Определение № 1419 от 10.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 10.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602457 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

Образувано е по частна жалба от частния тъжител Д. И. Н., чрез надлежно упълномощения й повереник – адв. К.М. от САК, съгласно пълномощно, приложено на л. 14 от първоинстанционното дело, срещу протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по НЧХД № 13116 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 115-ти състав, в частта, с която на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Д. И.

Н. е осъдена да заплати на подсъдимата Е.Г.В. сумата от 2000,00 лева, представляваща сторени от последната съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази връзка частният жалбоподател моли адвокатското възнаграждение, претендирано от подсъдимата В., да бъде намалено.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по НЧХД № 13116 по описа за 2018 г. на СРС, наказателното производство е прекратено на основание чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на подсъдимата, като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК СРС е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимата сумата от 2000,00 лв., представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В същото съдебно заседание процесуалният представител и договорен защитник на подсъдимата В. – адв. Т.Р., САК, надлежно упълномощена, по 1 силата на пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, находящо се на л. 14 от първоинстанционното дело, е направила изрично изявление в полза на нейния доверител да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представените от защитата писмени доказателства (цитирания договор за правна защита и съдействие) предадената на съд В. е сторила разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000,00 лв.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срок, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав я намира за процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността и допустимостта на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение – законосъобразно, при съображения, както следва.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе и с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява наказателното производство.

В разглеждания случай се установява, че подсъдимата В. добросъвестно и законосъобразно е ангажирала процесуален представител, който да осъществява адвокатската й защита в първоинстанционното производство по посоченото НЧХД, във връзка с което е съставен и подписан от нея и от адв.

Р. договор за правна помощ и съдействие от 03.12.2018 г. с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева и отбелязване, че е заплатена в брой. Така подписаният договор за адвокатски услуги служи за разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При така ангажираните доказателства за извършения разход и срочно релевираното искане, в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени сторените от подсъдимото лице разноски на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

В наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК , не може да бъде прилагана по аналогия. Това е така, тъй като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК само и единствено относно реда за разглеждане на гражданския иск – арг. от чл. 88, ал. 1 от НПК , но не и по отношение сторените в наказателното производство разноски. Последният въпрос не съставлява част от реда за разглеждане на гражданския иск, а 2 възниква за решаване едва след произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от това произнасяне. Ето защо няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това основание да бъде намален размерът на претендирано адвокатско възнаграждение. При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с подобно правомощие, то няма как да бъде упражнено. Касае за законодателна празнота, която не би могла да бъде преодоляна от съда чрез анализ и тълкуване на процесуалните норми, а единствено от законодателя чрез иницииране на законови изменения и допълнения. В практиката на ВКС е изведено разбирането, че в наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските, респ. неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

При положение, че в разглеждания случай наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност за преследване, направените от подсъдимата В. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител.

Поради изложеното въззивният състав на съда се солидаризира с формирания извод от първоинстанционния съд и намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Доколкото жалбоподателят не е заплатил държавна такса в размер на 5,00 лв. за настоящото въззивно производство, дължима за разглеждане на депозираната частната жалба, съобразно т. 14 от Тарифа № 1 на към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, същият следва да бъде осъден с настоящото определение да я заплати, както и на основание чл.

190, ал. 2 от НПК, следва да бъде осъден да заплати и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по НЧХД № 13116 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 115-ти състав, в частта, с която на основание чл.

190, ал. 1 от НПК Д. И. Н. е осъдена да заплати на подсъдимата Е.Г.В. сумата от 2000,00 лева, представляваща сторени от последната съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, частния тъжител и жалбоподател Д.

И. Н., ЕГН ********** да заплати сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща 3 държавна такса за разглеждане на частната жалба на същата по настоящото производство, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от 5,00 (пет) лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4