Решение № 48 от 13.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Милена Б. РА.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители Г. Р. Х., Ш. М. Т. и Ф. М. Х., депозирана чрез повереника им адв. А. Б., срещу Присъда с рег. № 79 от 03.12.25г. по н.о.х.д.

№ 2324/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която подс. В. В. е признат за виновен и при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода и на една година и шест месеца лишаване от право на управление на МПС за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК; изпълнението на основното наказание е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години; извършено е приспадане на задържането на подсъдимия и разпореждане с веществените доказателства и разноските.

Жалбата е своевременно депозирана. С нея се изразява недоволство от срока на основното и кумулативното наказания, като се претендира въззивната инстанция да увеличи първото до средната на предвидената в чл. 343, ал.1, б. „в“ НК санкция, а второто да увеличи пропорционално. Жалбата е допустима при все че в петитума е оформена претенция за коригиране на наказанията на непознатото за процеса лице „А. А. Б.“. Очевидно се касае за техническа грешка при изписване текста на претенцията. Не може да има съмнение за волята на частното обвинение да атакува отнасящия се до подс. В. В. санкционен избор на първата 1 инстанция, доколкото преди въпросния петитум неговото име е посочено вярно на няколко места в изложението, включително в завършващото му изречение, съдържащо недвусмисленото искане „да се наложи наказание около предвиденото средно“. А след като нито частните обвинители, нито техният повереник са взели участие в хода на първоинстанционното производство и респ. не се формулирали претенция за санкционирането, е налице и отрицателното условие за допустимост на въззивната жалба по чл. 318, ал. 4 НПК.

Що се отнася до упълномощаването, не е съмнително, че именно частните обвинители Г. Р. Х., Ф. М. Х. и Ш. М. Т. са натоварили адв. Б. за проц. представителство пред въззивната инстанция, след като в пълномощното (в което е отразено изплатено в брой общо уговорено възнаграждение от 1500 евро) са вписани техните имена. Няма релевантно значение погрешното посочване на имената им в молбата, с която въпросното пълномощно е представено, след като става дума за придружаващ документ без процесуална стойност.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив заяви, че счита жалбата за неоснователна, а присъдата – за правилна и законосъобразна във всичките й части. Поради това пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на присъдата.

Частните обвинители и техният повереник не се явиха пред въззивната инстанция, редовно призовани. Преди заседанието адв. Б. депозира писмено становище, с което поиска да бъде даден ход на делото в тяхно и в свое отсъствие. В становището се съдържа и потвърждаване на визираната в жалбата претенция за увеличаване на наказанията.

Подсъдимият В. и упълномощената от него адв. Д. повториха в синтезиран вид удовлетвореното от ПлОС искане на защитата за наказанията. В тази връзка оформиха становище, че присъдата е коректна и справедлива и помолиха да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият заяви съжаление и разкаяние за стореното.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, прие жалбата на частното обвинение за неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, и на експертизите, ПлОС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. М. В. е роден на *** г. в гр. П.. Живее заедно със съпругата си в А..

Има висше образование. По време на извършване на инкриминираното деяние и понастоящем е пенсионер.

Притежава свидетелство за управление на МПС за категория „В“ от 1975 г. Според справката му за нарушител е извършил само две нетежки нарушения на ЗДвП – през 2007г. и 2 през 2024г.

Около 07.30 часа на 13.07.2025 г. подс. В. управлявал по асеновградския булевард “Б.“ в посока изхода на града към гр. П. собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ ***. Предната дясна седалка заемала съпругата му св. Н. В. Двамата били тръгнали на посещение на сестрата на св. В. в хотел „***“ в гр. А..

За да стигне до хотела, подсъдимият зад волана на споменатия автомобил трябвало да направи ляв завой на кръстовището на бул. “Б.“ и ул. “В. Т.“. Той се приготвил за завоя, като се престроил в най-лявата лента на платното за движение. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба и приближавайки го, В. забелязал, че свети зелен сигнал. Включил мигач за завой наляво и започнал навлизане в кръстовището, намалявайки скоростта на автомобила до 20 км/ч. По същото време починалият М. Е. Х. управлявал по булеварда, в посока от гр. П. към А., мотоциклет „Хонда“ CB R 900 RR с рег. № ***. Неговото движение в кръстовището също било позволено със зелен сигнал на светофара. Поради това и той се насочил да премине с поддържаната скорост около 91 км/ч. Вместо да изчака имащото предимство насрещно движещо се превозно средство, подсъдимият извършил планираното завиване наляво. Навлизайки с автомобила си по западното платно на бул. “Б.“, засякъл пътя на отстоящия на двадесетина метра мотоциклет, който забелязал отдясно в последния момент. Нямал време за реакция. От своя страна починалият М. Х. възприел навлизащия по западното платно фолксфаген и задействал рязко спирачките. Поради попадането на автомобила в образуваната от високата скорост на мотоциклета опасна зона от 66.58 метра обаче, екстреното и своевременно спиране не успяло да предотврати съприкосновението.

Ударът настъпил в предната дясна част на автомобила, чиято скорост не била променена, и в предната гума и фара на мотоциклета, чиято скорост била сведена до 41.03 км./ч. Под действието на инерционните сили тялото на Х. продължило движението си напред, като главата му, на която бил поставен шлем, се ударила в предния десен капак на автомобила.

Веднага след удара подс. В. слязъл от колата и отишъл до пострадалия, който лежал неподвижно на пътното платно. От своя страна св. В. се обадила на телефона за спешни повиквания с номер 112 и подала сигнал за случилото се. На място пристигнал екип на „Пътен контрол“ на РУ-Асеновград при ОДМВР гр.Пловдив и екип на ЦСМП гр.

Асеновград, който установил смъртта на мотоциклетиста Х..

Видно от приложеното на л. 52-55 от досъдебното производство заключение на съдебномедицинската експертиза на труп № 138/2025г., в резултат на пътнотранспортното произшествие на М. Х. били причинени следните увреждания: 1. тежка черепно-мозъчна травма: импресионно счупване на черепния покрив в дясно (челно-слепоочно), счупване на черепната основа, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, вклиняване на малкия мозък в тилния отвор; 2. лицева травма – охлузване и кръвонасядане на челото отдясно, кръвонасядане и охлузвания на носа, счупване на носните кости; 3. счупване на лявата лъчева кост на типично място; 4. лекостепенна коронаросклероза. За причина за смъртта е прието вклиняването на малкия мозък вследствие на споменатата 3 тежка черепно-мозъчна травма.

Според заключението на автотехническата експертиза, приложено на л. 92-122 от ДП, пътнотранспортното произшествие има две причини: (1) предприемане на маневра завой наляво и навлизане на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, управляван от подс. В., по западното платно за движение на бул. “Б.“ в момент, когато това не е било безопасно, тъй като по същото платно се движел управляваният от пострадалия мотоциклет „Хонда CBR 900 RR“ с рег.№***; (2) Движение на мотоциклета „Хонда“ със скорост, която не е позволила на водача да предотврати сблъсъка посредством безопасно екстрено спиране (каквото е предприето своевременно).

Преди извеждане на това заключение са обосновани скоростите на двете МПС преди и в момента на удара (непроменена от 20.07 км./ч. на фолксфагена, а на хондата – 91.29 км./ч. преди удара и 41.03 км./ч. при удара); разстоянието, на което са се намирали до мястото на удара към момента на възникване на опасността, т.е. към момента на навлизане на автомобила по западното платно пред мотоциклетна (автомобилът – на 5.73 м., а мотоциклетът – на 27.64 метра); дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета (66.58 метра – по-голяма от споменатото разстояние от 27.64 метра); времето, изминато от автомобила до конфликтната точка (1.09 сек); възможността на водача му да предотврати произшествието (чрез изчакване преминаването на имащия предимство мотоциклет) и невъзможността на водача на мотоциклета да предотврати произшествието с избраната скорост от 91.29 км./ч., респ. възможността му да спре преди мястото на удара със скорост по-малка от 50.41 км./ч.

Съгласно химическите експертизи в кръвта на подсъдимия и на пострадалия не са присъствали алкохол или наркотични вещества.

Според справката в информационната система на ИА „АА“, и лекият автомобил на подсъдимия, и мотоциклетът на пострадалия са преминали периодични прегледи за проверка на техническа изправност преди инк.момент: автомобилът – на 23.04.25г., а моторът – на 22.03.25г.

*

Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са базирани на подробно изброените в първоинстанционните мотиви използваеми доказателствени материали. Между тях не се забелязват съществени разминавания, напротив – комуникират помежду си, допълват се и създават изискуемата добра доказателствена база за изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.

По-конкретно като безспорни се очертават следните фундаментални фактически положения: времето, мястото, пътната обстановка, управлението и маршрутът на контактувалите превозни средства; тяхното разположение в етапите на произшествието един спрямо друг и спрямо елементите на пътното платно; техническите причини за сблъсъка; причинната връзка между поведението на подсъдимия зад волана на лекия автомобил и съприкосновението с мотоциклета и между поведението на починалия водач на мотоциклета 4 и произшествието, както и тази между сблъсъка и травмите на последния.

Не се констатира и доказателствена непълнота. Напротив, органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обективната истина – разпитали са всички лица, които могат да информират за случилото се, събрали са всички възможни писмени и веществени доказателствени материали, набавили са изискуемите специални знания.

При първоинстанционното разглеждане на делото не се наблюдават неглижиране на доказателствени източници, преиначаване на тяхното съдържание, използване на информация, която не е събрана по съответния ред, игнориране на доводи и съображения на страните. Подобни твърдения страните и не правят.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед възприетата фактология ПлОС е стигнал до споделимия извод за осъществяване на обективната и субективната страна на престъпление с фиксираната в присъдата наказателноправна квалификация.

Подсъдимият е нарушил инкриминирано правило за движение (чл. 37, ал. 1 ЗДвП), като зад волана на нерелсово пътно превозно средство е предприел завиване наляво в злополучното кръстовище, без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, управляван от загиналия Х.. Неизбежният сблъсък между двете МПС е довел до смъртоносните увреждания на мотоциклетиста.