Решение № 244 от 10.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 28.09.2022 г. на ищеца „Хелианти“ ООД срещу решението от 8.08.2022 г., поправено с решение от 9.12.2022 г., по т. д. № 2127/2019 г. на Софийския градски съд, VІ19 състав, с което: 1) са отхвърлени предявените срещу ответника СД „Интелсофт – Г., К. и Сие“: 1.1) главен частичен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 25 100 лв., представляваща част от сумата 43 520 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 г. на складово помещение, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № ***, изразяващи се в понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща се в складовото помещение;

1.2) евентуален иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 156 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушаване на същия договор, изразяващи се в претърпяна загуба – стойността на липсващите 3 500 бр. опаковки от билкова тинктура „Пара 7“ от складовото помещение, докато ответникът е осъществявал фактическа власт върху него; 1.3) евентуален частичен иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 100 лв., представляваща част от сумата 43 520 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща се в същото складово помещение; 1.4) иск по чл. 79, 1 ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на същия договор, изразяващи се в претърпяна загуба от заплащане на парична неустойка по сключен договор от 4.12.2018 г. с „Иноко“ ЕООД; 1.5) иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 35 667 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на същия договор, изразяващи се в пропуснати ползи по договор за доставка от 4.12.2018 г. с „Иноко“ ЕООД, по договори по протокол за доставка 09/2019 г., протокол за доставка 10/2019 г., протокол за доставка 11/2019 г., протокол за доставка 12/18.02.2019 г., протокол за доставка 14/2019 г. и по проформа фактура № 8/3.02.2019 г.; и 2) ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 6 800 лв.; частна жалба от 31.01.2023 г. на ищеца „Хелианти“ ООД срещу решението от 9.12.2022 г., по т. д. № 2127/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-19 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на решението от 8.08.2022 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел за доказано, че заемател по процесния договор за заем за послужване е Н. Г. /съдружник в ищцовото дружество/, а не ищцовото дружество. Твърди се, че този извод е резултат на порочна интерпретация на събраните писмени и гласни доказателства. Не били съобразени направени признания от управителя на ответника в отговора на исковата молба и в писмени доказателства /предварителна позиция от 15.05.2019 г., жалба от 8.04.2019 г. до министъра на земеделието/, както и удостовереното в констативния нотариален протокол от 15.05.2019 г., от които следвало, че именно ищецът е страна по процесния договор. Това обстоятелство се потвърждавало и от показанията на свидетелите Н.

Г. и П. Д.. Твърди се, че събраните доказателства установявали и, че управителят на ответното дружество е преустановил достъпа на ищеца до заетото складово помещение, което е дало повод на ищеца да изпрати поканата от 17.12.2018 г. по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Неправилно съдът приел за установено и, че договорът бил прекратен на 25.03.2019 г. чрез връчена покана на управителя, която касаела договор за други помещения, ползвани от Н. Г.. Твърди се, че повече от 5 месеца ищецът не е имал достъп до процесното помещение, където се намирала стоката му, а бездействието на ответника да осигури такъв причинило вреди на ищеца. Неправилно е прието за недоказано количеството съхранявани стоки, доколкото нотариалният протокол от 21.05.2019 г. не бил оспорен от ответника, това се установявало и от приетите съдебни експертизи. Твърди се, че дори и да се приеме, че липсвал договор за заем за послужване, то тогава било налице осъществено непозволено увреждане, тъй като ответникът бил отнел от ищеца фактическата власт върху процесните стоки за периода 12.12.2018 – 15.05.2019 г., което е препятствало тяхното реализиране на пазара. Неправилно били отхвърлени и исковете за претърпени загуби и пропуснати ползи във връзка със сключения договор между ищеца и „Иноко“ ЕООД. Твърди се, че противно на приетото от съда било доказано, че в този договор била уговорена неустойка, неправилно било прието, че при ищеца е имало други стоки, които могат да бъдат предадени на третите лица, като не било отчетено, че предмет на посочения договор е търговия на едро, а не на дребно, което обуславяло невъзможност за извършване на доставка. Не били съобразени и представените декларации с нотариално заверени подписи на третите лица.

В частната жалба се твърди, че неправилно в решението от 9.12.2022 г. съдът не е уважил искането по чл. 248 ГПК на ищеца и не е намалил присъдените на ответника разноски за адвокат.

Твърди се, че този размер бил прекомерен в сравнение с фактическата и правна сложност на спора 2 и обема на извършените процесуални действия.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решенията и да уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият СД „Интелсофт – Г., К. и Сие“ – ответник по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Хелианти“ ООД с искова молба от 15.10.2019 г., уточнена с допълнителна искова молба от 22.01.2020 г., молба от 30.06.20 20 г., в съдебното заседание на 12.08.2020 г. и изменена в съдебното заседание на 28.01.2021 г., срещу СД „Интелсофт – Г., К. и Сие“.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество било регистрирано в ТР на 31.08.2017 г. с предмет на дейност производство и дистрибуция на хранителни добавки, билкови екстракти и хомеопатични продукти и адрес на управление – гр. ***, ул. „***“ № ***, като сградата на този адрес била собственост на ответното събирателно дружество. В тази сграда ищецът безвъзмездно ползвал складово помещение по силата на устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 г., по повод на което помещението било регистрирано от него в БАБХ като обект за търговия на едро с храни от неживотински произход. Безвъзмездното ползване било предоставено поради това, че съдружниците в ищцовото дружество били съпругата, синът и снахата на К. Г., който бил един от двамата съдружници в ответното дружество, като сградата била дарена от същите на дружеството, а цялата сграда служела за задоволяване нуждите на двамата съдружници, семействата им и други дружества собственост на семейство Г.. След смъртта на съдружника К. Г. на ******** г. между наследниците му и другия съдружник Я. К. възникнал спор по повод встъпване на наследниците в членство с ответното събирателно дружество. Поради влошените отношения преживелият съдружник и управител Я. К. неоснователно отказвал да допусне наследниците на починалия съдружник до сградата и препятствал ползването на отделни помещения за осъществяване на търговска дейност на дружествата, собственост на семейство Г.. Твърди се, че на 12.12.2018 г. Я.

К., действащ в качеството на управител на ответното дружество, насилствено и по скрит начин преустановил достъпа до складовото помещение, ползвано от ищеца, в което към този момент се съхранявали 17 000 бр. опаковки от продукта „Пара 7“ с единична продажна цена на едро чрез дистрибутор от 20 лв. без ДДС и на дребно – 25 лв. без ДДС, при средна себестойност от 2,56 лв.

Достъпът бил ограничен посредством подмяна на ключалката на вратата на склада, както и чрез монтиране на ключалка и заключване на вратата на помещението за фитнес, през което следва да се премине, за да може фактически да се осигури достъп до складовото помещение. До 10.12.2018 г. ищцовото дружество осъществявало „Система за самоконтрол“, като след тази дата, поради ограничаване на достъпа до помещението, нямало възможност да ползва склада и да изпълнява условията за съхранение на стоката, поради което било в невъзможност да гарантира съответствието на стоката с изискванията на закона и било длъжно да я унищожи. След многократни искания ищецът получил достъп до помещението на 21.05.2019 г., когато било отворено с помощта на ключар, като бил съставен констативен нотариален протокол. Била установена складова наличност от 270 кашона стока с общо 13 500 бр. опаковки от продукта „Пара 3

7“, като липсвали 3 500 бр. артикули. Твърди се, че от датата на отнемане на фактическата власт върху процесното складово помещение и съдържащите се в него стоки, ищецът не е могъл да изпълни сключени договори, по които се задължил да извършва доставка на продукта „Пара 7“ на свои клиенти, както следва: 1) договор за покупко-продажба с „Иноко“ ЕООД за доставка на 1000 бр. артикула на обща стойност 20 000 лв. без ДДС, като за неизпълнението на договора ищецът заплатил неустойка в размер от 1 200 лв.; 2) поръчка по протокол за доставка 09/2019 г. за доставка на 100 бр. артикула на обща стойност 2 000 лв. без ДДС; 3) поръчка по протокол за доставка 10/2019 г. за доставка на 100 бр. артикула на обща стойност 2 000 лв. без ДДС; 4) поръчка по протокол за доставка 11/2019 г. за доставка на 100 бр. артикула на обща стойност 2 000 лв. без ДДС; 5) поръчка по протокол за доставка № 12/18.02.2019 г. за доставка на „Биобаланс“ ЕООД 200 бр. артикула на обща стойност 4 000 лв. без ДДС; 6) поръчка обективирана в протокол за доставка № 14/2019 г. за доставка на 100 бр. артикула на обща стойност 1 667 лв. без ДДС; 7) поръчка по фактура № 8/03.02.2019 г. за доставка на 200 бр. артикула на обща стойност 4 000 лв. без ДДС.

Поради това са предявени следните искове за заплащане на парични суми, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането:

1) главен частичен иск за заплащане на сумата 25 100 лв., представляваща част от сумата 43 520 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от нарушаване на устен договор за заем за послужване от 20.10.2017 г. на складово помещение, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № ***, изразяващи се в понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща се в складовото помещение;

2) евентуален иск за заплащане на сумата от 9 156 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушаване на същия договор, изразяващи се в претърпяна загуба – стойността на липсващите 3 500 бр. опаковки от билкова тинктура „Пара 7“ от складовото помещение, докато ответникът е осъществявал фактическа власт върху него;

3) евентуален частичен иск за заплащане на сумата от 25 100 лв., представляваща част от сумата 43 520 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от непозволено увреждане – понесени загуби от негодни за употреба стоки, поради невъзможност да бъдат изпълнявани условията за съхранение на стоката (билкова тинктура „Пара 7“), находяща се в същото складово помещение;