Решение № 589 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330109223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. И., ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 18.11.2019 г., по който клаузата на чл. 6, ал. 1 за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение била нищожна, но платена, поради което и получаването й без основание, се моли за присъждане на сумата от 384 лева, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Неустойката не следвало да се включва в ГПР, съгл. чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК, като обезпечителната й функция произтичала от стимулиращия ефект за длъжника – за да не претърпи неблагоприятни последици от плащането й, да положи максимални усилия да изпълни точно задължението си. Оспорва плащането на търсената сума.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит от 18.11.2019 г. /вж. Определение по чл.

140 ГПК № 13274/22.11.2023 г. – л.50-51/.

От същия се установява предоставена сума от 400 лева, при ГЛП 36,79 %, ГПР 43,67 %, обща дължима сума 444, неустойка при липса на обезпечение 384 лева, платима разсрочено /чл.6/.

Въпреки, че принципно сочената сума за неустойка би била недължима от потребителя, поради нищожност на клаузата за начисляването й, излагането на доп. мотиви в тази насока се явява безпредметно, т.к. ищецът не доказва основания елемент от ФС на претенцията си, а именно – плащане на сума за неустойка по договора.

Съгласно данните от приетата ССЕ, която се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвена, неоспорена от страните, платена сума за неустойка по договора – няма. Ищецът е извършил плащания от общо 431,05 лева, като на 24.02.2020 г. кредитът е предсрочно погасен. С тази сума са платени – главницата от 400 лева и 31,05 лева – възнаградителна лихва, с оглед по- ранното плащане. Сума за неустойка не е платена/отнесена.

Поради изложеното и искът е недоказан, при което следва да бъде отхвърлен.

За пълнота – представените от ищеца разписки за извършени плащания от „Изи пей“ не могат да променят или разколебаят горния извод – в тях никъде не се съдържа посочване по кой конкретен договор се плаща съответна сума към ответника. Дори, ако се вземе предвид, че соченият в разписката „уникален идентификатор“ всъщност представлява идентификация на договор – то видно – нито една разписка не касае процесния от 18.11.2019 г. Няма наведени твърдения, нито предмет на проверка в процеса е било изследване – налице ли са били други правоотношения между страните по други договори, за да се коментира, че тези плащания касаят именно процесния. В тази връзка и се кредитира заключението на ВЛ, което е изследвало съответните данни, при което е дало становище, че платена сума за неустойка няма.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на основния елемент от ФС на претенцията не бе извършено от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

2

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл.

80 ГПК, като се претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя съобразно чл.

78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. М. И., ЕГН ********** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 осъдителен иск за присъждане на сумата от 384 лева – подлежаща на връщане като платена без основание за неустойка във връзка с договор за потребителски кредит № ....от 18.11.2019 г.

ОСЪЖДА Т. М. И., ЕГН **********, с адрес: ....., да плати на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3