Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2843 от 09.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 581/2023
Вид
Решение № 2843
Подписан
09.05.2025
В сила
09.05.2025
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2843 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 10 600 от 30.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 39 533/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Б. Н. А., ЕГН ********** има парични задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 за сумата 94,12 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,53 лева за периода от 15.09.2018 г. до 11.11.2020 г., 26,77 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 5,68 лева за периода от 01.12.2017 г. до 11.11.2020 г., за които по ч.гр.д.№ 59 824/2020 г. по описа на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Със същия съдебен акт Б. Н. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 375,00 лева – разноски за исковото производство и заповедното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Б. Н. А., гр.София – чрез назначения му особен представител адв.Д.. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като предвид представения нотариален акт ответникът реално е използвал посоченото количество топлинна енергия, който извод не може да бъде споделен, тъй като в доказателството, озаглавено „Етажни собственици“ за процесния апартамент е посочено друго лице, което не е продавач по приложения нотариален акт, с оглед на което не става ясно защо сумата се търси от жалбоподателя, както и че липсва и отразяване в приложените съобщения към фактури, че соченият абонатен номер се отнася точно до ответника и за този имот. Твърди се и че е допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, че наведените възражения в отговора на исковата молба не са обсъдени; че в отговора на исковата молба е посочени, че задълженията или поне част от тях са погасени по давност, която в случая е тригодишна като с оглед исковия период на главницата за топлинна енергия и датата на входиране на заявлението в СРС е безспорно, че 1 тази давност е изтекла за част от задълженията, но тези доводи на жалбоподателя не са обсъдени от съда.

Моли да се отмени изцяло решението на СРС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателя искове, а при условията на евентуалност: ако претенцията на ищеца се счете за основателна – да се редуцира размера й след като бъдат приспаднати всички задължения, които са погасени по давност.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С молба от 11.06.2024 г. е оспорил същата като неоснователна и недоказана. Релевирани са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от ответника съдебен акт, както и че твърденията за неправилност на решението произтичат от разширително тълкуване и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Претендира присъждането на разноски. .

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.86, ал.1 ЗЗД.

Със заявление вх.№ 23070024/30.11.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Н. А., ЕГН 5********** за сумите: 94,12 лева – цена на потребена топлинна енергия за периода: м.05.2017 г. – м.04.2019 г., 26,77 лева – стойност на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия за периода м.10.2017 г. до м.04.2019 г., 14,53 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за времето от 15.09.2018 г. до 11.11.2020 г. и 5,68 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за времето от 01.12.2017 г. до 11.11.2020 г., във връзка с топлоснабден имот – апартамент № 100, находящ се в гр.София, ж.к.„*********, инсталация 4000129662, аб.№ *********. На 20.12.2020 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59 824/2020 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав срещу посоченото лице за претендираните суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 75,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Поради връчване на заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в срока по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД на 06.07.2021 г. е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на главните и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

2

Отношенията между доставчиците и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В производството безспорно е доказано, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот с представеното заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том VІ, рег.№ 8398, дело № 1036 от 28.07.2008 г. на нотариус С.Т., рег.№ 065 на Нот.камара. Горното обстоятелство е удостоверено и в нотариален акт № 95, том VІ, рег.№ 8399, дело № 1037 от 28.07.2008 г. на нотариус С.Т., рег.№ 065 на Нот.камара за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот /неоспорени в процеса/. Пред първоинстанционния съд ответникът нито е поддържал, нито е ангажирал доказателства, че след придобиването на имота през 2008 г. същият се е разпоредил с него или че валидно е учредил ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице. Като собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 100, находящ се в гр.София, ж.к.„*********., Б. Н. А., ЕГН ********** има качеството на клиент на топлинна енергия в исковия период: м.05.2017 г. – м.04.2019 г. вкл.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спор за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът по исковете не твърди и не установява да е упражнило това нейно право срещу Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и клиента по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот, по силата на което ответникът дължи заплащането на стойността на потребената топлинна и на услугата за дяловото й разпределение.

Неоснователни са доводите, наведени в жалбата във връзка с ползването на имота от трето за спора лице. Действително К.Д.М. е посочен в приложения списък на етажните собственици като такъв за ап.100, но този списък е приложение № 1 към протокола от проведеното общо събрание на ЕС на 29.08.2002 г. и обективира данни към този момент, предхождащ както придобиването на процесния имот от праводателите на ответника през 2003 г. и закупуването му от самия ответник на 28.07.2008 г., така и исковия период.