Решение № 251 от 02.07.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 295/2019
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 02.07.2019
- В сила
- 17.11.2020
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 101, 102 · Закон за лечебните заведения
- чл.101 ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл.101 ал.1 и ал.6 · Закон за лечебните заведения
- чл. 101, 102 · Закон за лечебните заведения
- чл.104 · Закон за лечебните заведения
- чл.104 ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл.38 · Закон за лечебните заведения
- чл.17 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.21 ал.1 т.9 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.2 ал.2 т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.2а · Закон за общинската собственост
- чл.3 · Закон за общинската собственост
- чл.5 ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.64 · Закон за общинската собственост
- чл.113 · Търговски закон
- чл.73 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 251 02.07.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№295 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №65 от 12.03.2019г. постановено по гр.д.№868/2018г. по описа на същия съд, е прието за установено по отношение на О.С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 20, че „М.Б.З.А.Л. - В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. „С.“ №49 е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: едноетажна масивна сграда за почивна база № 1, със ЗП от 152 кв.м., построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001463, с площ от 0.980 дка., находящ се в м. „О.“, землището на гр. С., ЕКАТТЕ 70648, като е отхвърлен иска по чл.124 ГПК за признаване за установено, че МБАЛ-В. е собственик на земята, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001463, с площ от 0.980 дка., находящ се в землището на гр.С., ЕКАТТЕ 70648, в местността „О.“, с начин на трайно ползване на имота: друга селскостопанска територия, при граници на имота: от североизток: имот пл. № 172053 - ливада на наследници на С.С.Д. и имот пл. № 172054 - ливада на наследници на А.С.Д., от югоизток: имот пл. № 172054 - ливада на наследници на А.С.Д., от югоизток: имот пл. № 172052 - ливада на Ф.Х.Ц. и имот с пл. № 172054 - ливада на наследници на А.С.Д., от северозапад: имот с пл. № 001464 - къмпинг на И.С.Д. и др. и имот с пл. № 001524 - полски път на общ. С., в която е построена сградата, като неоснователен.
Със същото решение О.С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 20, е осъдена да заплати на „М.Б.З.А.Л. - В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „С.“ №49, СУМАТА от 1537,96лв. (хиляда петстотин тридесет и седем лева и 96ст.), представляваща разноски за производството по съразмерност, а от своя страна „М.Б.З.А.Л. - В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „С.“ №49, е осъдена да заплати на О.С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 20, СУМАТА от 536,40лв., представляваща разноски за производството по съразмерност.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с вх.№1302 от 18.03.2019г. от ответника по иска Община гр.С. представлявана от кмета Н.Б. чрез процесуалния си представител адв. Ч.Ч. ***, в частта с която е прието за установено по отношение на Общината, че „МБАЛ-В.“ ЕООД е собственик на едноетажната масивна сграда за почивна станция №1 със ЗП от 152кв.м. построена в ПИ №001463 с площ от 0.980дка, находящ се в м.“О.“, в землището на гр.С.,както и в частта относно присъдените по съразмерност в полза на „МБАЛ-В.“ ЕООД разноски от 1537.96лв платими от Общината. Искането е да се отмени решението в обжалваната му част и се постанови ново с което да се отхвърли предявения иск по отношение на сградата. Твърди се, че обжалваното решение е порочно като неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност с целия доказателствен материал и на всички наведени възражения. На второ място се твърди, че решението е неправилно, защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива не съответстващи на доказателствата. Като безспорни се сочат следните обстоятелства установени по делото, а именно-че „МБАЛ-В.“ ЕООД обосновава правния си интерес от водене на иска съгласно заповед №РД-20-31 от 01.08.2000г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.101 ал.1 и ал.6 връзка с чл.104 и чл.38 от ЗЛЗ за преобразуване на Общинска болница гр.В., в “МБАЛ- В.” ЕООД, с поемане от новообразуваното търговско дружество на активите и пасивите на преобразуващата се болница гр.В. по баланса към 30.06.2000г., регистрирането на „МБАЛ-В.“ ЕООД в търговско дружество с решение №2849 от 05.10.2000г. по ф.д.№1274/2000г. на Окръжен съд гр.Пазарджик. Според жалбоподателя спорният момент касае установяване на обстоятелствата на кого принадлежи правото на собственост върху ПИ и върху сградата, представляваща почивна станция, описана в акт №2 за частна общинска собственост /АЧОС/ от 27.06.1997г. и налице ли е трансформация на правото на собственост на преобразуваното в търговско лечебно заведение дружество по отношение на процесния имот. Твърди се, че ищецът е следвало да докаже, че му е предоставено право на собственост върху земята респективно и построеното върху нея и че същите активи са включени в баланса на здравното заведение и в капитала му с акта на преобразуване. Като безспорно се определя установеното по делото, че ПИ №001463 от 0.980дка в м.“О.“, землище гр.С. заедно с едноетажната масивна сграда за почивна станция №1 на 152кв.м. е идентичен с парцел ІХ с площ от 990кв.м. и почивна база от 152кв.м. по АЧОС №2/1997г.
Твърди се, че в последствие с обособяването на О.С. като самостоятелно юридическо лице /ЮЛ/ и самостоятелна административно-териториална единица /АТЕ/, чрез отделянето си от Община В. с Указ на Президента на РБ №177 от 22.07.2014г. и предхождащото го решение №285 от 09.05.2014г. на МС, считано от 01.01. 2015г. ex Lege по силата на закона, същата е придобила собствеността върху всички недвижими имоти и вещи, находящи се на територията на новата община, които преди това са били собственост на Община В., включително и целия процесен недвижим имот, което се следвало от разпоредбата на чл.2а от Закона за общинската собственост ЗОС/ и съгласно изготвения двустранен протокол №92-00/470 от 27.04.2015г. между О.С. и Община В.. Изводът, който прави жалбоподателят е, че въз основа на това обстоятелство целия процесен имот е актуван отново като ЧОС, но като собственост на О.С. с акт №66 от 15.01.2018г., вписан в имотния регистър с акт №34, том І, вх. рег.№75 от 16.01.2018г., и въз основа на който имотът е деклариран от Общината на свое име съгласно закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за което е представено удостоверение и скици. Коментирано е противопоставянето на правото на собственост на общината на акта на преобразуване на здравното заведение в търговско дружество /ТД/, като в издадената в тази връзка заповед било посочено, че новообразуваното ТД поема активите и пасивите по баланса му към 30.06.2000г. и че такъв баланс от който да се установи това обстоятелство няма приложен по делото. Предвид изложеното жалбоподателят навежда извода, че няма преминаване на правото на собственост върху процесния недвижим имот в полза на дружеството-ищец с факта на преобразуването му, тъй като вещно-правните последици от преобразуването, уредени в ПМС №201/1993г. не са настъпили; че вписването в регистърния капитал по ф.д.№1274/2000г. на Окръжен съд гр.Пазарджик не води задължително до извода, че „МБАЛ-В.“ ЕООД е станало собственик на спорния имот, с който да се формира част от капитала на дружеството. Коментирана е заповедта за преобразуване и приложенията към същата и че от съдържанието на същата не може да се изведе извод, че дружеството е собственик на имота и че от приложения към нея баланс към 30.06.2000г. не става ясно как е формиран регистърния капитал при положение, че не е извършена оценка по реда на Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /НОИДОПОПЕТДДИ/ приета с ПМС №179 от 13.09.1991г. и постановление №201 на МС от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия / ПМС за ПВПНИОППДП/, като не е било извършено предварително осчетоводяване на резултатите от инвентаризация и фактическа наличност в натурално и стойностно изражение по реда на ЗСч. Жалбоподателят се позовава и на изводите на вещото лице по назначена съдебно-икономическа експертиза от м.12.2018г. за липса на съставен амортизационен план, който дружеството е имало задължение да представи на база новата оценка на ДМА, съгласно чл.3 от НОИДОПОПЕТДДИ /ПМС №179 от 13.09.1991г.,/ която е следвало да се извърши от трима експерти и която нова оценка по силата на чл.8 от наредбата, се отразява в капитала на дружеството с предходно утвърждаване на всички тези обстоятелства от ръководителя на предприятието-лечебното заведение. Коментиран е извода на вещото лице, че само от простата съпоставка на числата не може да се установи включването на имота в баланса на ищеца към релевантния момент-30.06.2000г. при дадени от вещото лице варианти на изчисления. Като неправилен и необоснован жалбоподателят определя извода на съда, че сградата за почивна база в м.“О.“ е включена в активите на дружеството, съгласно записванията по сметка №203, в която е отразена сградата на болницата и сградата за почивна база в размер на 220 хил.лева. Счита, че релевантните по делото обстоятелства са досежно включването на този актив в баланса на здравното заведение и в капитала му с акта на преобразуване и от друга страна районният съд не е имал в предвид и обстоятелството, че истинността на цитираните документи е била оспорена от жалбоподателя, която е установена от приетата счетоводна експертиза и че неправилно са кредитирани от районния съд.
Счита за ирелевантни всички други представени баланси след м.юни 2000г. и приложенията към същите, част от които са без подпис и печат и не се ползват с формална и материална доказателствена сила, както и разпитаните по делото свидетели. Изводът на жалбоподателя е, че по делото не е установено на основание чл.104 ал.1 от ЗЛЗ, че ищецът е собственик на спорния имот тъй като към датата преобразуването му на 30.06.2000г. не се установява по несъмнен начин идентифицирането на процесния имот тъй като данните се съдържат единствено в стойностно изражение на активите, без да са обособени и оценени съобразно посочените норми.Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се отхвърли иска.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна „МБАЛ-В.“ ЕООД чрез адв. К.Г. ***, в който се оспорва като неоснователна подадената жалба.Коментират се изводите на първоинстанционния съд и се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано. Излага се установената по делото фактическа обстановка във връзка с преобразуването на здравното заведение в търговско дружество, постановените административни актове, като вписването на болницата като ЕООД в търговския регистър, съставения АЧОС от 1997г., завеждането на сгради, земи и гори и трайни насаждения по балансовата му стойност към 30.06.2000г. и че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление от Общинска болница В. и в баланса на същата е бил заведен процесния имот по сметка 203-сгради.
Коментирани са и последващите действия на преобразуваното ЕООД след придобиване в собственост на процесния имот –декларирането му по ЗМДТ и заплащането на съответните данъци, а ответникът е признал правото му на собственост като е приел декларацията на ищеца за притежаваната собственост.Моли да се потвърди решението в обжалваната му част.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба, с вх.№1302 от 18.03.2019г. подадена от О.С., обл.Пазарджик, както и постъпилия писмен отговор на жалбата от насрещната страна „МБАЛ-В.“ ЕООД, и прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК за установяване право на собственост върху поземлен имот, находящ се в землището на гр.С. съставляващ №001463 с площ от 0.980кв.м. в местността“О.“ ведно с намиращата се в имота едноетажна масивна сграда на почивна база №1, със застроена площ от 152кв.м.