Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6274 от 26.07.2016, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8746/2015
Вид
Решение № 6274
Подписан
26.07.2016
В сила
20.03.2019
Състав
ЖОРЖ СТОИМЕНОВ ГИГОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.59,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46,ал.3 · Закон за държавната собственост
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1,пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17,ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.29 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.33 и сл. · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
  • чл.72 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.С., 26 юли 2016год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение,

7 състав, в публично съдебно заседание на 17 май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №8746/2015год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от Д.Б.М. против М.НА В.Р./МВР/, гр.С. главен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен сключеният между Д.Б.М. и М.НА В.Р.,гр.С. предварителен договор за продажба на ап.№32,находящ се в гр.С., кв.********,ул.”********,построен върху държавна земя-АДС №12272/06.01.1992гоад.,ОбНС”******* на МВР, състоящ се от две стаи,дневна,столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 98.52кв.м.,при граници-изток-зелена площ,запад-улица и ап.№31,север-ап. от бл.9 и юг-стълбище и ап.№31, ведно с прилежащото на апартамента мазе №32, с площ от 3.11кв.м.,при граници на мазе №32:изток-мазе№33, запад-№31,север-мазе от бл.9 и юг коридор, ведно с 3.542 % ид.части от об.части на сградата и 3.542 ид.части от правото на строеж,ведно с всички законови последици.Предявен е и евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД за връщане на заплатена продажна цена за процесния апартамент в размер на сумата 30 419лв.,като получена от ответната страна на неосъществено основание, ведно със законната лихва от деня на получаването й от ответника – 17.08.2010год.и евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на сумата 15 229.67лв., за периода от 17.08.2010год. до завеждане на исковата молба в съда-05.07.2015год., включително. Претендира направените в производството разноски.

Плащането на цената на апартамента е прието, но и до момента на подаването на исковата молба – ищецът не бил получил заповед.счита, че е налице правен интерес за обявяване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху процесния апартамент,при условията определени в оценителния протокол, които условия,като купувач ищецът бил изпълнил.Ако не бъде уважен иска по чл.19,ал.3 ЗЗД иска връщане на заплатената на 16.08.2010год. цена за процесния апартамент от 30 419лв.,като получена от ответника на неосъществено основание.

Ответникът – М.НА В.Р., гр.С. оспорва предявените искове,като неоснователни и недоказани.Процесният имот е частна държавна собственост,представляващ ведомствено жилище, управляван от МВР, съгласно АДС №12272/1992год.Не се спори между страните, че М. със заповед №Із-985/03.04.2006год. на М.а на вътрешните работи е бил настанен в държавно жилище и е сключен срочен договор за наем в сила, съгласно чл.1 от 06.07.2009год., но след тази дата между страните няма договорна облигационна връзка за ползване на жилището.На 06.11.2007год. М., като служител на МВР е подал молба за закупуване на жилището,като ответната страна се позовава на Наредба за разпореждане с недвижими имоти,включваща във ведомствения жилищен фонд на МВР/приета с ПМС №174/2007год., обн. ,ДВ,бр.6282007год.,отм.,ДВ,бр.8/2013год./.

По молба на М. е изготвено предложение

№ДС-2673/15.05.2008год. до М.а на вътрешните работи и проект за продажба,който не е подписан от М.а, за което М. е уведомен с писмо рег.№ДС-5485/27.11.2008год. на директора на ДУССД.

На 26.08.2010год.,т.е., повече от 2 години след изготвяне на оценката за продажбата на жилището по протокола от 26.03.2008год. М. превел по сметка на ДУССД сумата от

30 419.00лв.,въпреки,че няма заповед на М.а за продажбата на жилището, и това плащане е в нарушение на чл.46,ал.3 ЗДС,предвиждаща продажбата на държавни жилища да се извършва на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

На 11.08.2010год. директорът на СДВР,чрез началника на 06 РУП-С. е поканил ищеца да сключи нов договор за наем на процесното жилище,но същият е отказал да сключи нов договор за наем на жилището.Със заповед рег.№13091 /22.11.2011год. на директора на СДВР, М. е освободен от служба поради придобиване право на пенсия.Предвид липсата на наемни отношения между МВР и М. е направено предложение рег.№ РЯ-41744/23.08.2013год., по описа на СДВР и рег.№ДС-45409/04.10.2013год., поописа на ДУССД до М.а на вътрешните работи за започване на процедура по издаване на заповед по чл.80,ал.1 ЗДС от Областния управител на област С. за принудително изземване на държавен имот от лице,което го държи без основание. Издадена е заповед №РД-15153/30.07.2014год. на ОУ на Област С. за изземване на жилището, като по жалба на М., принудителното й изпълнение е спряно с определение от 16.09.2014год. на АССГ, ІІ отд., 40 състав, по адм.д. №8256/2014год.

Към настоящия момент по делото е постановено решение №2421/07.04.2015год., с което заповедта на ОУ е оставена в сила,но е подадена касационна жалба до ВАС и адм.д.№6577/2015год.,по описа на ІІІ отд. е насрочено за разглеждане на 04.04.2016год.Посочената в платежното нареждане цена от 30 419лв. е формирана с представен по делото протокол от 26.03.2008год.,т.е. платената цена с платежно нареждане от 16.08.2010год.,няма как да е цената,формирана по правилата на чл.72 ППЗДС,което е друга нормативна пречка за продажба на жилището.

Счита се,че разпоредбите на общия ЗЗД по отношение на държавните имоти е неприложим, тъй като продажбата на жилища от държавата са предмет на специален закон, в който не са налице празнини.Страните не само не са постигнали съгласие по отношение на продажната цена на жилището, но е образувано и административно производство по възстановяване на фактическата власт върху него от страна на държавата.

От представеното по делото платежно нареждане, с което е внесена сумата от 30 419лв., е видно,че сумата е постъпила по банковата сметка на Д”Управление на собствеността и социални дейности”-МВР/ДУССД/, която е юридическо лице по смисъла на ЗМВР и е фактически държател на преведените от ищеца суми.

Плащането е извършено на 26.08.2010год.,без да е имало към този момент процедура за продажба на жилището по реда на ЗДС и съответната наредба за продажба на жилища от фонда на МВР.Изискуемостта на недължимо преведената сума е възникнала от датата на банковия превод по сметка на ДУССД и искът се погасява с петгодишна давност по чл.110 ЗЗД,която давност е изтекла на 26.08.2015год.

Ако се приеме,че вземането не е погасено по давност се заявява възражение за прихващане до размера на по-малкото вземане.Ползвайки имот-държавна собственост, ищецът се е обогатил със сума измерима с изплатения от него наем за имот, сходен с процесния, а ведомството е обедняло със същата сума,като се позовава на §4,ал.3ПЗР на ЗДС и ищецът дължал обезщетение за ползване за периода 01.07.2010год.-01.12.2015год.,за процесното жилище 65 месеца Х 464.51лв.=30 193.13лв.

Ако се приеме,че разпоредбата на § 46,ал.3

ПЗР на ЗДС не е приложима алтернативно претендирания от МВР размер на обезщетение вместо наем, съобразно с чл.33 и сл. от ППЗДС, за периода 01.07.2010год.-01.12.2015год. възлиза на 5 418.40лв., или 65 месеца Х 83.36лв.Моли да се отхвърли иска по чл.19,ал.3 ЗЗД.Ако се приеме евентуално предявеният иск за основателен и че вземането на ищеца не е погасено по давност, моли да се постанови решение при съобразяване с възражението за прихващане от МВР.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед на разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед

№-з-985/03.04.2006год. на М.а на вътрешните работи е настанен Д.Б.М.

–служител на Столична дирекция ”Полиция”,тричленно семейство в жилището на МВР,находящо се в кв.”********”,бл.******* две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения,считано от датата на въвода във владение на жилището.На 06.07.2006гд. е сключен договор за отдаване под наем на ведомствено жилище по чл.29 ППЗДС и чл.22 от Наредба за управление,отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти-частна държавна собственост,включени във ведомствения жилищен фонд на МВР между Д.Б.М., като наемател със ДМТОСО-МВР,като наемодател за гореописаният ап.№32, за срок от три години,считано от датата на връчване от наемодателя на наемателя на приемо-предавателния протокол.С анекс/допълнително споразумение/ от 01.11.2006год.,считано от 01.10.2006год. наемната цена на жилището е в размер на 83.36лв.

По оценителен протокол е посочена продажна цена на имота 30 419лв. от 26.03.2008год.С молба от 06.11.2008год, М. е заявил искане за закупуване на процесното жилище от МВР и че е в състояние да заплати цялата искана сума по оценителния протокол ,като с платежно нареждане/вносна бележка от 16.08.2010год. сумата 30 419лв. е преведена от М..

В представеното по делото писмо от

31.08.2010год. на Директора на СДВР до Д.М.-06-РУП-СДВР, връчено при отказ удостоверено с трите имена и подписи на три лица се посочва,че срокът за договор наем за три години е изтекъл,като се излагат съображения и за последно и окончателно му се предлага в срок до 10.09.2010год. да се яви в СДВР,ст.609 за подписване на договор за наем за ползваното жилище,като при неспазване на сроковете на 16.09.2010год.,членовете на семейството му ще бъдат принудително изведени от жилището.

Със заповед от 22.11.2011год. е прекратено служебното правоотношение, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – по искане на служителя/заявление вх.№49656/08.11.2011год./ на Д.Б.М. – младши полицейски инспектор в група”Териториална полиция”-Красно село при Шесто РУП към СДВР.

Със заповед №РД-15-153/30.07.2014год. на

Областен управител на област С. на основание чл.80,ал.1 ЗДС и чл.59,ал.1 АПК се изземва от Д.Б.М., Н.В.М., В. Д.М. и Б. Д.М. недвижим имот – частна , държавна собственост, управляван от МВР, а именно ап.№32,г р.С., район”Сердика”,*********** *******,поради това,че се дължи без основание.

Представено е решение №2421 от

07.04.2015год. на Административен съд-С.-град, по гр.д.№8256/2014год. Второ отд., 40 състав е отхвърлена жалбата на Д.Б.М. срещу заповед №РД-15-153/30.07.2014год. на Областния управител на Област С..В мотивите на същото решение се посочва,че при наличието на законовите предпоставки областния управител законосъобразно е издал заповед за изземване на имот – частна държавна собственост.В производството по чл.80,ал.1 ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност,т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота.След като са били налице АДС №12272/1992год. и данни за изтекъл срок на сключен между страните наемен договор за процесния имот,то е налице хипотезата на чл.80,ал.1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Безспорно М. и неговото семейство са настанени в процесното жилище въз основа на заповед на М.а на вътрешните работи и сключен срочен договор за наем за три години – до 06.07.2009год.Съгласно разпоредбата на чл.24,ал.1 ЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на ЗЗД. Административният съд-С.-град е приел,че жалбоподателят държи имота без правно основание след изтичане на срока на договора,което фактическо основание е посочено и в оспорваната заповед, а доводите, че се държи процесното жилище на валидно правно основание – закупуване на имота, ,не са споделени,поради липсата на сключен договор за покупко-продажбата му.Съгласно чл.53 ЗДС разпореждането с жилища,ателиета и гаражи,предоставени за управление на МО и МВР, се извършва от ръководителя на съответното ведомство, по ред определен от МС.

Наредбата за разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост,включени във ведомствения жилищен фонд на МВР/обн., ДВ, бр.62 от 31.07.2007год.,отм.,ДВ,бр.8 от 29.01.2013год. и действащата към момента Наредба за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи,предоставени за управление на МВР/обн.,ДВ,бр.8 от 29.01.2013год. в сила от 29.01.2013год. съдържат препращащи към ППЗДС, разпоредби и продажбата на имоти – държавна собственост, представлява сложен смесен фактически състав,включващ подаване на молба за закупуване от заинтересованото лице,разрешение от ръководителя на ведомството, упражняващ правото на управление върху държавния имот, издаване на заповед за закупуване и сключване на договор за продажба.Извършеното въз основа на оценителния протокол плащане от М. по сметка на МВР на определената с протокола сума, не води до възникване за него на право на собственост върху процесното жилище.