Решение № 3212 от 26.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София,26.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15476 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Б.*С.“ ЕООД против Р.Б. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията. При условията на евентуалност е предявен против Народно събрание на Р.Б. иск с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС. При условията на евентуалност е предявен против Р.Б. иск с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС.

Ищецът твърди, че през периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. произвеждал енергия от възобновяеми източници. По силата на сключен договор с „ЕВН България Електроснабдяване” АД продавал произведената енергия от възобновяеми източници по преференциална цена. В началото на 2014г. с параграф 6, т. 2 и 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014г. били създадени чл. 35а – 35в и чл. 73 от ЗЕВИ. Чрез цитираните правни норми била въведена такса от 20 %, с която били облагани приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. През периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. ищецът заплатил такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в размер общо на 162 912 лв. С решение по дело №1/2014г. на Конституционния съд били обявени за противоконнституционни измененията на ЗЕВИ, които уреждали таксата от 20 %. Държавен орган –

Народното събрание, приело цитираните разпоредби в ЗЕВИ, които противоречали на Конституцията. Съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, правоотношенията, породени по време на действие на противоконституционните разпоредби, следвало да бъдат преуредени от Народното събрание, но същото не изпълнило задължението си да приеме нормативен акт, с който да уреди отношенията. Поведението на народните представители, които приели цитираните разпоредби, а в последствие бездействали и не приели нормативен акт, с който да преуредят отношенията, било противоправно и причинило вреди на ищеца, изразили се в заплащане на такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г- 30.06.2014г. в размер на 162 912 лв., поради което моли съда да осъди Р.Б. да заплати обезщетение за причинената вреда в посочения размер от 162 912 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на увреждането – 09.10.2014г. до окончателното изплащане В случай, че съдът не уважи предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.7 от Конституцията, моли да бъде разгледан иск против Народното събрание с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС. Ищецът твърди, че Народното събрание приело разпоредбите на чл.35а – чл.35в и чл.73 от ЗЕВИ, които противоречали на правото на Европейския съюз – на чл.49 от ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на принципа за защита на оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна харта, на параграф 4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. Нарушението на посочените общностни норми причинило вреда на ищеца, която се изразила в заплатена от него такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г- 30.06.2014г. в размер на 162 912 лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинената вреда в размер на 162 912 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на увреждането – 09.10.2014г. до окончателното изплащане В случай, че съдът не уважи предявения иск с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС против Народното събрание, моли да бъде разгледан иск против Р.Б. с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС. Ищецът твърди, че държавен орган - Народното събрание приело разпоредбите на чл.35а – чл.35в и чл.73 от ЗЕВИ, които противоречали на правото на Европейския съюз – на чл.49 от ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на принципа за защита на оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна харта, на параграф 4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. Нарушението на посочените общностни норми причинило вреда на ищеца, която се изразила в заплатена от него такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г- 30.06.2014г. в размер на 162 912 лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинената вреда в размер на 162 912 лв., както и обезщетение за забава, считано от датата на увреждането – 09.10.2014г. до окончателното изплащане

Ответната страна – Д./Р.Б./, представлявана от М.на ф., оспорва предявените искове. Твърди, че националната ни правна уредба не предвиждала възможност да бъде ангажирана отговорността на НС във връзка с осъществяваната от него законодателна дейност, поради особения характер на органа и извършваната от него дейност, което обуславяло процесуална недопустимост и на иска за вреди, насочен срещу Д. за действия на народните представители.

Поддържа, че основното правомощие на НС било да осъществява законодателна дейност. Отношенията между НС и останалите гражданскоправни субекти, които възниквали въз основа на извършената публична нормотворческа дейност, не били частни гражданскоправни или административноправни правоотношения и не подлежали на съдебен контрол. Счита, че единствено НС имало правомощие да прецени дали са възникнали правни последици, които се нуждаят от уреждане по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС. Поддържа, че чл.7 от Конституцията не предоставял пряк път за защита, а прогласявал принцип, прилагането на който се уреждало от ЗОДОВ, а този закон не предвиждал възможност за ангажиране отговорността на НС. Актовете и действията на НС във връзка с осъществяваната законодателна дейност нямали характер на подзаконови нормативни актове, нито подлежали на контрол за законосъобразност, т.е изначално не отговаряли на условието на чл.7 от Конституцията. Оспорва иска по същество – оспорва да е осъществено противоправно и виновно поведение, да са причинени вреди и да налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и посочените от ищеца вреди. Поддържа, че Д. не била възложител на работа на народните представители. НС било орган на Д., чрез който се упражнявала държавната власт и редица основни държавни функции. Съгласно чл.62 от Конституцията, Народното събрание осъществявало законодателна власт и упражнявало парламентарен контрол, но законодателната инициатива, съгласно чл.84, т.1 от Конституцията, била предоставена на отделните народни представители. Твърди, че таксите били събрани на валидно правно основание, тъй като решението на КС имало действие занапред. Поддържа, че Народното събрание не било проявило бездействие при изпълнение на задължението да уреди правните последици от противоконституционен акт, тъй като за него не съществувало задължение да приеме закон и единствено от неговата преценка зависело дали и каква правна уредба да бъде приета. Моли съда да отхвърли предявения иск. Оспорва претенцията за законна лихва и поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на нея.

По иска с правно основание чл.4, апраграф 3 от ДЕС Д. оспорва твърденията, че цитираните норми от ЗЕВИ противоречали на правото на

Европейския съюз - на чл.49 от ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на принципа за защита на оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна харта, на параграф 4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г.

Оспорва да са причинени вреди на ищеца и да е на налице причинно-следствена връзка между нарушена норма на правото на ЕС и настъпила вреда. Оспорва претенцията за законна лихва и поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на нея.

Ответникът Народно събрание на Р.Б. оспорва предявения евентуален иск. Оспорва твърденията, че носи отговорност за приетите противоконституционни разпоредби, тъй като действията/бездействията, на които се основавал иска, били извършени от народни представители от 42-то НС, а не от 43-то НС. Оспорва да е осъществен деликтният състав на чл.49 от ЗЗД – не можело да се приеме, че на народните представители била възложена работа от НС, тъй като законодателният орган се избирал и овластявал пряко от народа. Не можело да бъде установена и вина, тъй като НС представлявало колективен орган от една страна, а от друга, законодателната инициатива принадлежала на правни субекти, различни от твърдения деликвент, а именно – на народните представители и на Министерския съвет. Приетите изменения на ЗЕВИ били валидни до обявяването им за противоконституционни, което изключвало противоправност към минал момент. Не било доказано и противоправно бездействие на НС във връзка с уреждане на последиците от обявяването на процесните норми за противоконституциони. Ответникът поддържа становището, че за него не съществувало задължение по чл.22, ал.4 от ЗКС да уреди последиците от действието на противоконституционните правни норми. Единствено от неговата преценка зависело дали съществуват правоотношения, нуждаещи се от преуреждане.

Позовава се и на липсата на вредоносен резултат, тъй като удържаните такси били платени на валидно правно основание. Оспорва да са допуснати нарушения на правото на Европейския съюз - на чл.49 от ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, чл.107, пар.1 от ДФЕС, на принципа за защита на оправданите очаквания/чл.2 от ДЕС/, на Договора за енергийна харта, на параграф 4 до 8 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на Р.Б. против Р.Б.:

По допустимостта на иска:

ВКС в своята практика приема, че е допустимо на основание чл. 7 от Конституцията на Р.Б. да се търси отговорност на Д. за вреди от действия и бездействия на държавни органи/решение № 133/2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, трето гражданско отделение/.

Отговорността на Д. може да се реализира по реда на специалния ЗОДОВ, но това не е единствената възможност за защита срещу материална незаконосъобразност от нейната дейност. Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията дава по-широко поле за ангажиране на отговорността на Д.. Извън основанията по ЗОДОВ, отговорността на Д. за вреди от действия на държавни органи, следва да се ангажира по общия ред за отговорност за вреди, съгласно правната уредба на чл. 49 от ЗЗД. Ищецът не разполага с друго средство за защита – напр. в производство по ДОПК за възстановяване на недължимо платени държавни вземания. Съгласно обявения за протиковонституционен чл.35 б от ЗЕВИ, производителят на електроенергия от възобновяеми източници дължи такса, която реално се събира от обществения снабдител и се превежда на държавния бюджет. Липсва гарантирана в закона правна уредба, която да регламентира начина на връщане на недължимо удържани и внесени към бюджета такси. Липсва и препращане в специалните норми към ДОПК. Не е уредено нормативно и задължение за държавния орган да върне тези такси. От друга страна, общественият снабдител няма функции на административен орган и следователно страните в производството са равнопоставени и не е приложим чл.21 от АПК. Липсата на правна уредба след обявената противоконституционност относно тези вземания и неприложимостта на ДОПК, обуславят допустимост на иска. В този смисъл и е определение № 796/2017 г. по ч.т.д. № 2496/17 г. на ВКС, първо т.о./.