Определение № 217 от 08.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 175/2023
- Вид
- Определение № 217
- Подписан
- 08.03.2023
- В сила
- 08.03.2023
- Състав
- Пламен Дацов, Светла Букова, Димитър Фикиин
Цитирани разпоредби
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217 гр. София, 07.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600175 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба от М. М. М. чрез упълномощения му повереник срещу определение на ОС – Видин от 20.01.2023 г. по нчд № 323/22 г., с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура – Видин от 12.12.2022 г. за прекратяване наказателното производство по досъдебно такова № ЗМ -85/2022 г. по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. № 1240/2022 по описа на ОП- Видин. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, свеждащи се до това, че не е безспорно изяснено мястото на удара при процесното пътно транспортно произшествие. В постановлението на прокурора се приемали две различни такива – в „платното на товарния автомобил“ и на осевата линия, но липсвали данни в подкрепа и на двете места. В тази насока не били кредитирани показанията на свидетеля В., но възприетото експертно заключение до голяма степен се позовавало на същите. Освен това в основната и допълнителна експертиза /сочещи различни места на удара – съответно в „платното на товарния автомобил“ и около осевата линия/ не били отчетени намерените на мястото отломки, които били изцяло в „платното на лекия автомобил“, което не можело да се обясни със спукана предна лява гума на товарния автомобил и рязкото му навлизане в насрещната лента. Нелогично било преди това той да се е намирал в собствената си лента за движение и при сблъсъка в нея с констатираните щети да не са останали парчета от двата повредени автомобила. За изясняването на тези въпроси е следвало да се уважи направеното искане за назначаване на тройна автотехническа експертиза с евентуален повторен оглед и съпоставяне на свидетелските показания, като се приеме за „несериозно“ експертното заключение относно невъзможността свид. В. да определи мястото на удара. Въз 1 основа на тези съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, като се постанови продължаване на разследването с посочените действия.
След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, съдът счете следното:
Процесното наказателното производство е водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК, от фактическа страна свеждащо се до реализирано на 18.05.2022 г. пътно транспортно произшествие на път II-11 км 19 +200 след с. Арчар по посока с. Добри дол, при което настъпил удар между л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от М. М. Б. и т.а. – влекач „Даф“ с рег. № *******, управляван от З. Н. Н., вследствие на което по непредпазливост е причинена смъртта на М. Б..
По делото са били разпитани свидетелите - очевидци З. Н. и М. В.; пристигналия на мястото полицейски служител К. А.; П. П. и С. Е., които не са възприели настъпилото произшествие, а само последиците от него, както и Д. М., М. М. и В. Г.
/наследници на пострадалия М. Б./. Назначени и изготвени са съдебно-медицинска и основна и допълнителна автотехническа експертизи, като е съставен протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него и са приобщени и други писмени доказателства. Въз основа на тези доказателствени източници /възпроизведени в постановлението/ прокурорът е изложил възприетата фактическа обстановка чрез препращане към механизма на произшествието, установен от експертните заключения, които е счел, че еднопосочно и в съответствие с останалите доказателства по делото установяват скоростта на движение на автомобилите – 68 км/ч за товарния и 85 км/ч за лекия, опасната им зона - съответно от 65 м. и 76 м., както и навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на товарния при десен завой на пътя и възприемане на насрещно движещия се товарен автомобил, при което е настъпил удар между двете превозни средства, чието местоположение е установеното от експерта изцяло в пътната лента на товарния на платното с двупосочно движение. Счел е също, че следва да се довери на експертните изводи за непредотвратимост на удара от страна на водача Н., както и че причината за възникналото произшествие, от което е настъпила смъртта на водача М. М. е изцяло неговото поведение, а именно управлението с разрешена, но несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост при мокра и хлъзгава пътна настилка, довело до поднасяне вляво и навлизане на лекия автомобил в насрещната пътна лента. Изрично е акцентирано на допълнително изготвената автотехническа експертиза относно точното място на удара, за определянето на което са били анализирани всички значими фактори – първоначални траектории на движение на двете превозни средства, настъпилите по тях деформации вследствие на сблъсъка, мястото на установяването им в покой и физичните закони, като е отхвърлено наличието на внезапна техническа неизправност в товарната композиция. За изолирани са възприети показанията на свид. В. от 02.06.22 г., интерпретирани като 2 противоположни на първоначалните му твърдения пред свид. К. А.. Поради това на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК с обжалваното постановление е прекратено воденото наказателно производство.
По жалба на М. М. в качеството му на син на пострадалия М. М. Б. е образувано първоинстанционното производство. За да потвърди постановлението на прокурора с атакуваното определение ОС – Видин е приел, че фактите по делото са изяснени в максимален обем чрез взаимно допълващи се доказателства, проверени от назначените експертизи, с оглед на което изводите относно причините за произшествието са правилни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, САС счете, че депозираната жалба е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на разследване по наказателното производство, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е въпросът дали при процесното пътно транспортно произшествие с участващи две превозни средства е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – причинена смърт на пострадалия водач М. Б.. След собствена преценка на материалите по делото въззивният съд също счете, че значимата фактология е изяснена във възможно найпълна степен и е безпредметно да се обсъжда евентуалното събиране на други доказателства. Това е така, защото е проведен разпит на единствените установени очевидци на настъпването на произшествието, както и на последиците от случилото се, а относно намерените на мястото следи и вещи, оставени от процесните товарен и лек автомобил е налице огледен протокол с фотоалбум към него, съобразени при извършените експертни заключения, даващи според вещото лице –автоексперт възможност да се правят сигурни изводи както за оспорваното в жалбата място на удара, така и за механизма на настъпване на произшествието, причините за него и възможностите за предотвратяването му. Напълно обосновано и в съответствие с категоричните изводи на счетеното за компетентно дадено заключение в тази насока прокурорът е приел, че съприкосновението между автомобилите е настъпило в лентата за движение на товарния, управляван от свидетеля З. Н.. На първо място това е изрично изчислено в основната автотехническа експертиза, като изводите на експерта са лесно проследими и основаващи се на посочените /л.66 – 67 досъд. пр-во/ от него параметри – състоянието на пътното платно, описано в огледния протокол; разположението на парчета стъкла и пластмаса, изпадали вследствие на удара на платното за движение; разположението на щетите по автомобилите спрямо габаритите им, разположението на следи от вкопаване по банкета; посоката и направлението на движение на 3 автомобилите, както и мястото на установяването им върху платното за движение след удара, причинил специфично завъртане на л.а. „Фолксваген Голф“ в посока противоположна на първоначалната му и установяване в канавка на пътя. Именно поради това от страна на прокурора е счетено за невярно единствено твърдението на свидетеля М. В., че съприкосновението е настъпило на „осевата линия“, още повече че то противоречи както на първоначално съобщените от него данни за поднасяне на автомобила пред свидетеля К. А., така и на идентичните показания на свид. З. Н., кореспондиращи и с заявеното от последния в разговор със свид. Е. непосредствено след пътния инцидент. Следва да се отбележи, че въпросът относно точното място на настъпване на удара е преди всичко експертен, доколкото възприятията на свидетелите в стресова и бързо протекла ситуация на пътно произшествие често са субективно неточни и касаят по-скоро времето преди съприкосновението. В процесния случай правно издържано е да се приеме за напълно възможно пътувалият в лекия автомобил свидетел В. да е възприел движението на насрещно идващия товарен автомобил в близост до разделителната линия, но неясно колкото точно време преди настъпване на удара. Поради това и той добросъвестно описва при движението им в завоя предприетото от водача Б. завъртане на волана надясно, като сочи и че то не е довело до отклоняването им в тази посока, но всичко се случило „много бързо“. За проверка на възможността движението на товарната композиция при самия удар да е било на самата осева линия и това да обуславя различно място на съприкосновение е извършено допълнително експертно изследване. В него изрично е пояснено, че затруднението за свидетеля да определи мястото на удара в напречно измерение произтича и от местоположението му на предната дясна седалка, непозволяващо фронтален, а напречен, кос поглед към движещата се в насрещната лента товарна композиция. Липсва основание да не се възприеме така изразеното становище, а още по-малко то би могло да се оценява като несериозно, както счита жалбоподателят. От решаващо значение за категорично даденото експертно заключение по обсъждания въпрос, обаче са подробно обсъдените обективни критерии, свързани с първоначалните траектории на движение на превозните средства, мястото на установяването им в покой и настъпилите по тях деформации. Изрично е акцентирано и на характеристиките на платното за движение – остър десен завой, от който е излизал лекият автомобил и е предстоял като ляв такъв за товарната композиция, както и мократа и хлъзгава пътна настилка. Несъмнено установеният инициален приплъзващ удар с характерен малък ъгъл между надлъжните оси на автомобилите /от порядъка на 10-15 градуса/ също е съобразен като технически възможен именно при излизане на лекия автомобил по допирателна спрямо кривата на завоя, тъй като центробежната сила превъзхожда силата на сцепление между гумите и пътя, което води до навлизането му в насрещната лента. Убедително е отхвърлено като възможно обратното – навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на лекия, тъй като 4 в този случай лекият автомобил не би се установил на фиксираното в протокола за оглед място, а поради 30-кратно по-голямата маса на товарния, би бил изхвърлен извън платното за движение по първоначалната си посока и около мястото на удара.
При компетентно дадените и убедително защитени отговори на вещото лице, които са основани на годните доказателствени източници по делото, правилно прокурорът е счел, че следва да се възприеме и посочената единствена причина за настъпилото произшествие, а именно навлизането на управлявания от пострадалия водач автомобил в лентата за насрещно движение, при което за правомерно движещият се водач на товарния автомобил не е имало техническа възможност за предотвратяване на удара. Неоснователно в жалбата се твърди на първо място противоречивост в атакуваното постановление относно мястото на удара, а второ – наличието на различни експертни изводи по този въпрос. Внимателният прочит на прокурорският акт и двете заключения по делото не оставя съмнение за еднопосочното възприемане на вече коментираните факти в тази насока. Очевидно и за жалбоподателя не е налице неяснота, породена от твърдяната противоречивост, видно от изложените аргументи против тезата за настъпване на удара в лентата за движение на товарния автомобил.