Акт от 15.02.2019, Районен съд - Попово

Р Е

Ш Е Н

И Е № 20

Гр.Попово, 15.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Поповски районен съд, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА С.А

При секретар

И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 390 по описа на 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът- Д.Д.К. ***, първоначално в исковата молба твърди, че на 10.09.2012г., вуйчо му подарил мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J. На 20.09.2012г. майка му подарила фотоапа­рат Олимпус ведно с карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта

M+ 2Gb. Твърди се, че на 10.12.2013г. горепосочените вещи му били иззети с протокол за претърсване и изземване от Владимир Атанасов, разследващ агент при ДАНС-Т., във връзка с преписка №753/2013 на ОП-Т.. Година по-късно владението им било предадено на ОДМВР - Т., във връзка с преписка №662/2014 на РП-Попово.

На 20.10.2015 вещите му били върнати с протоколи от РУ Полиция - гр. Попо­во.

Ищецът твърди, че не били налице основания за задържане на посочените вещи с години. Нееднократно искал както той, така и баща му Димитър К., вещите да му бъдат върнати, което връщане му било отказвано.

Твърди се още, че Прокуратурата, ДАНС и ОДМВР-Т. не били извършвали и не възнамеря­вали да извършват други процесуално-следствени действия или технически експертни действия по отношения на посочените вещи, за които да им било нужно задържането им за посочения период.

Твърди се, че предварителното производство продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове. В резултат от задържането на вещите, ищецът твърди, че пропуснал полза, която била в размер на па­ричната стойност, която следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобни на задържаните вещи. Счита, че след като вредата била причинена от неколцина, те следвало отговарят соли­дарно.

С исковата молба претендира обезщетение за вреди по вина на разследва­щите и правозащитни органи, съответно от Прокуратурата, ДАНС и ОДМВР - Т., във връзка с наложения принудителен престой на процесните вещи за нуждите на разследването. Отговорността на прокуратурата следвало да се ангажира за наложеното при­нудително задържане на вещта, доколкото от тази конкретна мярка били причинени вре­ди, а данните за престъпното деяние, въз основа на които били предприети необхо­димите процесуално-следствени действия, обективно не довели до постановяване на осъдителна присъда. Предвид на което счита, че разследващите и правозащитния органи носили солидарна отговорност, и му дължали обезщетение за причинените му вреди. Прокурорите постановявали многократни откази да върнат процесните вещи, били лица, на които Прокуратурата била възложила работа и били издадени в рамките на възложе­ната им работа. ДАНС пък иззела вещите без да имало нужда от тях, прокуратурата няколкократно отказвала да ги върне под предтекст, че били нужни за разкриване на обективната истина, което не било така, а ОДМВР-Т., чрез служителите си задържали вещите, без да се из­вършват експертизи на тях, и без вещите да били нужни за разследването.

Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 23 456.78 лв. за лишаване от ползване­то на собствените му мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2013г. до 22.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Редовно призован за с.з. ищецът се явява лично, и уточнява, че поради допусната от него техническа грешка, периода за който претендира обезщетение е от 10.06.2014г. до 22.10.2015г. В същото с.з.-на 22.01.2019г., поради оттегляне на предявения иск от Д.К. срещу ДАНС и ОДМВР - Т., производството по отношение на тях бе прекратено, на осн. чл.232 от ГПК, като ответник по делото е само Прокуратурата на Република България.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Прокуратура на Република България, чрез ю.к.Т.Г., с който счита иска за недопустим и неоснователен.

В случая Прокуратурата не била надлежен ответник по предявеният иск, тъй като не притежавала необходимата пасивно процесуално правна легитимация. Това било така, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищеца твърдял, че мултимедиен плеър iPod touch и карта памет Olimpus били иззети с протокол за претърсане и изземване от разследващ агент на другия ответник - ДАНС. Поради това се счита, че ПРБ не следва да отговаря за действия на лица, който са служители на другия ответник.

Отделно от това ответникът счита така предявения иск за неоснователен, тъй като от доказателствата приложени към исковата молба било видно, че процесните вещи били иззети във връзка с наказателно преследване. Веществените доказателства се пазели, докато завършило наказателното производство. Връщането им не било задължение за прокурора, а възможност при необходимите предпоставки за това. В този смисъл с постановление от 24.09.2015 г. прокурор при РП-Попово бил преценил, че връщането им няма да затрудни разледването, и поради това било постановено да бъдат върнати на правоимащото лице.

Твърди се, че за процесния период задържането се осъществявало на законно основание, поради което за периода на същото не се дължало обезщетение за вреди. Такова щяло да се дължи, само ако вещта била задържана, без да има основание за това.

Освен това иззетите веществни доказателства - мултимедиен плеър iPod touch и карта памет Olimpus били върнати в състоянието, в което били иззети с приемо - предавателни протоколи от 22.10.2015 г. Поради това, ПРБ счита, че ако на ищеца бъде присъдено обезщетение за лишаването му от ползване, то би се стигнало до неоснователното му обогатяване за сметка на ответника, което би било несправедливо.

С оглед изложеното, счита се, че не били налице виновно, противоправно поведение, което да е в причинна връзка с твърдените вреди, както и че същите не били пряка и непосредствена последица от действия на прокурори.

Излагат се доводи, че при наведените твърдения от ищеца и правната квалификация на иска, ищецът не можел да претендира вреди, които били свързани с продължителността на задържането на веществените доказателства, респективно вреди, свързани с нарушаването на разумният срок по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. Именно защото ищецът не навеждал такива твърдения, не би могъл да свързва размера за претендираното обезщетение с месечния наем за ползване на сходни вещи. Освен това, се излагат доводи, че ищецът не е представил доказателства за това, че е заплатил парична равностойност, за да ползва подобни на иззети вещи, поради това нямало как да бъдат обезщетени разходи, които не били направени. В тази връзка се прави възражение и по искането на ищеца за допускане на съдебно оценителна експертиза, като се счита, че това обстоятелство следвало да бъде доказано с писмени доказателства. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

Във връзка с изложените подробни доводи, ответникът счита иска за неоснователен, и като такъв моли съда да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Редовно призован, ответника не се явява, не изпраща процесуален представител.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От приложеното в цялост ДП № 1/2014 г. на ДАНС-Н-21 – Т., се установява, че същото е било образувано въз основа на постъпил сигнал от А.Г.Г. от гр.С. за осъществен на 27.07.2013 г. нерегламентиран достъп до електронната й пощенска кутия в пощенския сървър на abv.bg. По постъпилия сигнал била извършена проверка от служители на ДАНС, и било установено, че влизанията към електронната пощенска кутия на Г. били осъществени от IP адрес:

77.85.132.70, ползван от Д.Д.К. ***. С писмо от 10.10.2013г. материалите от проверката са изпратени до директора на Териториална дирекция „Национална сигурност"-Т. по компетентност.

Така на 03.12.2013 г. било образувано ДП № 1/2013 г. по описа на ДАНС-Н-21-Т. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.319а, ал.1 от НК. Във връзка с така образувано ДП по искане на ОП-Т. е разрешено претърсване в домът на Д.Д.К., Д.Д.К. и .Г.Г.К., находящ се в гр.П *** и изземване на предмети, твърди дискове на компмютърни конфигурации, GSM-апарати, факт машини, и други носители на информация, които имат значение за делото, съгласно определение №143/09.12.2013г. по ЧНД №248/2013г. по описа на ОС-Т..

От приложения по ДП протокол за претърсване и изземване, от 10.12.2013г., се установява, че от домът на Д.Д.К., Д.Д.К. и Г.Г.К., находящ се в гр.П ***, са иззети вещи, в т.ч. и процесните мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb.

След изземване на тези вещи е назначена компютърно-техническа експертиза, която видно от приложения Протокол от 15.05.2014г. е извършена от НИКК-МВР.

Впоследствие е назначена и съдебно-авторска експертиза на иззетите вещи, като същата е извършена на 07.07.2014г., видно от приложеното експертно заключение, от л.70 до л.116 от ДП.

С оглед на това, че в хода на разследването били събрани доказателства, че в иззетите на 10.12.2013г. вещи от дома на Д.К., Д.К. и Г.К. били възпроизведени (инсталирани) обекти на авторското право на обща стойност 12000 лева, без необходимото по закон съгласие на носителя на това право - престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, с постановление на Окръжна прокуратура гр.Т. били отделени материали в друго досъдебно производство - ДП № 3/2014г. на ДАНС-Н-21-Т., водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.172а, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. Към новообразуваното ДП се приобщени и всички веществени доказателства, иззети по ДП № 1/2013 г. на ДАНС-Н-21-Т..

С молба вх.№753

/06.11.2014г., Д.Д.К. и Д.Д.К.

*** да им бъдат върнати иззетите вещи с

Протокол от 10.12.2013г. С Постановление от 14.11.2014г., РП-Попов е отказала връщането им, поради това, че не е завършено производството, което ще затрудни и разкриване на обективната истина. С определение на РС - Попово от 09.12.2014г. по ЧНД №248/2014г., постановлението на РП-Попово било потвърдено, като правилно и законосъобразно Поради постъпила нова молба от Д.Д.К. и Д.Д.К. за връщане на иззетите вещи, с Постановление от 04.03.2015г. на РП-Попово отново е отказала връщането им. Срещу този отказ е депозирана жалба от двамата, като с Определение №13/14.04.2015г. по ЧНД №65/2015г. по описа на ПпРС и това постановление било потвърдено като правилно и законосъобразно.

С Постановление от

07.08.2015г. на РП-Попово е спряно ДП № 3/2014 г. на

ДАНС-Н-21 – Т., вх.№662/2014г. по описа на РП-Попово.

С молба, вх.№662/2014 от

11.09.2015г. Димитър Добрев К. *** да му бъде върнат мултимедиен плейър iPod touch, иззет от дома му. На същата дата -11.09.2015г. Д.Д.К.,*** да му бъде върната карта памет Olympus M+ 2Gb.

С Постановление от

24.09.2015г., РП-Попово е върнала карта памет Olympus

M+ 2Gb на правоимащо лице Д.Д.К..

На същата дата-24.09.2015г. на правоимащото лице Д.Д.К.,*** е върнала 1бр. мултимедиен плейър iPod, с метален корпус.

Видно от приемно-предавателен протокол №29, на 22.10.2015г. от домакин в РУ „Полиция“ Попово на Д.Д.К. е предадена карта памет Olympus M+ 2Gb, а с приемно-предавателен протокол от същата дата на Д.Д.К. е предаден1бр. мултимедиен плейър iPod, с метален корпус.

При така установените факти, съда направи следните правни изводи:

За да бъде уважен иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже посредством пълно и главно доказване извършено деяние от ответника, в резултат на което е претърпял реални имуществени вреди на собствени му движими вещи, че това деяние е противоправно, а именно, че тези настъпили вреди са в резултат на незаконен акт, действие и/или бездействие на служители на посочения държавен орган, извършено при или по повод възложената им работа, причинно следствената връзка между извършеното деяние и настъпилите вреди, както и размера на реално претърпените вреди. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия й състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата.