исковете и разпоредбите на чл.7 ал.2 т.1 от НМВРАВ изисквали минимални възнаграждения за адвокатска защита по тези искове в размер на 982.20 лева и в размер на 400 лева, а не, както процедирал първоинстанционният съд, определил едно възнаграждение само за установителния иск и то при неправилно приета цена на този иск. НМРАВ не била обявена за нищожна по предвидения за това ред и подлежала на прилагане, като от решение от 1

25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС не следвало друго. Дори и да се приемело обратното, то присъденото с обжалваното определение адвокатско възнаграждение противоречало на изискванията на чл.36 ал.2 от ЗА. То не съответствало на сложността на делото, реално положения от адвоката труд и защитения материален интерес на страната, които не били за пренебрегване.

При определяне размера на възнаграждението обосновано било да се съобрази и оставащата за адвоката чиста стойност, след приспадане на задълженията и разходите за дейността му /данъци, осигуровки, консумативи, наем за кантора, куриерски услуги и др./. По тези съображения се настоява обжалваното определение да бъде отменено или изменено с присъждане на адвоката на възнаграждение в справедлив и обоснован размер.

В писмен отговор насрещната страна „КРЕДИ ЙЕС“ООД – гр.Хасково, чрез упълномощения адвокат, оспорва частната жалба като неоснователна и иска определението на районния съд да бъде потвърдено.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение №61/14.05.2024г. по гр.д.№402/2023г. на КРС по предявените от Т. Л. Д. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ООД искове е признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем №745907/25.02.2022г. е нищожен и „КРЕДИ ЙЕС“ООД е осъден да заплати на Т. Л. Д. сумата 302.71лева - неоснователно платена възнаградителна лихва по нищожния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед изгодния за ищцата резултат, с решението ответникът е осъден да й заплати сторените от нея разноски за възнаграждение за вещо лице и за държавна такса за исковата молба.

На адвоката, оказал на ищцата безплатна защита, на осн.чл.38 ал.2 от ЗА с решението си първоинстанционният съд присъдил възнаграждение в размер на 1 382.20 лева.

По молба на „КРЕДИ ЙЕС“ООД по чл.248 от ГПК е постановено сега обжалваното определение №279/11.07.2024г., с което първоначално присъденото адвокатско възнагражение е намалено на 625 лева. Прието е, че в съответствие с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС правилата на НМРАВ не обвързват съда при определяне на адвокатското възнаграждение.

2

То следва да се съобрази със защитения материален интерес на страната и с фактическата и правна сложност на делото, при прилагане на които критерии възнаграждение за адвоката в размер на 625 лева е обосновано.

Съображенията и изводите в първоинстанционния съдебен акт са правилни.

Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, НМРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101 параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изведено е, че, с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

Решението по преюдициално запитване е задължително /чл.633 от ГПК/, поради което и в случая съдът не дължи да прилага правилата и критериите по НМРАВ, а възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА за адвоката на ищцата следва да се определи при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, защитения интерес на страната и извършената от адвоката работа. Така, адвокатската защита е предоставена за два, предявени с една искова молба, кумулативно съединени иска срещу един ответник. Вярно е, че исковете е можело да се предявят с отделни искови молби и да се разгледат в отделни производства /освен, ако не се приложи чл.213 от ГПК/, при което във всяко производство би било присъдено отделно възнаграждение за адвоката. Но не е процедирано така; исковете са предявени в едно производство и възнаграждението следва да се определи при съобразяване спецификите на това едно производство, а не на производства, които е можело, но не са били предявени и не са се развили. Предявените и разгледани по делото искове са в съотношение на преюдициалност и обусловеност, обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищцата почти напълно се припокриват, исковете защитават един и същ материален интерес, свеждащ се до осуетяване настъпването на негативните последици от 3 нищожния договор. По същество спорът не е с висока фактическа и правна сложност, включително при съобразяване, че по релевантните за разрешаването му въпроси има формирана обилна съдебна практика. Реално положеният от адвоката на ищцата труд е свързан в изключителна степен с изготвянето и депозирането на исковата молба и приложенията към нея; след образуване на първоинстанцинното производство адвокатът не се е явявал в открито съдебно заседание, депозирал е две писмени молби – молба за даване ход на дело, поддържане на исковете и назначаване на счетоводна експертиза, молба с изявление за увеличаване размера на обусловения иск, депозирал е и писмена защита, съставляваща пълно повторение на изложеното в исковата молба.

Горното води до извод, че количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много. Към м.юли 2024г. /когато е определен обжалваният размер на адвокатското възнаграждение/ средната работна заплата за страната е в размер на 2 300 лева, следователно средната часова ставка е 13 лева. Като се има предвид това, то претендираното за адвоката възнаграждение от 1 382 лева кореспондира на 106 работни часа, т.е. 13 работни дни при 8 - часов работен ден. Приемането за положен на такъв обем труд в случая е очевидно необосновано. При съвместното отчитане на обсъдените по-горе обстоятелства касателно конкретния правен спор и изложените съображения, възнаграждението, което е справедливо и обосновано да се присъди на адвоката на ищцата е именно в приетия от първоинстанционния съд размер от 625 лева. В заключение следва да се посочи само, че всяко възнаграждение се определя за извършена работа /положен труд/ при отчитане на нейното естество и специфики в съответния конкретен случай, като в тази насока не съставляват критерий нито сигурните, нито предполагаемите задължения и разходи на извършилия работата.

По тези съображения въззивният съд намира обжалваното определение на районния съд за правилно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №279/11.07.2024г. по гр.д.№402/2023г. на Каварненския районен съд.

4

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5