Решение № 6512 от 27.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6512 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря .. като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110150348 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от П. П. М. срещу .... обективно съединени искове:

- обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите, пораждащи задължение за заплащане на „такса експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“, регламентирани в Договор за кредит № ..... от 14.10.2020г., като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави;

- обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 123.15 лв., представляваща платена без основание такса „експресно разглеждане“ и сумата от 425 лв., представляваща платена без основание такса „удължаване на срока за връщане на кредита“, ведно със законните лихви върху вземанията, считано от 14.09.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен Договор за кредит № ..... от 14.10.2020г., по силата на който на ищцата, в качеството на кредитополучател е предоставена главница в размер на 500 лв. Като възнаграждение за предоставения заем на ищцата се дължала лихва при фиксиран лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,70 %. Съгласно постигнатите с договора уговорки ищцата се задължавала да погаси изцяло сумите по кредита в срок от 1 тридесет дни след датата на сключване на договора. В исковата молба се посочва, че ищцата следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер от 123.15 лв. В договора била включена и допълнителна услуга „Удължаване на срока за връщане на кредита“, която предоставяла продължаване на срока за връщане на заетата сума срещу заплащане на такса, определена съобразно тарифата на кредитора, след сключване на нарочен Анекс към договора за кредит. Такива Анекси били сключени, както следва: Анекс от 16.11.2020 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер на 140 лв., Анекс от 16.12.2020 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер на 140 лв., Анекс от 21.01.2021 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по кредита се продължава със седем дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер от 5 лв., както и Анекс от 20.02.2021 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер на 140 лв. Ищцата изплатила изцяло задълженията си по процесния договор за кредит, които били в размер от 500 лв. – главница по договора, 16.85 лв. – лихва; сумата от 123.15 лв., представляваща такса „експресно разглеждане“ и сумата от 425 лв., представляваща такса „удължаване на срока за връщане на кредита“.

Ищцата счита, че предвидените в Договор за кредит № ..... от 14.10.2020 г.

„такса експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“ са нищожни, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди, че посочените услуги, във връзка с които са заплатени процесните такси, са свързани с усвояването и управлението на кредита и поради това за тяхното предоставяне не се дължат такси.

Поддържа, че е с включените в договора за кредит допълнителни такси е допуснато накърняване на добрите нрави, доколкото не е налице еквивалентност на престациите по договора – заплатената от ищцата обща сума за „такса експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“ била в размер на почти 110 % от общата сума по отпуснатия кредит, което водело до нарушаване на принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди, че процесните клаузи са нищожни и предвид обстоятелството, че същите се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на задължението за кредитополучателя да плати двете такси е да се уговори допълнително възнаграждение на ответника в размер надвишаващ два пъти размера на предоставената от кредитора сума по кредита.

Поддържа, че клаузите, регламентиращи процесните услуги и такси не са индивидуално уговорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Допълва, че резултатът от допълнителните такси представлява заобикаляне на законоустановения максимален размер на ГПР, предвид обстоятелството, че тяхната стойност не е била включена в ГПР, макар в тежест на ответника да е било налице задължение да стори това.

2

С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита исковете за неоснователни и необосновани като в тази връзка са изложени следните твърдения: начислените такси и лихви по договора за кредит били договорна лихва в размер на 16.85 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 123.15 лв., съответно общият размер на сумата, подлежаща на връщане от страна на кредитополучателя била в размер на 640 лв. Посочва, че сумата по договора била предоставена на ищцата по сметка на каса в ... на 14.10.2020 г., а падежът на задължението настъпил на 13.11.2020 г. Твърди, че ищцата се е възползвала от предвидената в т.2.2. от Общите условия към договора възможност и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което била начислена и заплатена посочената такса в размер на 123.15 лв. Посочва, че съдържанието на услугата се състои в обработка на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор в рамките на петнадесет минути от изпращането му, вместо стандартното предоставяне на отговор в рамките на до седем календарни дни от момента на подаване на искането. Предвид това счита съдържанието на насрещната престация по предоставяне на допълнителната услуга „експресно разглеждане“ за изначално ясна, с оглед което поддържа, че за ищцата е възникнало надлежно задължение за заплащане на стойността на същата. Посочва, че с липсата на осъществено изпълнение на падежната дата на задължението за връщане на сумата по договора за кредит ищцата е изпаднала в просрочие. Сочи, че съгласно т.11 от Общите условия към договора за кредит кредитополучателят има право да поиска продължаване на срока за връщане на кредита. Последното представлявало допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла по искане на кредитополучателя, а ищцата продължавала срока за връщане на заетата сума четири пъти, в резултат на което падежът по договора настъпил в по-късен момент от първоначално уговорения, а именно на 22.03.2021 г. Излага доводи за негативните последици, които е възможно да настъпят за ищцата при обявяване на клаузата за продължаване на срока по процесния договор за кредит за недействителна, доколкото в този случай кредитополучателят ще се счита в забава от първоначално уговорения падеж – 13.11.2020г., което предвид законоустановените задължения за ответника за подаване на данни към Централния кредитен регистър на БНБ ще наложи вписването на тази информация по кредитното досие на ищцата. Твърди, че начислените от ответника такси за предоставените допълнителни незадължителни услуги, заявени от кредитополучателя, съответстват на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като същите гарантират насрещна престация от страна на кредитора и не са свързани с усвояването и управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и с чл.

10а, ал. 2 ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3 ЗЗП 3 задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни незадължителни услуги, били предварително изпратени на Комисията за защита на потребителите и съгласувани с органа. Допълва, че таксата за „експресно разглеждане“ не се отнасяла за действия по усвояване или управление на кредита, а се дължала за услуга, която се предоставяла преди сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето и връщането на същия. Съответно, такса „удължаване на срока“ нямала отношение към размера на дълга, а само към уговорения от страните падеж.

Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на клаузите от договора, регламентиращи процесните услуги, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Посочва, че ищцата е редовен клиент на ответното дружество, като тя многократно се била възползвала и от възможностите за допълнителни услуги, които дружеството предоставяло. Поддържа, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесните такси не се заплащали във връзка с договора за кредит и не представлявали задължително условие за получаване на сумата по кредита или за получаването му при предлаганите условия, с оглед което напълно основателно не били включени при формиране на ГПР.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите, пораждащи задължение за заплащане на „такса експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“, регламентирани в Договор за кредит № ..... от 14.10.2020г., като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави.

Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 50, стр.

2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № ..... от 14.10.2020 г., Анекс от 16.11.2020 г, Анекс от 15.12.2020 г., Анекс от 21.01.2021 г., както и Анекс от 20.02.2021 г.

По силата на сключения договор за кредит № ...../14.10.2020г. /л. 6 и сл./ ищецът в качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 500 лева като 4 договорената годишна лихва възлиза на 41%; ГПР възлиза на 49.7%; дължимата такса за експресно разглеждане на кредита възлиза на 123.15 лева; падежът на вземането настъпва на 13.11.2020г.

С впоследствие сключените между страните Анекс от 15.12.2020г., Анекс от 21.01.2021г., както и Анекс от 20.02.2021г. /л. 11, стр. 2 и сл./ е уговорено удължаване на срока на договора като за целта ищецът се е задължил да заплати и такса за удължаване на договора в общ размер от 425.00 лева, както следва: по анекса от 16.11.2020г. – сумата от 140.00 лева; по анекса от 15.12.2020г. – сумата от 140.00 лева – л. 11, стр. 2; по анекса от 21.01.2021г. – сумата от 5 лева – л. 12 и по анекса от 20.02.2021г. – сумата от 140.00 лева – л. 12, стр. 2/.

В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.