Решение № 265 от 08.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000190 по описа за 2025 година

Повод за същото е подадена от Р. С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* въззивна жалба против решение № 66 от 06.12.2024 г. постановено по т. дело № 32/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта, с която при отчетено съпричиняване в размер на 50 % е отхвърлен искът на Р. С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 60 000 лв. ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. равняваща се на разликата между претендираните с иска 100 000 лв. и присъдените с решението на См ОС 40 000 лв. за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от настъпило на 30.07.2022 г. около 11, 15 ч. на кръстовище на ул. „С.о.п.“ с ул. „Б.и.“, ПТП причинено от Ц.В.М. при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно застрахователна полица № *** от 10.06.2022 г.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, иска се отмяната й и постановяване на друго уважаващо иска в пълния му размер. С оглед на това е 1 отправено и искане за изменение на решението в частта за разноските изразяващо се в присъждане на всички дължими такива на ищцовата страна и отмяна на присъдените такива на ответното дружество.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 12.06.2023 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от Р.

С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д. искова молба против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 30.07.2022 г. около 11, 15 ч. товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С управляван от Ц.В.М. се движел по околовръстния път на гр. София от бул. „Б.ш.“ към с. Ч.. В района на кръстовището с ул. „Б.“ водачът му предприел маневра завиване на ляво, но не пропуснал управлявания от ищеца насрещно движещ се лек автомобил „Ш.О.“, рег. № ****. Това станало причина за сблъсък между двете МПС, от който товарният автомобил се завъртял и блъснал намиращия се в района на кръстовището лек автомобил „Н.П.“, рег. № ****. При инцидента пострадал водачът на автомобила със смолянска регистрация

Той бил транспортиран и приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр.

София със силни болки в областта на десния крак, главата и гърдите. След направените му прегледи и изследвания се наложило предприемане на оперативно лечение. То било, извършено на 03.08.2022 г. и представлявало оперативна процедура на таза, тазобедрената и колянната става с много голям обем и сложност. Били поставени два Herbert винта, задната стена на ацетабулума се фиксирала провизорно с киршерови игли, след което била постигната и постоянна такава с четири дупкова и шест дупкова плаки закрепени с винтове. Разкъсаният ламбрум бил зашит с етибонд. Ищецът бил изписан на 10.08.2022 г. с окончателна диагноза закрито счупване на ацетабулума.

С оглед на така изложеното от ищеца е направен извод, че процесният инцидент му причинил множество болки и страдания. Споменава се за силни болки в областта на крака, главата, гръдния кош , които се усилвали при продължително натоварване. Това наложило той да ограничи физическата активност и да не работи дълго време. Главоболието станало причина да не 2 може да гледа телевизия, да използва телефона и компютъра си дълго време.

Ищецът лесно се задъхвал, и се изморявал бързо. Не можел да спи на дясната си страна. Често се будел, а това влияело негативно на емоционалното му състояние. Дълго време след инцидента следвало да спазва постелен режим, да ползва чужда помощ за задоволяване на елементарните си потребности, което му създавало допълнителен дискомфорт и неудобство. По тази причина станал затворен, тревожен и изолиран. Изгубил апетит, постоянно сменял настроенията си, заспивал трудно и сънувал кошмари. Започнал да изпитва страх от автомобили. Травмата на крака увредила и намиращ се близо до счупването нерв, което правело възстановителния процес по бавен и станало причина и към момента на предявяване на иска възстановяването да не е факт.

Във връзка с произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 380/30.07.2022 г., в който бил удостоверен описания по- горе механизъм на произшествието.

На база изложеното е направен извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на водача на товарния автомобил. В тази връзка е посочено, че за него имало валидна сключена с ответното дружество застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ищецът с оглед разпоредбите на чл. 432 КЗ можел да търси дължимото му се обезщетение направо от застрахователя.

По тази причина на 31.03.2023 г. пред застрахователя била предявена претенция с искане за изплащане на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение. Определяне на такова и плащане не било извършено, което давало основание същото да се претендира по исков ред пред съда. По тази причина е отправено искане за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя - 31.01.2023 г.

В отговора на ИМ не оспорено съществуването на валидно застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но е оспорено наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.

Изложени са доводи, че описаният в ИМ механизъм на ПТП-то не отговаря на действителния такъв. В подкрепа на това се споменава, че 3 причина за същото не е само поведението на водача на товарния камион Ц.М. и извършените от него нарушения на правилата за движение Оспорени са и твърденията, че вследствие на катастрофата ищецът е получил описаните в ИМ травми, твърденията за техния морфологичен характер и за провежданото лечение и неговата продължителност. В подкрепа на това е изразено становище, че те не са в причинно следствена връзка с инцидента.

Направени са и евентуални възражения, че претендираното обезщетение за същите е завишено и определено от ищеца в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.

Изложени са и доводи за наличие на съпричиняване и по- точно на изключителен принос на ищеца за настъпване на инцидента с оглед извършени от него нарушения на правилата за движение изразяващи с движение с превишена скорост и несъобразяване със вмененото му задължение в чл. 20 от ЗДП и пътуване без обезопасителен колан в нарушение на задължението по чл. 137 а от ЗДП, с което създал предпоставки за настъпване на травмите.

По отношение на искането за присъждане на лихва е изразено мнение, че такава не се дължи с оглед на факта, че срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ не е изтекъл, респ. не е започнал да тече с оглед недоказаността на извънсъдебно предявената претенция.

В ДИМ ищцата изложила становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения.

В подобен смисъл е и съдържанието на отговора на ДИМ.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да репарира причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ.

На база приетата медицинска експертиза, събраните гласни и писмени доказателства са направени изводи за получените от ищеца травми, лечението 4 на същите, възстановителния период и негативните изживявания/физически и психически/. След анализ на всички тези обстоятелства и икономическата обстановка в страната е определен справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лв.

Тази сума обаче не е присъдена на ищеца изцяло, е намалена с 50 %, т.е. до размера от 40 000 лв. с оглед на факта, че съдът е намерил за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в пътуване с несъобразена скорост. Приносът на ищеца е обоснован с посоченото в повторната АТЕ на вещото лице С., че ако скоростта на управлявания от ищеца автомобил е била съобразена с наличните в зоната на местопроизшествието ограничения за скоростта до 60 км.ч удар между двете превозни средства е нямало да има.

По отношение на лихвата е посочено, че съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ такава се дължи от по- ранната измежду датите на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие от застрахования или увреденото лице. Посочено е, че уведомяването е факта на 31.01.2023 г. и лихвата е присъдена от същата.

Недоволен от решението в частта отхвърляща иска за сумата от 60 000 лв. е останал ищецът и е обжалвал същото.

Доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението са обусловени от твърдението, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , получените от ищцата травми и дългия и труден възстановителен период след същите. Оспорен е и изводът за наличие на съпричиняване

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени 5 на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В този законов текст е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.