Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2617 от 12.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 49735/2025
Вид
Решение № 2617
Подписан
12.02.2026
В сила
11.03.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 624, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1, б. А · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, ал. 1, б. В · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 17 · Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
  • чл. 7, ал. 1 · Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. ***, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20251110149735 по описа за 2025 година намери следното:

Процедурата е по чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) №861/2007.

Предявен е исков формуляр от В. А. Д. против Р.Е.. Ищецът претендира сумата от 250 евро, представляващи дължимо обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, произтичащо от сключен договор за въздушен превоз, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът обосновава претенцията си въз основа на сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури извършването на полет FR183 по направление гр. ***, България до гр. ***, **********предвиден за изпълнение по разписание на 13.08.2024 г. от 16:25 часа до 17:05 часа местно време. Бил изпълнен, но със закъснение, като в крайна сметка излетял в 20:21 ч. и кацнал във *** в 20:24 ч. месно време т.е. със закъснение от 3 часа и 36 минути. Разстоянието между началната и крайната точка на полета било 805 километра, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. За неизпълнение на това си задължение, ответникът дължал на ищеца сумата от 250 евро. Във връзка с изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените в производството съдебни разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище по предявения иск. Счита същия за неоснователен. Не оспорва закъснението на полета, качеството „пътник“ на ищеца, разстоянието между началната и крайната точка. Твърди, че процесният полет бил закъснял поради особени непредвидени обстоятелства, които не бил в състояние да преодолее.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат 1 исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите на закъснението на полета, качеството „пътник“ на ищеца, разстоянието между началната и крайната точка на полета.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи. Съгласно чл. 3, ал. 1, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в България до летище в Австрия – държави-членки на ЕС. По делото липсват доказателства пътникът да е получил други облаги или обезщетение. Съгласно чл. 5, ал. 1, б. В от същия Регламент, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. С Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009 година Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Твърдените от ответника причини за закъснението на полета – особени непредвидени обстоятелства, които не бил в състояние да преодолее – съдът намира, че не бяха доказани, въпреки разпределената доказателствена тежест и изрично дадените в тази връзка указания. В този смисъл и заявеното от ответника правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на последния следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г. Поради това съдът счита, че за В. А. Д. е възникнало правото на обезщетение по силата на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента. В заключение съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

2

С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 25,56 евро – държавна такса и 245,42 евро – адвокатско възнаграждение. Разноските са напълно доказани и следва да бъдат присъдени в цялост, като съдът не намира, че те са ненужно направени или несъразмерни на иска.

Съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. /"Обжалване"/, Държавите-членки информират Комисията дали по тяхното процесуално право е предвидена процедура за обжалване на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, и в какъв срок се внася такава жалба. Комисията осигурява обществен достъп до тази информация. Видно е, че право на жалба срещу решение по предявен иск с малък материален интерес съществува само ако националното право на правоприлагащия съд предвижда този специален вид решения да бъдат обжалвани. Българското право предвижда обжалването на решенията по тези искове да се извършва пред съответния окръжен съд, който в случая е Софийски градски съд – така чл. 624, ал. 2 ГПК.

Подадения от ищеца формуляр не съдържа изрично искане по чл. 20, § 2 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. за издаване на Удостоверение за решение, поради което такова не следва да се издава.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р.Е., регистрирано в ирландския Регистър на дружествата с рег. № *** със съдебен адрес гр. ***, бул. *** да заплати на В. А. Д., ЕГН:

**********, със служебен адрес гр. ***, *** сумата от 250 евро – дължимо обезщетение за извършен със закъснение полет FR183 по направление гр. ***, България до гр. ***, **********ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р.Е., регистрирано в ирландския Регистър на дружествата с рег. № *** да заплати на В. А. Д., ЕГН: ********** сумата от 25,56 евро – държавна такса и 245,42 евро – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд. Препис от решението да бъде връчен всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3