Решение № 3083 от 08.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3083 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330116063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А. Д. В. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД. Твърди се, че на 18.10.2021 г. ищецът сключил с първия ответник договор за потребителски кредит, а с втория - договор за предоставяне на гаранция, като усвоил в заем сумата от 500 лв. Моли съдът да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит. Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, с което е заблудил потребителя и довел до неравноправност на уговорката за ГПР. В същото време липсвал задължителен реквизит в съдържанието на договора, а именно ГПР, тъй като възнаграждението за фирмата гарант било разход по кредита, който следвало да се включи при изчисляване на ГПР. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК той не бил включен. Твърди, че бил представен стандартен европейски формуляр с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложимите.

Иска от съда да прогласи също така нищожност на договора за гаранция с втория ответник като лишен от правно основание, неравноправен, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Постъпил е отговор на исковата молба в срок от „Неткредит“ ООД.

Признава сключването на договора за потребителски кредит, както и че в ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Оспорва твърдението за недействителност на договора. Твърди, че доводите в исковата молба са противоречиви и оспорва договорът да е недействителен. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на 1 адвокатския хонорар на ищеца.

Ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД също е подал отговор на исковата молба в срок. Счита иска за неоснователен, като сочи, че между него и ищеца не е сключен договор за гаранция № ***/18.10.2021г., гаранция не е издавана и не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Представеният договор не бил подписан от страните, нито сключен от разстояние, поради което го оспорва. Също възразява за прекомерност адвокатския хонорар.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 22, вр. чл.11, ал .1, т. 10 ЗПК и чл. 146 вр. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, както и искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 138, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за гаранция.

Съдът намира предявените основания за нищожност по всеки от двата договора за предявени при условията на алтернативност, доколкото не се обосновава кумулативното им разглеждане по всеки от договорите, нито определена поредност.

За основателността на исковете следва да се установи сключването на процесните договори и такива техни характеристики, водещи до тяхната недействителност.

Всички предявени искове за нищожност на договор за предоставяне на гаранция от 18.10.2021г. между ищеца и „Кредит Ганация БГ“ ООД са неоснователни, тъй като не се установява сключването на този договор, което е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца. Ответникът възразява да е сключвал такъв договор. Ищецът е представил договор за предоставяне на гаранция, но същият не е подписан от страните. Не се ангажират и доказателства същият да е сключен по друг начин, от разстояние.

Ето защо липсва първата предпоставка за обявяване недействителността на този договор – неговото сключване. Всяко от алтернативните основания за нищожността му следва да се разгледа и да се отхвърли с тези доводи.

По отношение иска за нищожност на договор за потребителски кредит № ***/18.10.2021г., безспорни между страните са фактите на неговото сключване и включването в ГПР само на възнаградителната лихва. При това положение съдът намира за доказан първият предявен иск за недействителност на този договор на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – поради неспазване изискванията за посочване в договора на реално приложимият ГПР. Макар да не се установява дали в него е следвало да се включи възнаграждение за гарант, установява се от самия договор, че в чл.6, вр. с чл.4, ал.3 от договора било предвидено друго вземане, подлежащо на включване в ГПР. Касае се за неустойка за непредоставяне на обезпечение под формата на гаранция в срока и съгласно условията на договора.

Непредоставянето на обезпечение от длъжника не е свързано с реални вреди 2 за кредитора, а с увеличаване на кредитния риск. В тези случаи санкцията за длъжника е уредена в чл.71 от ЗЗД – искане на изпълнение преди уговорения срок. Уговарянето на парична сума за носене на по-висок кредитен риск от кредитора няма обезщетителна функция, а – възнаградителна и не съставлява по характера си неустойка, а допълнително възнаграждение за кредитора. Ето защо това вземане също е следвало да се включи в ГПР, за спазването на което изискване съдът следи и служебно при наведен довод за нарушение на правилата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Самият ответник – „Неткредит“ ООД, признава, че в ГПР се включва само възнаградителната лихва, но е следвало да се включи и сочената „неустойка“, която също съставлява допълнителна печалба за кредитора. Невключването й води до посочване на ГПР в нереален размер и до нарушение на правилата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а оттам и до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22.

Искът за прогласяване недействителността на договора за кредит на това основание е основателен, поради което следва да се уважи и да не се разглежда другото основание за нищожността му.

При този изход от делото, право на разноски по иска срещу „Неткредит" ООД има ищеца, който е доказал разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 480 лв. по реда на чл.38 от ЗА, който съдът не намира за прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото.

По исковете срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД, право на разноски има ответникът, на който следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Неткредит“ ООД, ЕИК:201253421, с адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, по предявения от А. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***/18.10.2021г. е недействителен , тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК:201253421, да плати на:

1.

2.

А. Д. В., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. за държавна такса;

ЕАД Е.И., Булстат:***, с адрес: ***, сумата от 480 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК“203107568, с адрес: гр. София, ул.

3

„Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД; чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗП; чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 138, ал. 2 ЗЗД , за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на гаранция от 18.10.2021г.

ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН: **********, да плати на „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК“203107568, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4