Решение № 1362 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100501717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1515/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 16631/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, частично са уважени предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, като е признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу В. Д. В., удостоверено в Заповед № 2912/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6439/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 7241,35 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.11.2015 г., сключен с „Обединена българска банка” АД, дължима за периода от 23.01.2019 г. до 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 2050,02 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.01.2019 г. до 19.05.2023 г., които вземания са прехвърлени на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г., като исковете са отхвърлени за горницата над 7241,3 5 лв. до претендираните 7275,5 8 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.11.2015 г., сключен с „Обединена българска банка” АД, за периода 23.01.2019 г.- 19.05.2023 г., както и за периода от 19.05.2023 г. – 20.05.2023 г., както и за горницата над 2050,02 лв. до претендираните 2176,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 23.01.2019 г. - 19.05.2020 г., като погасен по давност, както и за периода 19.05.2023 г. – 20.05.2023 г. Със същия съдебен акт е отхвърлен и предявеният от В. Д. В. срещу „Велдим-1“ ООД обратен осъдителен иск с правно основание чл.

1

240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9452,08 лв., представляваща дължима заемна сума по договор за паричен заем от 23.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г. до окончателното й погасяване, предявен под условие, че В. Д. В. изпълни задълженията си по първоначалните искове на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2912/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6439/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК.

Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ответника В. Д. В. в частите, в които са уважени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният обратен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД .

Въззивникът навежда оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон при неправилна, непълна и противоречива оценка на доказателствата. Неправилно съдът е приел, че уведомяването на длъжника за сключения договор за цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е осъществено с връчването на исковата молба и е присъдил договорна лихва. Според данните по делото липсват доказателства старият кредитор или надлежно упълномощен от него представител да е съобщил на длъжника за цесията преди или поне при завеждане на иска. Изводът на Районния съд – Варна, че връчването на препис от исковата молба „замества“ надлежното уведомяване смята за неправилен и в противоречие с утвърденото тълкуване на закона. Първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест като е приел за установено редовното уведомяване на длъжника за цесията без ищецът (цесионер) да е представил убедителни доказателства за това и е възложил в тежест на ответника да докаже, че не е бил уведомен. Съдът също така не е обсъдил в достатъчна степен релевантните доказателства, свързани с уведомяването като е игнорирал твърденията на ответника. Смята, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл, че договорът за потребителски кредит е валиден, ясен и разбираем, че не съдържа неравноправни клаузи, че кредитополучателят е получил необходимата преддоговорна информация, че лихвеният процент и ГПР са допустими и че няма основания за нищожност. Релевира се възражение, че доколкото процесният договор е изготвен на шрифт под 12 пункта и/или съдържа неясни формулировки, той не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост. Поддържа, че договорните лихви по вноските, падежирали преди 19.05.2020 г., са погасени по давност.

Въззивникът релевира възражение, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното писмено признание на дълга по обратния иск от „Велдим1“ ООД – служебна бележка, подписана от управителя, в която изрично се потвърждава получаването на заем в размер на 30 000 лв. и се признава наличието на непогасен остатък от 19 500 лв. Сочи, че за реалното предаване на сумата по заема са представени банкови извлечения и други финансови документи, с които ответникът по обратния иск е отразил като задължение в аналитичния си регистър процесния заем. Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и 2 отхвърляне на исковите претенции на ищеца, а в условията на евентуалност – уважаване на обратния иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното решение, като счита същото за правилно. Сочи, че първоинстанционният съд е взел предвид всички твърдения на двете страни, обсъдил е всички възражения, разпределил е доказателствената тежест и изчерпателно е обсъдил събраните доказателства. Смята възражението относно липса на връчено уведомление за цесия за несъстоятелно и обсъдено от съдебния състав в мотивите на решението. Изчерпателно са разгледани и отхвърлени възраженията на ответника относно нищожността на договора за кредит поради нарушения на ЗЗП и ЗПК. Оборени са възраженията и относно действителността на договора за прехвърляне на вземания. Сочи се, че предмет на делото са само вноските с настъпил падеж и няма наведени твърдения за предсрочна изискуемост.

Моли въззивната жалба да се остави без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Третото лице – помагач „Велдим-1“ ООД, конституирано на страната на ответника В. Д. В., ответник по обратния иск, не е депозирало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 11.11.2025 г. третото лице – помагач е изразило становище за неоснователност и недоказаност на предявения срещу него иск. Поддържа, че въззивникът не е сключвал договор за паричен заем с него и не му предоставял в заем сумата от 30 000 лв., нито е дружеството е имало задължение да заплаща на банката – кредитор задължението по процесния договор за кредит в полза на ответника В. Д. В..

Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу В. Д. В., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2912/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6439/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

В исковата молба са наведени твърдения, че по силата на Договор за потребителски кредит от 23.11.2015 г. „Обединена българска банка” АД е предоставило на ответника кредит в размер на 19 500 лв. при годишен лихвен процент към датата на сключване на договора в размер на 7,50%.

Кредитополучателят се задължил да погасява задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и месечна застрахователна премия, в общ размер на 255,21 лв., считано от 23.12.2015 г., като крайният срок на договора е 23.11.2025 г. Сочи се, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за вноски с настъпил падеж, в които не са включени други компоненти като такси, застраховки и т.н., а само чистата стойност на предоставената за ползване сума, а именно: сумата от 7275,58 лв., представляваща главница и сумата от 2176,50 лв. – възнаградителна лихва, дължими за периода от 3

23.01.2019 г. до 20.05.2023 г. Поддържа се, че на 15.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил вземанията спрямо длъжника, произтичащо от процесния договор за кредит.

Навежда се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД ответникът е бил уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на уведомление от 17.01.2023 г. и ищецът е активно легитимиран кредитор на ответника.

В отговора на исковата ответникът В. Д. В. е изразил становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да е бил надлежно уведомяван за цесията в сроковете, съгласно представеният договор за цесия от 15.12.2021 г. Поддържа, че цедираното вземане е неконкретизирано, неустановено и безвъзмездно, което е основание за недействителност на договора за цесия. Оспорва размерите на предявените искове за главница и възнаградителна лиха. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за лихви.

Сочи, че договорът за потребителски кредит от 23.11.2015 г. е недействителен, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че от „Обединена българска банка“ АД са му били отпуснати два заема – един за 10 000 лв. и друг за 19 000 лв., като с молба до банката от 08.03.2017 г. са били обединени в един общ кредит със срок до 23.11.2025 г.

Ответникът В. Д. В. е отправил искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в качеството на трето лице - помагач на негова страна на „Велдим-1“ ООД, уважено с Определение № 3027/13.03.2024 г. на първоинстанционния съд.

Предявил е срещу третото лице – помагач обратен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9452,08 лв., представляваща дължима заемна сума по договор за паричен заем от 24.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба по обратния иск са изложени твърдения, че заради задължение на „Велдим-1“ ООД към „УниКредит Булбанк“ АД ответникът е предоставил паричен заем на това дружество в размер на 30 000 лв. В тази връзка кандидатствал през 2015 г. пред „Обединена българска банка“ АД за отпускане на потребителски кредит в размер на 28 630 лв. Отпуснати са му два заема – един за 10 000 лв. и друг за 19 000 лв., като с молба до банката от 08.03.2017 г. са били обединени в един общ кредит със срок до 23.11.2025 г. Ответникът сключил договор за заем с „Велдим-1“ ООД на 24.11.2015 г., в чл. 3 на който страните уговорили „Велдим-1“ ООД да връща заемната сума директно на банката, като се задължило да изплаща и месечната лихва, определена от нея. Ответникът захранил сметката на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД с 30 000 лв. В депозираната от него молба до „Обединена българска банка“ АД на 08.03.2017 г. за обединяване на кредита ответникът дал пояснение, че сумата по кредита е предоставил на „Велдим-1“ ООД поради задължение. В чл. 5, т. 2 от договора за заем страните уговорили заемателят да върне на заемодателя заемната сума в сроковете, посочени от банката. Поради неизпълнение на задълженията по двата кредита срещу ответника били образувани две дела – гр.д. № 9423/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 16 с-в, за задължение в общ размер от 5610,13 лв. по Договор за потребителски кредит от 12.12.2015 г. и ч.гр.д. № 6439/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за задължение в общ размер от 7275,58 лв. по договор за 4 кредит от 23.11.2015 г. Навежда довод, че „Велдим-1“ ООД не изпълнявало задължението си да погасява дължимите суми директно към банката, поради което за заемодателя възникнало правото да претендира връщане на остатъчната сума по кредита.