Решение № 1085 от 09.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20251100901407 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Ер Строй ремонти“ ЕООД, ЕИК 202809928, като изпълнител, твърди, че на 11.09.2023 г. сключил с ответника „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 205150803, като възложител, Договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г., с предмет: изпълнение на ремонти дейности в недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „********, индивидуализирани в оферта № 4481-4/04.09.2023 г. и оферта № 4481- 5/19.09.2023 г., неразделна част от договора.

По оферта № 4481-4/04.09.2023 г. уговореното възнаграждение било в размер на 104 076 лв. с вкл. ДДС, като от нея ответникът е заплатил авансово сумата в размер на 52 040 лв. в съответствие с уговореното в т. 3.1.1. от договора, по банков път, за което му била издадена фактура от изпълнителя.

Съгласно т. 3.1.3 от договора, ответникът се е задължил да заплати сума в размер на 41 630 лв., с вкл. ДДС, в момента, в който ищецът завърши изпълнението на половината от уговорените СМР.

По оферта № 4481-5/19.09.2023 г., страните договорили възнаграждение в размер на 2040 лв., с вкл. ДДС, което не представлявало част от уговореното 1 в чл. 3 от договора възнаграждение. Сочи, че стойността на реално извършените по втората оферта СМР била в размер на 1824 лв., с вкл. ДДС.

На 20.10.2023 г. изпълнителят изпратил на възложителя проформа фактура за дължимото междинно плащане по договора на посочената за кореспонденция електронна поща. На 23.10.2023 г. дружеството ответник било изрично уведомено за достигането на 50 % от работата, но в нарушение на чл. 2.5 от договора не изпратило представител, който да подпише приемопредавателния протокол, чрез който да бъде удостоверено приемането на изпълнените работи. Изпълнителят на 24.10.2023 г., в присъствието на трето за договорното правоотношение лице изготвил констативен протокол за извършените СМР и към него приложил снимки.

Твърди, че в нарушение на чл. 4.2, пред. 1 от договора, възложителят е ограничил достъпа на служителите на изпълнителя до обекта чрез смяна на ключалката, което било установено на 25.10.2023 г.

Посредством изпратена покана, получена от възложителя на 21.11.2023 г., изпълнителят е отправил изявление за доброволно заплащане на задължението в размер на 43 454 лв. с ДДС и осигуряване на достъпа до имота, с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален. Въпреки изпратената покана, възложителят не е престирал дължимото възнаграждение за изпълнена работа и не е възстановил фактическия достъп до имота.

Ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати сума в размер на 33 454 лв. лв., частичен иск от 43 454 лв. с вкл. ДДС, съставляващо дължимо междинно плащане за изпълнение на строително-монтажни работи по договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г., индивидуализирани в оферта № 4481-4/04.09.2023 г. и оферта № 4481- 5/19.09.2023 г., неразделна част от договора, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

От ответника „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 205150803 е депозиран отговор. Оспорва исковете като неоснователни

Твърди, че управителят на „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, г-н С. Д.Ж. никога не е подписвал Договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г. и не знае на кого принадлежи подписа положен в полето „възложител“, както и 2 никога не се е срещал с представители на ищеца.

Оспорва истинността на подписа, положен в полето „възложител“ на Договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г. и на Приложение № 1 към него.

Сочи, че договорът, ведно с офертите към него не е валидно сключен между страните и не е подписан от легитимен представител на ответника.

Твърди, че управителят на ответното дружество не владее български език и дори да е положил подписа под процесния договор, той не е можел да бъде наясно с съдържанието му и което било аргумент за нищожността му.

Не оспорва, че в имота находящ се на ул. „******** били извършвани редица ремонтни дейности от различни фирми, включително и от „Ер Строй ремонти“ ЕООД, като в тази връзка ответникът заплатил фактура в размер на 52 040 лв. към ищцовото дружество.

Сочи, че заплатената фактура не препращала към процесния договор, като в нея не било посочено, че представлява авансово плащане по него и не се предполагало, че ще има допълнителни суми дължими към ищеца.

Твърди, че сумата в общ размер на 43 454 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава, отговаряла на извършените ремонтни дейности над 50 % до 90 %, тъй като до 50 % същите били заплатени с авансовата фактура.

Към предвидената сума в размер на 41 630 лв., била добавена и сума в размер на 1824 лв., която произтичала от оферта № 4481- 5/19.09.2023 г., но същата не била подписана.

Сочи, че ищецът не е направил опит да се свърже с управителя на „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, а решил да изготви и подпише на 24.10.2023 г. протокол за извършени ремонтни дейности на обекта.

Твърди, че с поканата отправена до ответника, ищецът е развалил договора, а услугите не били извършени, тъй като извършените до 50 % от обема на работата били заплатени.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски в настоящото производство и в производството по отмяна на неприсъствено решение.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която сочи, че процесните оферта № 4481-4/04.09.2023 г. и оферта № 4481-5/19.09.2023 г., 3 неразделна част от договора били изработени след оглед на собствения на ответното дружество недвижим имот, до който бил осигурен достъп от Н. Л..

Тя поискала офертата за френски клиент, който я е ангажирал с ремонтните дейности. Офертата била изпратена до Н. Л. и одобрена от клиента. На нейната електронна поща била изпратена и проформа фактура за авансово плащане по договора, която била предадена на ответното дружество и заплатена от негова банкова сметка.

Сочи, че договорът и офертата били подписани лично от Н. Л., в качеството й на лице, действащо от името и за сметка на ответното дружество.

Също така цялата комуникация по повод сключването на договора, плащанията, техническите решения относно интериора на имота, вида и качеството на материалите, както и достъпа до имота, представителите на ищеца са осъществявали чрез Н. Л..

Поддържа, че договорът и проформа фактурата за авансово плащане, били изпратени по електронната поща едновременно, с едно и също писмо Твърди, че ищцовото дружество изпълнявало точно и добросъвестно поетите с договора задължения, а по своя вид, характер, тежест и обем, извършените в имота строителни дейности надхвърляли уговорените в договора петдесет процента от обема на работата.

Ищецът твърди, че Н. Л. била многократно уведомявана за наближаващия падеж на междинното плащане по договора, но не предприемала действия по организирането му. Също така била информирана, че ще бъде направен протокол за оглед на имота, но въпреки това тя не се явила и не изпратила представител. След получаване напроформа фактурата, отговорила, че ще я предаде, като след това прекъснала комуникация, а работниците на ищцовото дружество установили, че ключът на обекта е сменен и нямат достъп до него.

Сочи, че е налице валидно договорно правоотношение между страните, тъй като лицето Н. Л. е сключила процесния договор по възлагане на френския си клиент - „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД от негово име и за негова сметка. Търговецът не е оспорил действията на лице без представителна власт, като дори е изпълнил произтичащите от тях задължения – осигурил е достъп до имота и е извършил първото плащане по договора.

Твърди, че процесният договор е за услуги изразяващи се в 4 извършването на строително-монтажни дейности и е с продължително изпълнение. Според ищеца правоотношението не е отпаднало и валидно обвързва страните. За да се произведе материалноправен ефект извънсъдебната покана за разваляне на договора било необходимо да достигне до длъжника по надлежния ред, а не само да бъде връчена на основание чл. 47 от ГПК.

Моли съдът да уважи предявения частичен осъдителен иск за заплащане на парична сума в размер на 33 454 лв., от общата сума в размер на 43 454 лв. с ДДС, представляващи дължимо междинно плащане за изпълнените строително-монтажни работи по договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г., ведно с законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В законоустановения срок ответникът е подал допълнителен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло допълнителната искова молба. Поддържа всички фактически и правни възражения срещу основателността на исковата претенция. Твърди, че положените подписи върху процесния договор и приложение № 1 към него са различни. Сочи, че ответното дружество е възразило срещу Договор за предоставяне на услуги № 1499 от 11.09.2023 г. и приложенията към него с подадения отговор на исковата молба, веднага след узнаването на действията без представителна власт. Поддържа, че процесният договор, ведно с приложенията и офертите към него не представлявали валидно сключено правоотношение между страните, тъй като не бил подписан от легитимен представител на ответното дружество и същото не се е съгласило с предвидените в договора условия. Поддържа, че ищцовото дружество е завело иск срещу ответника за заплащане на суми по договор, който счита за развален във връзка с отправената покана. Твърди, че искът заведен от ищеца е за заплащане на услуги, които всъщност не са били извършени, тъй като извършените такива до 50 % от обема на работата били надлежно заплатени.

Моли предявеният от ищеца осъдителен иск да бъде отхвърлен в неговата цялост като недоказан и неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

5

На съда е служебно известно, за което обстоятелство е уведомил страните, че по гр. д. № 20231110167977 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК е постановено неприсъствено решение № 14453 от 23.07.2024 г. В производството пред Софийски районен съд е предявен осъдителен и уважен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Ер Строй ремонти“ ЕООД срещу ответника „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД за заплащане на 10 000 лв., частичен иск от обща сума в размер на 43 454 лв. с ДДС, представляваща междинно плащане за изпълнени строителномонтажни работи по договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г., индивидуализирани в придружаващите го оферта № 4481- 4/04.09.2023 г. и оферта № 44815/19.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Съгласно т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 Г. по тълк. д. № 3/2016 Г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

В контекста на горно разрешение следва да се направи извод, че решението по гр. д. № 20231110167977 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд формира СПН относно наличието на сключения между страните договор за предоставяне на услуги № 1499/11.09.2023 г., индивидуализирани в придружаващите го оферта № 4481- 4/04.09.2023 г. и оферта № 44815/19.09.2023 г. Това мотивира съда да приеме за неоснователни възраженията на ответника относно несъществуването на правоотношението, обвързващо страните.

Неоснователно е и възражението на ответното дружество, основано на подадена от него молба за отмяна на този съдебен акт. Влязлото в сила решение, включително неприсъственото, е задължително за страните до момента на неговата отмяна. СПН ще отпадне едва в случай на уважаване на молбата за отмяна в хода на производството по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, което обстятелство към момента на устните състезания не е налице. Следователно стабилитетът на решението не е поставен под условие, както твърди 6 ответникът, а то поражда валидни правни последици по см. на чл. 297 и чл.298 от ГПК.