Решение № 8182 от 18.11.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8182

Хасково, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260701542 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Е. Р. Ю. от [населено място] против Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763/24.06.2025г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково. Твърди се, че решението не било мотивирано, тъй като в него не били изложени доводи и мотиви относно правилността на констатациите, а и как били извършени тези констатации. Нарушени били разпоредбите на Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, не били изложени мотиви относно допустимостта на административния акт с оглед направените възражения от жалбоподателката. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства и не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител. Основното било изпълняване на дейност, а не регистрация. Регистрацията на земеделски производител била аналогична на регистрацията на ЕТ – призната от закона възможност да извършва стопанска дейност. От безспорните факти били кредитирани незаконосъобразни правни изводи. Иска да бъде отменено Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763/24.06.2025г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

В отговор на Писмо от 23.08.2024г. от Директор ТП НОИ Хасково – л.7 от делото, относно осъществяване на последващия контрол на изплатените парични обезщетения в Писмо вх.№1029-26-3879-3 от 27.09.2024г. от управителя на осигурителната каса са посочени лица, членове на ОК Стопанин, между които под №*** е жалбоподателката Е. Р.. С писмо изх.№1030-26-1794/30.10.2024г. – л.36гр., от ОДЗемеделие е изискана информация относно регистрацията на лицето като земеделски производител. В отговор ОД Земеделие Хасково – л.37, сочи, че Ем.Р. има валидна регистрация съгласно Наредба №3/29.01.1999г. от 18.03.2019г. до 15.06.2020г., от 20.11.2019г. до 11.06.2021г. и от 11.11.2020г. до 04.01.2022г., като данните съответстват с данните от Анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от земеделския производител, а към писмото са приложени справките за дейността, изготвени към 01.11.2024г. Видно от тях са заявени като вид и категория животни, които са отглеждани от лицето – птици, кокошки – носачки 25 броя, както и 0,1008 ха лозя - винени.

В писмото от ОДЗ няма данни за вписан/регистриран животновъден обект, както и няма представени доказателства за това от жалбоподателя – нито в административното, нито в съдебното производство.

На основание Заповед №ЗР-5-26-01844410 от 11.02.2025г. е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО, като са изискани документи от Ем.Р..

При справка в НАП офис Хасково – л.41гр.-42, е установено, че за периода 2019-2022 лицето няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

След изисканата справка от ОД МВР Хасково – л.42гр.-43, се установяват задграничните пътувания на Ем.Р. – на 25.11.2021г., излизане и влизане през ГКПП.

След Доклад изх.№1029-26-918-1 от 07.04.2025г. и съставения КП №КВ-5-26-01882981 от 07.04.2025г. са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883006 от 07.04.2025г., които след жалба от 22.04.2025г. са отменени с Решение №1012-26-192-1 на Директор ТП НОИ Хасково, като преписката е върната за ново разглеждане /поради установено нарушение на чл.26 от АПК/. При повторното извършване на проверка от Ем.Р. са изискани обяснения и документи, а на 20.05.2025г. – вх.№1029-26-918-5, л.52гр., са снети обясненията на жалбоподателката, че не съхранява документи относно дейността ѝ като земеделски производител. При съставения КП №КП-5-26-01919799 от 03.06.2025г. са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-01920059 от 03.06.2025г., които след жалба от 16.06.2025г. са отменени с Решение №1012-26-283-1 на Директор ТП НОИ Хасково и преписката е върната за ново разглеждане /поради установена грешка при посочване на проверявания период/. В изпълнение указанията при продължаване на административното производство са издадени процесните Задължителни предписания №ЗД-1-26-02019763 от 24.06.2025г., предмет на оспореното решение.

Контролният орган на ТП на НОИ е издал процесните задължителни предписания към самоосигуряващото се лице Ем.Р., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от 10 работни дни от получаването им – да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 18.03.2019г. до 31.12.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец №1.

Като е разгледал жалба с вх.№1012-26-342/21.07.2025г. срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №1012-26-342-1/05.08.2025г. Директор ТП на НОИ Хасково е приел задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският стопанин няма вписан/регистриран животновъден обект, поради което и жалбоподателката не попадала в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КОС, тъй като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни. Обсъдени са установените регистрации в ОДЗ, видовете животновъдни обекти по ЗЖ – лични стопанства и ферми, както и е посочена разпоредбата на чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животовъдните обекти - в личните стопанства на физическите лица се отглеждат за лични нужди до 50 птици, независимо от вида. Относно пререгистрацията на Ем.Р. в ОДЗ, касаеща от 11.11.2020г. засети 0,1008 ха лозя-винени, е счетено, че регистрацията е направена в периода на ползване на паричното обезщетение, поради което не се доказва действително упражняване дейност като земеделски производител, считано от 18.03.2019г. В посока да подкрепи своя извод административния орган сочи, че стопанската година започва на 1 октомври от текущата година, а не непосредствено преди или при настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Отчетено е и че при проверката не се представят от жалбоподателката фактури и други разходни и приходни документи, доказващи продажба на селскостопанска продукция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 22.08.2025г., при дата на връчване на акта на 12.08.2025г., поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/ legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната компетентност на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по чл.146, т.2 и 3 от АПК. С оглед хода на административното производство са издавани заповеди, с които се възлага проверката – л.39 и л.51 от делото, и заповед за прекратяване на проверката – л.45гр.

Основният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение са законосъобразни, като възраженията на жалбоподателката са в посока нарушена процедура при провеждането на проверката и немотивираност на изводите.

Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон, поради което съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателката в тази посока.

В случая няма спор за регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и относно определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство с оглед броя на отглежданите птици, т.е. извършената регистрация е именно като лично стопанство, а не като ферма.

Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по отношение на животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В закона за животновъдство – пар.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на "ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр.71/2020г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на тези обекти, които са лични стопанства, имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателката следва да се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ и животновъдният обект е тип лично стопанство. При безспорно установеното между страните, че няма регистриран обект тип ферма, то не може да се приеме, че земеделският стопанин Ем.Р. е собственик на животновъден обект, регистриран по съответния ред, както и не е налице другото кумулативно условие, изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – в този обект да се произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По отношение на регистрацията на жалбоподателката като производител на растителна земеделска продукция и доколкото няма спор относно обстоятелството, че датата на тази регистрация е в периода на ползване на парично обезщетение, съдът счита изводите на административния орган за правилни.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2832b6af-f8fe-4d0d-985a-eac6018777ac