Определение № 137 от 02.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Благоевград, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900214 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. Б. А., ЕГН- **********, с постоянен адрес гр.Б., с която против З.Д.Б.Ж.З.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. ЕИК:*, представлявано от К.М.К. и Т.Й.В. - изпълнителни директори е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени огромни болки и страдания, невъзможност да извършва трудовата си дейност в продължение на половин година, допълнителен дискомфорт, свързан с нарушаване изпълнението на обичайно чисто битови действия и постоянен страх от повторение на подобна случка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането — 15.09.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1390 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи стойността на заплатените от ищеца медицински консумативи-стойността на поставения заключващ пирон за хумерус в размер на 1390 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 15.09.2020г. до окончателното изплащане.

Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на иск е надлежно упражнено с подаване на редовна искова молба и при наличието на положителните предпоставки и липса на отрицателни такива.

Постановена е размяна на книжа. В срока за отговор по чл.367 вр. с чл.131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор.

Налице е процесуално основание за насрочване на открито съдебно заседание, с призоваване на страните, произнасяне по предварителните въпроси по чл.140 и сл. ГПК и по съобщаване на проект на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.

Проект на доклад: по чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Твърди се от ищеца, че на 15.09.2020г. около 11.10 часа в гр.Б., в района на дом №2, се возел в собствения си лек автомобил „С.П., когато 1 в резултат от допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, водачът на лек автомобил марка „*, с per № *- Д.А.Г., е предизвикал ПТП, при което на ищеца е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна раменна кост в областта на диафизата, с което било затруднено движението на десния горен крайник бил затруднено за период от шест месеца, след което се наложило рехабилитация и възстановяване на нормалните функции. Твърди се извършена оперативна интервенция в болнично заведение, което наложило издаването на болничен лист за 34 дни, а впоследствие издадени още за 30 дни в нетрудоспособност.

Твърди се образуването на ДП №1899зм-371/2020г. по описа на 01 РУ гр.Благоевград, като след приключването му и образуване на АНД №15/2023г. по описа на Районен съд гр.Благоевград, по което е постановено Решение №138/13.03.2023г., с което водачът Д.А.Г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, предл.2, вр. чл.342 ал.1 предл.З НК, вр. чл.21 ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, а именно че на 15.09.2020г. около 11:10часа в град Б.“ в района на Дом №2 като правоспособен водач на МПС управлявайки в посока от ЮЗУ „*“ лек автомобил марка и модел „*“ с рег.№ * негова собственост е нарушил правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, а именно: Движейки се в уличен участък срещу пътен знак В26 , указващ забрана за движение със скорост по висока от 30 километра в час, а именно със 71.02 километра в час( чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП) в резултат на което нарушение причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пътника в лек автомобил марка и модел „*“ с рег,№ * Д. Б. А. с ЕГН:********** изразяваща се в диафизарно счупване на дясната раменна кост, довело до трайно затруднение на десен горен крайник за период от време около 5 6 месеца, поради което на основание посочените по горе текстове и чл.78а НК, Д.А.Г. бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложено наказание „глоба“ в размер на 1500лв. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Твърди се, ме в резултат на получените от ПТП увреждания ищецът е търпял болки и страдания и невъзможност да осъществява трудова дейност в продължение близо на половин година. Сочи се, че към датата на настъпване на ПТП виновният водач е имал валидно сключена застраховка ГО с ответното дружество, до което ищецът о подал искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като от дружеството са изпратили такова само в размер на 10 000 лв.

В исковата молба се изтъкват подробни доводи в насока, че определеният размер обезщетение не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените увреждания, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на искане за присъждане на сумата от още 50 000 лв.

Представени са писмени доказателства, поискано е събиране на гласни такива чрез разпит на един свидетел при довеждане, както и да се изиска и приложи АНД№ 15/2023г. по писа на Районен съд Благоевград.

Препис от ИМ е връчена на ответното дружество, което в срок е подал отговор.

Поискано е оставяне на ИМ без движение до уточняване от ищеца мястото, на което е 2 пътувал в автомобила. На основание чл.219 ГПК е поискано допускане привличане като трето лице помагач на ответника, поради наличие на независимо съизвършителство от страна на водача на другото МПС. участник в процесното ГГГП - водачът на л.а. „*” с per. № * З.С., чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е застрахована при ЗД „Е.“ АД, застрахователна полица № BG/07/00002154071, валидна към дата на процесното ПТП 15.09.2020 г. При тази обстоятелства застрахователят по „Гражданска отговорност на автомобилистите" на посочения по-горе автомобил „*“ е солидарно отговорен с ответника и на това основание застрахователят обосновава твърдението, че има право на регрес спрямо него, поради което има правен интерес от обвързването му от мотивите на съдебното решение по това дело, което може да стане само, ако същият бъде привлечен като трето лице-помагач на страната на ответника по това дело.

Представяме нарочна писмена молба по чл.192 от ГПК. Моля да имате предвид, че независимото съизвършителство в конкретния случай от страна на водача на л.а. „*“ с per.№ * З.С. е видно и се доказва от влязлото в сила съдебно решение № 138/13.03.2023 г., което следва да се вземе предвид от решаващия съдебен състав при условията на чл.300 от ГПК.

Не се възразява по допустимостта на иска, но се оспорва по същество. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Твърди се изплащане на 05.09.2025г. по банков път на увреденото лице по процесната щета сумата от 10 000 лв., което според застрахователя представлява пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП от 2020 г. Оспорва се основанието и размера на иска и за имуществени вреди от 1390 лв., както и акцесорната претенция за лихва за забава.

Прави се възражение за недължимост на разноски и за тяхната прекомерност при излагане на конкретни аргументи за това.

При евентуалност при уважаване на иска се иска намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и на свързаните с тях имуществени вреди, тъй като поискания размер се определя като прекомерно завишен и несъответен на съдебната практика по аналогични случаи и предвид критериите за справедливост. Твърд се, че заплатеният размер обезщетение напълно съотвества на действително претърпените болки и страдания от ищеца, нито на бързото й възстановяване и липсата на трайно увреждане за здравето на същата към днешна дата.

Оспорва се механизма на процесното ПТП от дата 15.09.2020 г. и се твърди, че е налице независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. „*" с рег.№ * З.С., което се доказва и от влязлото в сила съдебно решение № 138/13.03.2023 г., което следва да се вземе предвид от решаващия съдебен състав при условията на чл.300 от ГПК.

Оспорва се изключителния принос и вина, противоправността на поведението на водача на л.а. „БМВ" с рег.№ * Д.А.Г., доколкото и другият водач на другия автомобил се твърди, че има равен принос, вина и е извършил противоправно действие/бездействия съпричинило процесната катастрофа, респективно причинените от нея вреди.

Оспорват се изрично вида, размера, естеството, спецификата и тежестта на заявените от 3 ищеца в ИМ телесни увреди и твърдените за преживени болки и страдания, твърдения дискомфорт и постоянен страх и др., твърдените емоционални и психически травми, страх и безпокойство и други субективни твърдения при излагане на конкретни доводи за това в отговора.

Прави се възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат в значителна степен, над 50% , като ищцата сама се е поставила в неблагоприятно и опасно за здравето й положение, сама е причинила увреждането си и последвалите от това болки и страдания, доколкото е била без поставен предпазен колан като пътник в МПС. Сочи се, че неизползването и/или неправилното поставяне на предпазен колан като пътник в МПС е вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ат. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Този извод според ответника следва по несъмнен начин и от вида и степента на причинената травма по торса на ищцата.

Прави се възражение за принос на ищцата /поне 10%/ към вида и размера на телесните й увреждания, респективно на последвалите болки и страдания поради общото здравословно състояние на ищцата преди възникването на процесното ПТП, тъй като същата е на 43 години към дата на ПТП, на тази възраст вече е започнало развитието на дегенеративни процеси в областта на костите и ставите на крайниците, шията и гръбнака на човек, в това число и при жените в по-голяма степен, респективно общото здравословно състояние е допринесло за заявения резултат и заявените болки и страдания у ищцата, ставите и костите не са вече толкова устойчиви и здрави на удар, започнала е дегенерация и други подобни процеси на изменение на тялото.

Оспорва се изцяло акцесорния иск за законната лихва, както и началния момент, от който същата се претендира от ищцата - от дата на ПТП - от 15.09.2020 г. по аргумент от чл.497 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ и се сочат конкретни доводи за това, като се обобщава, че застрахователят е изпаднал евентуално в забава и дължи лихва за това от деня, следващ датата на която е изплатил определеното обезщетение от 10 000 лв., т.е. от 06.09.2025 г. насетне. При условията на евентуалност, оспорваме акцесорния иск за лихвата по аргумент за неоснователност на главния иск.

От ответното дружество се признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение водача, собственика, държателя на л.а. „БМВ“. с per. № *. сключена със „З.Д.Б.Ж.З." АД и валидна към дата 15.09.2020 г.

Не се възразява по приемането на приложените към ИМ писмени доказателства, с изключение на СМЕ от досъдебното производство № 1899/2020 г., с аргумент , ме не е приет непосредствено от съдебния състав и с това се нарушава принципа на непосредственост и на състезателно начало в гражданския процес, прокламиран в ГПК.

Възразява се и срещу изискването и прилагането в цялост на АНД № 15/2023 г., тъй като 4 тези документи се недопустими в настоящия съдебен процес като годни писмени доказателства, вкл. и предвид спазване на принципа на непосредственост и на състезателно начало в гражданския процес, прокламиран в ГПК. По останалите доказателствени искания на ищеца не се възразява.

От ответното дружество се иска приемане като писмено доказателство на извадка от Информационен център на Гаранционен фонд, досежно л.а. „*“ с per. № *, чиято задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е застрахована при ЗД „Е.“ АД към дата на настъпване на процесното ПТП 15.09.2020 г., застрахователна полица № BG/07/00002154071.