Протоколно определение № 4329 от 22.11.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4329 гр. София, 26.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Съдебни

Валентина Вл. Йорданова заседатели: Юлий В. Цветков при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева и прокурора Т. Люб. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Младенов Наказателно дело от общ характер № 20241100204092 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМ Н. И. Б. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д. П..

Адв. С. К. – редовно призована, не се явява.

ПОДС. Б.: Не е проблем, че не се явява втория ми защитник.

ПОСТРАДАЛ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ /МФ/ – редовно призовани, представляват се от гл. юрк. Е.М. с пълномощно от днес.

От юрк. Л. е депозирано заявление, с което прави искане за конституиране на МФ, като граждански ищец /ГИ/ в наказателното производство и искане за препис от обвинителния акт /ОА/.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Н. И. Б. – роден на **** г., гр. Дупница,

1 българин, български гражданин, образование висше, професия инженер, без професия, безработен, не осъждан, не женен, с л.к . ****; местоживеене-гр. София, Младост 2“ ,бл.****, това е и настоящия адрес, месторабота: „А. НБ“ ЕООД – управител, ЕГН **********.

Получил препис от ОА и съобщение по 247в от НПК в законовия срок, няма искания за отводи.

ПРОКУРОР: Молбата за конституиране на МФ, като граждански ищец /ГИ/ в наказателното производство е своевременно направена и няма пречка да бъде уважена.

Адв.П.: Молбата за конституиране на МФ, като граждански ищец /ГИ/ в наказателното производство моля да не приема за съвместно разглеждане по следните причини. Разглеждането на ГИ би затруднило производството.

Считам, че доколкото по делото има данни, че е издаден ревизионен акт /РА/, това е самостоятелно основание за претенция на НАП и ако вие приемете ГИ за съвместно разглеждане и при евентуален осъдителен диспозитив ще се получи дублиране на претенцията на НАП, тъй като те ще имат две основания за събиране на претендираните в ГИ суми, поради което ще се получи и неоснователно обогатяване. ГИ е погасен, но в действителност това не е основание, което се касае към въпроса за приемането на ГИ за евентуалното му уважаване със съдебен акт. Моля да не приемете за съвместно разглеждане предявения ГИ.

Подс.Б.: Съгласен съм с защитника ми.

ЮРК.МИТЕВА: Поддържам иска.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ след съвещание, като взе предвид становището на страните по ГИ намира следното.

Не следва да приема гражданския иск за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство. Вярно е, че тълкувателно е прието, че в тези производства има пострадало лице и това тълкуване ангажира съдилищата. В случая обаче съдът счита, че предвид естеството на обвинението, фактическата и правна сложност на внесеното обвинение, обема на доказателствените материали от една страна и от друга страна изтъкнатите от защитата обстоятелства същите не се оспорват от представителя на пострадалия, че за пострадалия съществуват правни средства, по които да претендира исковата претенция, която е формулирана в молбата. Доколкото настоящето производство има за цел, чрез установяване на обективната истина да постигне целите на наказателното производство, а приемането за съвместно разглеждане на ГИ не е задължителен, а възможен предмет на наказателното 2 производство и доколкото има данни и те не се оспорват, че има издаден РА, е очевидно че пострадалия разполага с други правни средства, с които да претендира исковата претенция предмет на тази молба. Известно е, че разглеждане на ГИ не би следвало да е причина за отлагане разглеждането на наказателното дело. За да провери всички тези обстоятелства наведени в днешното съдебно заседание в посоченото от защита и не оспорено от представителя на пострадалия съдът се нуждае от време да направи справки и това би довело до отлагане на днешното съдебно заседание. С оглед горното и за да не се допуска отлагане на делото по причини свързани с евентуално приемане на ГИ и съображенията, че това би затруднило разглеждането на наказателното делото, с който довод на защитата съдът се съгласява, следва да остави без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на ГИ.

С оглед горното

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на министъра на финансите, като представляващ държавата и в частност пострадал в настоящето наказателно производство съгласно тълкувателно решение на ВКС, за конституирането му като граждански ищец, по съображения изложени в обстоятелствената част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.

С оглед липсата на искания

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР: Делото е подсъдно на СГС.

Не намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

На ДП не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, 3 довело до ограничаване на процесуалните права подсъдимите.

Не са налице предпоставки за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия.

Считам, че делото с оглед характера може да се реши по особените правила, но тъй като липса волеизявления в тази посока за момента няма основания за това.

Не се налага делото да бъде разгледано при закрити врати.

Не са налице основанията за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на служебен защитник, вещо лице, преводач, тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

Моля да насрочите делото за разглеждането му по общия ред.

АДВ. П. : По въпросите, които подлежат на обсъждане по чл. 248, т.2 от НПК становището му съвпада с това на СГП.

Считам обаче, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, които се изразяват в следното /в обвинителния акт/:

- на л.2 последен абзац се твърди, че обвиняемия е отразил в дневника за покупки на дружеството данъчни фактури с начислен ДДС с право на данъчен кредит без да са налице доставки на стоки по чл.6 от ЗДДС.

-Л.4, втори абзац се твърди формиране на неследващия се данъчен кредит от отразени в дневника за продажби неистински документи, в случая данъчна фактура №685/28.2.2014 г.

-В следващия трети абзац се твърди използване на документи с невярно съдържание, чрез вписване в дневника на покупки на фактури с невярно съдържание. Идентично е положение и за следващите деяния. На л.4, предпоследен абзац се твърди – отразил в дневника за покупки данъчни фактури без да са налице доставки, в случая по фактура № 757/28.4.14 г., като в тази част на ОА не се съдържат твърдения тази фактура неистинска ли е, или с невярно съдържание.

-Л 6, втори абзац по отношение на същата фактура № 757/28.4.14 г. се твърди представянето й, като неистински документ. В трети абзац се твърди вписване в дневника за покупки на фактура с невярно съдържание, за същата фактура. Тук е описано това деяние по отношение на тази фактура.

Стилистично от връзката между двата абзаца е очевидно, че в предния абзац прокурора твърди за тази фактура, че е неистински документи, а в следващия абзац – трети, че това е документ с невярно съдържание.

-Л.7 - втори абзац се твърди отразяване на фиктивна неосъществена доставка по фактура №625/30.6.2014 г. В тази част не се сочи фактурата според СГП неистински документ ли е, или е такъв с невярно съдържание, но на л.7 последен абзац за същата тази фактура се твърди, че тя е неистински документ.

4

-Л.8 - предпоследен абзац по отношение фактура № 1015/29.12.14 г. се твърди, че тази фактура описва симулативна сделка.

-Л.9 - предпоследен абзац се твърди, че фактура № 1015/29.12.14 г. е не истински документ, а в л.9 - последния абзац се твърди, че тя е документ с невярно съдържание. Доколкото семантично е описал деянието в обстоятелствената част на ОА, като цитирам последния абзац на л. 9 – „… използване на документи с невярно съдържание…“, а в предния абзац се твърди „неистински документи“. Тук аз не държа сметка за множественото число, доколкото се коментира се една фактура, защото не се формализирам.

Коментирана е една фактура, която в два поредни абзаца в първия се определя, като „неистински документ“, а във втория като „документ с невярно съдържание“. В диспозитива на ОА не се твърди и не се претендира неистинност, или невярно съдържание на фактурите. Това в края на изложението ще посоча в края защо считам, че е в противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на ОА.