Определение № 176 от 16.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Я.ца С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600172 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК. Образувано е по частни жалби, подадени съответно от осъдения Я. С. П. и неговия служебен защитник.

Частната жалба на осъдения Я. С. П. изразява недоволство от първоинстанционното определение, с което му е отказано условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание лишаване от свобода. Акцентира на тежкото си семейно и материално положение като основание за допускане на претендираното условно предсрочно освобождаване. Счита, че дискриминацията в затвора е много голяма и на нея се дължи отрицателното становище на началника на Затвора Бургас и на останалите служители от затвора по повод молбата му за условно предсрочно освобождаване. Като заявява, че ще работи в условията на свобода, ще се грижи за семейството си и няма да извърши друго престъпление, моли апелативният съд да отмени решението на Окръжен съд – Бургас и да постанови друго, с което да уважи молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С частната жалба служебният защитник на осъдения Я. С. П. прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Счита, че са налице необходимите кумулативни предпоставки по чл.70 от НК, за да се уважи молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода. Упреква съда, че не е обсъдил подробно поведението на осъдения по време на престоя му в затвора, като в тази насока се позовава на приложимите законови норми – чл.439а от НПК, чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, както и на задължителната съдебна практика, въведена от Пленума на Върховния съд. Възразява срещу извода на съда, че осъденият е добре адаптиран към условията на затвора, като на това противопоставя своето становище, според което доброто поведение на осъдения в местата за лишаване от свобода е основата за неговото превъзпитание и подготовка за законосъобразен начин на живот. Аргументира това си мнение с липсата на 1 наложени наказания през немалкия период от повече от две години, което свидетелства за желанието на осъдения за промяна на навиците му както в затвора, така и извън него. Подчертава наличието на положителна оценка за актуалното психическо и емоционално състоЯ.е на осъдения, изявена самокритичност, трудова ангажираност и трудови познания, осигуряващи му възможност за лесно намиране на работа в случай на предсрочно освобождаване, напр. в строителството. Изразява позиция, че неприлагането на мерки за поощрение спрямо осъдения, неучастието му в програми и дейности, които не са достъпни за него, както и размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Обръща внимание, че през целия период на престой на осъдения в затвора е липсвала цялостна работа с него, която да се отрази по-благоприятно както на личността му, така и на оценката на риска от рецидив. В този ред на мисли споделя разбирането си, че отношението на затворническата администрация чрез формално заявената нужда от продължаване на работата с осъдения с цел затвърждаване на резултатите и формиране на законосъобразен начин на живот и нагласи, се явява цинично. Отстоява тезата, че определението на окръжния съд не е съобразено с трайната съдебна практика, според която условното предсрочно освобождаване спрямо лицата, които за първи път търпят наказание лишаване от свобода, следва да се постановява своевременно, ако те с цялото си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. Изтъква, че осъденият П., макар и да е за трети път в затвора, досега спрямо него не е бил прилаган института на условно предсрочно освобождаване. Като заявява, че условното предсрочно освобождаване, съчетано с адекватни пробационни мерки, ще затвърди постигнатия напредък у осъденото лице и ще му даде увереност за водене на законосъобразен начин на живот, моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да освободи условно предсрочно осъдения П..

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Иванка Козарова е депозирала писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Като се позовава на задължителната съдебна практика, установена с ППлВС №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., приема, че констатацията за показано от осъдения добро поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието. Изразява позиция, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото лице Я. П. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето окончателно поправяне.

Солидаризира се със становището на първата инстанция, че настъпилите 2 положителни промени в поведението на осъдения, свързани със спазване на режимните изисквания, полагане на труд, липса на допуснати нарушения и наложени за тях дисциплинарни санкции не са достатъчни, за да бъде направен доказателствено обоснован извод, че са налице трайни положителни промени в неговото поведение. Предвид на това, намира възражението на защитата, че в съдебния акт не е обсъдено подробно поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, за неоснователно.

Прави задълбочен анализ на настъпилите през годините на престой в затвора промени в оценките на риска от рецидив при осъдения П., като отбелязва, че макар и да е настъпило известно понижение в стойностите – от 85 точки на 80 точки и след това на 76 точки, рискът от рецидив останал висок, а рискът от вреди е бил определен като среден. Като обсъжда задълбочено събраните по делото доказателства, заключава, че не са настъпили цялостни и трайни положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения П., които да сочат на неговото поправяне и превъзпитание. Приема, че не е настъпила съществена промяна в отношението на осъдения към правонарушението, същият продължава да не приема отговорността за собственото си криминално поведение, не осъзнава факторите, допринесли за извършване на престъпните деЯ.я, не изразява съжаление за поведението си и не осъзнава негативните последствия за обществото от неправомерните му действия, което поражда вероятността да извърши нови такива. Позовавайки се на оценката за емоционалното и психическо състоЯ.е на осъдения П., изтъква, че същият продължава да среща трудности при разпознаване на проблемите и да не осъзнава в дълбочина последствията от своите действия. С оглед на това заявява, че твърдението в жалбата на защитника, че „демонстрираната“ положителна промяна в поведението е израз на критичност и е основание за постановяване на условно предсрочно освобождаване, е неоснователно.

Обръща внимание, че посоченият показател е изследван в условията на контролираната среда на затвора и не са налице доказателства, че поведението на осъдения няма да се промени в реалната социална и икономическа среда и обкръжението му след освобождаването. Като изтъква, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а не институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието, заключава, че в случая липсата на една от кумулативно предписаните предпоставки – доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения, обосновава извод за неоснователност на двете частни жалби. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Настоящите частни жалби са подадени съответно от осъденото лице и от неговия защитник, които имат право на обжалване съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което те са допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода Я. С. П. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

3

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С присъда № 260005 от 16.11.2020 г. по НОХД № 48/2020 г. по описа на Районен съд - Средец, изменена с решение № 16 от 15.04.2021 г. по ВНОХД № 1276/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, осъденият Я. С. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален „строг“ режим.

Осъденият П. постъпил в Затвора - Бургас на 25.05.2021 г. Съобразно чл.

63, ал. 1 ЗИНЗС вр. чл. 35, ал. 1 ППЗИНЗС на 15.06.2021 г. той бил разпределен в ЗО „Дебелт“ за изтърпяване на остатъка от наказанието.

Към 20.07.2023г. осъденият П. е изтърпял фактически 2 години, 1 месец и 25 дни, като от положения в затвора труд му е приспаднато 27 дни. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 9 месеца и 8 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 8 месеца и 13 дни.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Бургас, в доклада на ИСДВ, в становището на началник на сектор „СДВР“ към Затвора Бургас, в доклада за пробационен надзор и експертната оценка на актуално психическо и емоционално състоЯ.е на осъдения П., установяват следното:

Изготвената през 2021г. първоначална оценка на риска от рецидив отчела 85 точки, която стойност сочи на висока степен на риск от рецидив.

Констатирани проблемни зони със завишени стойности били криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Рискът от вреди за обществото бил определен като среден.

Изготвената на 14.06. 2022г. втора оценка на риска от рецидив отчела леко понижаване на стойността – на 80 точки, а степента на риск от вреди за обществото останал среден.

По повод подадената от осъдения П. молба за условно предсрочно освобождаване е била изготвена трета оценка на риска от рецидив, която отчела минимално понижение на общите стойности в сравнение с предходния атестационен период – от 80 точки на 76 точки. Като проблемни зони останали криминално минало, отношение към правонарушението и умения за мислене. Осъденият продължавал да не приема отговорността за собственото си криминално поведение, не осъзнавал факторите, допринесли за извършване на престъплението и не изразявал съжаление за стореното. В проблемната зона умения за мислене била отчетена слаба способност за разпознаване на проблемите и вземане на адекватни решения за тяхното преодоляване. Като дефицит била констатирана и липсата на способност за 4 осъзнаване на последствията от извършените действия, което предопределяло висока вероятност от предприемане на рискови действия. В текущия доклад от 30.06.2023 г. на инспектор СДВР изрично била подчертана необходимостта от продължаване на работата в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди бил определен като среден за обществото – предвид устойчивите криминални нагласи и изградените модели на поведение на осъдения П., съществува вероятност от извършване на ново правонарушение.