Решение № 3564 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3564 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100509125 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца "Топлофикация София" ЕАД срещу решение № 5468 от 27.03.2024 г., постановено по гр. дело № № 20211110167099 по описа за 2021 година, 68 състав, по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите : 337,24 лв (триста тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляващи 4/18 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 49,63 лв (четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 21.05.2020г.; 9,77 лв (девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи 4/18 части от цената на услугата „дяловоразпределение” за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,86 лв (един лев и осемдесет и шест стотинки), представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г., заедно със законната лихва върху главниците от 02.06.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 21351/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Със същото са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:831609046, против В. К. И.,ЕГН:

**********, с регистриран адрес : гр. София, ж.к. „********, представляван по насотящото дело от назначен особен предсативител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК - адвокат М. С. , град София , ул. „********, ап.5, обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца 1 сумите : 337,24 лв (триста тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляващи 4/18 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 49,63 лв (четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 21.05.2020г.; 9,77 лв (девет лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи 4/18 части от цената на услугата „ дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,86 лв (един лев и осемдесет и шест стотинки), представляващи 4/18 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г., заедно със законната лихва върху главниците от 02.06.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 21351/2021г. по описа на СРС, 68 състав.

Жалбоподателят излага доводи за необоснованост и счита решението за постановено при съществени нарушения на материалния закон. Моли да бъде постановено решение, е което да се отмени решението на първоинстанционният съд изцяло, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и да се уважат изцяло предявената от дружеството претенция. Молят, да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. К. И., в който оспорва изцяло въззивна жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за частично неправилно на въведените от въззивника доводи по следните съображения:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. III г. о. на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство.

2

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба пред съда на 26.05.2021 г.

Приетите в съдебното заседание пред СРС на 27.10.2023г. заключения на вещите лица по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза не могат да бъдат доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответниците и за ползването от ответниците на топлоенергия през процесния период от 01.05.2016г. до 30.04.2019 г. в процесния имот. Това е така, тъй като първоинстанционния съд правилно отбелязва, че вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи, които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответниците през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.

Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от ответниците през процесния период не са безспорни факти по делото - ответниците не признават тези факти , дори ги оспорват според изявленията им по делото. Поради изложените причини наличието на договорни правоотношения между страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответниците не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.

Следва да се отбележи, че за да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот между него и ответниците, по силата на което в качеството му на продавач се е задължило да достави на ответниците топлинна енергия, а за последните е възникнало задължение да я получат и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите 3 условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично им писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия. В настоящия случай ищецът не е доказал съгласно възложената му доказателствена тежест, че ответниците А. К. И. и В.

К. И. са собственици или титуляри на право на ползване върху процесния апартамент.

Предвид изложеното СРС правилно изяснява, че по делото не е доказано съществуването на договорни правоотношения между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази топлоенергия. Следователно не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.