Определение № 948 от 11.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. София, 11.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на защитник на осъдения Д. Г. Г. срещу протоколно определение от 20.09.2023 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 37 състав, постановено по н.ч.д. № 5119/23 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана на 25.09.2023 г.) адвокат В. М. претендира за отмяна на определението. Счита, че са налице основания за уважаване на молбата на осъдения, тъй като всички обстоятелства сочат за това, че при него е започнала положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието. Освен това отбелязва, че първият съд не е обсъдил всички относими обстоятелства за извършване на правилна преценка за това дали при лишения от свобода са налице основанията за условно предсрочно освобождаване, което според защитата представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното.

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата администрация и е заключил, че макар осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, не е дал доказателства за своето поправяне.

Правилна е преценката на първия съд, че една от предпоставките за прилагане на института е налице, доколкото е извън съмнение, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Така е, защото към датата на разглеждане на делото в първия съд осъденият е изтърпял общо четири години, единадесет месеца и 0 дни, от работа е изтърпял един месец и три дни. Остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на единадесет 1 месеца и двадесет и седем дни.

Корекционната дейност с осъдения в затвора в *** е започнала след постъпването на Д. Г. в пенитенциарното заведение (на 21.04.2021 г.) и при първоначално определения строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода.

Установено е, че независимо от продължителния си престой в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, при осъдения рискът от рецидив все още не е достигнал ниски стойности. Напротив занижен с едва два пункта, което обстоятелство мотивира извод за това, че основната цел на пребиваването на лишения от свобода в затвора не е изпълнена.

Видно от доклада на ИСДВР проблемни продължават бъдат зоните, свързани с умението на Г. да управлява финансите си, уменията му за мислене, а като гранични се очертават тези, свързани с отношението към правонарушението и данните злоупотреба с алкохол, включително в условията на затвора.

Установява се на следващо място, че Г. е наказван от затворническата администрация най-вече за притежание на забранени от ЗИНЗС вещи. Назначаван е на работа, но и два пъти е освобождаван. Към момента е назначен на работа със Заповед от 11.07.2023 г. и към момента на изготвяне на доклада не е допускал нарушения на трудовата дисциплина.

В допълнение е посочено, че лишеният от свобода не е дал категорични доказателства за трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна. Налице е колебливо поведение, което се доказва от констатираните дисциплинарни нарушения.

Настоящият съдебен състав, също както и този на СГС, приема за обосновано становището на администрацията на затвора гр. ***. За да се постанови условно предсрочно освобождаване е необходимо да има доказателства, че е постигнат траен, а най-добре необратим процес на формиране на стабилна нагласа за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Тази цел не изглежда да е постигната в разглеждания случай.

Запазването на рисковете от рецидив в регистъра на средните стойности и от вреди за обществото в непроменените средни стойности обуславят извод за отсъствие на доказателства за поправянето на осъдения. А обстоятелството, че осъденият продължава да търпи наказанието при първоначално определения режим и все още не е бил в среда с послаба форма на контрол, мотивират виждането на съда, че обективно няма как да се съберат надеждни данни за поведението на осъдения в условия, доближаващи се максимално до тези на свобода.

Съдът отчита в положителна светлина настоящата трудова ангажираност на лишения от свобода в затвора, но отбелязва, че това не е самодостатъчно, за да се приеме за ефективно протичащ поправителния процес.

Докладът е бил изготвен по повод молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване. Молбата му е била подадена на 18.08.2023 г., а докладът е изготвен на 29.08.2023 г. Становището на началника на затвора е било изготвено тринадесет дни след това, след което делото е образувано в съда на 12.09.2023г. Всичко това води до извода, че докладът е актуален. Ето защо и предходното положително поведение на Г., докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в испански затвор не може да се определи като такова с решаващо значение. В съдебното заседание нито една от страните не е поискала събирането на доказателства, а и не са били заявени твърдения в насока на настъпили междувременно промени в поведението на осъдения.

Всичко изложено определя като закономерна констатацията, че корекционната дейност следва да продължи, защото няма доказателства, от които да се изведе, че осъденият се е поправил и е безпредметен по-нататъшния му престой в мястото за лишаване от свобода.

2

В обобщение, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.09.2023 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 37 състав, постановено по н.ч.д. № 5119/23 г., с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. Г. Г. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3