Решение № 1222 от 30.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..12.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН

АТАНАСОВ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията

Митева въззивно търговско дело № 1284 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД срещу решение №2332/29.05.2018г., постановено по гр.д. №10852/18г. по описа на ВРС, 21 с-в, с което е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за нанесени вреди, причинени при неправомерно заявено за вписване в нотариалните книги обявяване на прекратяване на договор за наем на земеделска зем в размер на: 2529.60лв пропусната полза от неполучена чиста стойност на биопродукция; 249.60лв направени разходи за предварителна обработка на имот за стопанска 2014-2015г и 611.46лв пропусната полза от неполучена субсидия за стопански години 2014/2015 и 2015/2016.

Въззивникът, чрез пълномощници адв.Т и адв. П., сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установяване на фактите по противоправното поведение на представителя на ответника, което е довело и до неправилните изводи за липса на основание за отговорност. Сочи, че не е отчетена установената със сила на присъдено нещо липса на субективно право на ответното дружество да встъпва в права на наемодател и да заявява за вписване прекратяване на договор по които не е страна. Оплаква се и за необоснован извод за добросъвестност на считащия се за наемодател ответник, тъй като съдът не е обсъдил факта на предприемане на упражняване на право на прекратяване на този договор въпреки знанието на наемателя за извършено в негова полза изпълнение. Сочи пропуски при преценката на доказателствата относно понесените вреди и пропуснати ползи, като се позовава на съвкупност от писмени и гласни доказателства, установяващи използването на наетите площи за биологично производство и договорения пласмент на бъдещия добив, останал нереализиран поради недобросъвестното упражняване на чуждо материално право.

В пледоария по същество наред с тези доводи, пълномощникът оспорва и окачествяването на действията по вписване на заявеното от трето лице прекратяване на договора като самостоятелен елемент, изключващ прякото причиняване на вредата само с поведение на заявителя. Като обосновава неправилно прилагане на закона, изяснен в съдебната практика, предвиждащ отговорност за вреди, причинени недобросъвестно при съзнание за липса на основание за упражняване на права, въззвиникът моли основателната му претенция да бъде уважена, след отмяна на неправилния съдебен акт. Допълнително пълномощниците са изложили подробна аргументация в писмени бележки.

Насрещната страна

„ИЗВОРОВО АГРО“ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. – С. оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона по отношение на поведението на ответника, като сочи, че безспорните факти неправилно се интерпретират до извод за недобросъвестно вредоносно действие. Счита доказателствата относно уговорената доставка на фураж за неотносими към претенция за неполучена цена за отделен зърнен компонент, а описаните съвкупно документи счита за неубедителни поради вътрешно противоречие и непълноти. Оспорва доводите за пряко причиняване на вредите, като сочи, че липсва каквото и да поведение, с което ответника да е препятствал фактически ползването на имота за отглеждане на посевите и ползването на субсидиите, като се позовава на добросъвестното преустановяване на възлагането на обработката на трето лице преди края на стопанската година и въздържането му от деклариране на ползване и очертаване н а площи за субсидии в своя полза. Сочи, че въпреки че имотът е останал свободен, самият ищец по своя воля е пропуснал да прибере продукция, да заяви правата си за участие в споразумение за стопанска година 2015/16 и за подпомагане без тези действия да са осуетени от ответника. С тези доводи за неоснователност на оплакванията моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

По същество с бланкетно позоваване на същите доводи пледира правилното решение за отхвърляне на претенциите на кредитора да бъде потвърдено.

Насрещните страни са поискали и определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л. 34 и л.37). Размерът на хонорарът, заплатен от въззиваемото дружество е оспорен като прекомерен.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №3251/13.09.2019г. Към настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявени обективно съединени искове на увредено лице, пропуснало ползи и понесло загуби в резултат на противоправно поведение на ответника. Макар в диспозитива това вредоносно поведение да не е отразено, съдът е указал, че го квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, т.е. като деликт, извършен по повод възложени от юридическо лице действия. Тази квалификация изцяло съответства на твърденията за засягането на правната сфера на ищеца от извършени от служители на ответника действия по оповестяване на неверни обстоятелства относно чужда договорна връзка. Въпреки че описаните от ищеца факти покриват специалната хипотеза на непозволеното увреждане по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, този законов текст би представлявал само уточнение на възприетото по-общо деликтно основание по чл. 49 от ЗЗД (определение № 183 от 10.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2474/2018 г., I т. о., ТК) и може да бъде пояснено от въззивния съд без това да засяга индивидуализацията на спора между страните.

При така приетите за разглеждане претенции, районният съд е постановил допустим обжалван акт, като е отхвърлил трите иска за претендирани обезщетения на деликтно основание и макар да не е квалифицирал точно вида на вредите недвусмислено ги е описал именно като преки загуби от направени разходи и пропуснати ползи от неполучени субсидии и приходи от непроизведена продукция.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Между насрещните страни няма спор относно следните установени в първата инстанция факти:

Въззивното дружество е договорило с наемодател Стефан Бонев Богданов на 20.06.2012 г. ползване под наем за девет години на земеделски имоти, между които посочена под № 3 в описа нива №037008 с площ от 4,8 дка в м. „Елеселер“, землището на село Изворово, община Антоново, като този договор е бил оповестен на третите лица чрез вписване в нотариалните книги на 03.07.12г и регистриран на 18.07.2012г в ОбСЗ Антоново.

С влязло в сила на 20.01.2017г. съдебно решение №3955/31.10.2016г., постановено по гр. дело № 14907/2015г. на ВРС, между същите страни е отречено съществуването на вписано с вх. рег. № 1149/15.042015г., акт 67, том 1 по имотна партида 18372 едностранно прекратяване с изявление на „Изворово Агро” ЕООД на същия договор за наем по отношение на същия имот № 037008. В решаващите си мотиви, съдът е приел, че ответникът, по чието искане е било извършено отреченото отразяване е поискал на 15.04.2015 да бъде вписано изявлението му за прекратяване на аренден договор от 20.06.2012г, който не е бил изпълнен от арендатора след като нов приобретател е поискал надлежно изпълнението. В хода на делото е било признато, че действително заявилият прекратяването претендент като нов собственик не е придобил посочения имот, а друга нива в друго землище.

Именно тези факти са били и приети за установени от първата инстанция и оплакването на въззивника в тази връзка не е основателно. Другите обсъждани в мотивите на подлежащото на зачитане по реда на чл. 297 ГПК решение обстоятелства нямат пряко отношение към легитимацията на претендиращия заличаването на наемния договор, поради което и не могат да се установяват с него. Оплакването за игнориране на фактите по предлаганото на претендента за нов наемодател изпълнение е изцяло неоснователно, тъй като те биха имали значение само ако се признаваше надлежното му встъпване във вписания договор за наем, а не обратното.

Установените въз основа на мотивите на стабилния акт обстоятелства кореспондират изцяло и на представеното от СВ – Омуртаг копие от молбата за заличаване на вписания наем (л. 545 от делото на ВРС), към която не е бил приложен нито договора за придобиване на имота от молителя, нито неизпълнения наемен договор. Въз основа на тази молба съдията по вписванията е постановил на 15.04.2015г заличаване на вписването на договора, ползващо със защитното си действие наемателя. Уваженото искане е било отправено към съдията по вписванията от пълномощника Васил Полихронов, действал от името на въззиваемия, като това лице е било преупълномощено от Делян Саров, който от своя страна е бил овластен лично от управител на въззиваемото дружеството ( л.

552-559).

Заличаването на наема в полза на въззивника е било отразено и в ОбСЗ Антоново отново по искане на въззиваемия, като едва след приключване на спора по заявление от 30.07.2018г отново е бил регистриран наемния договор като основание за ползване на земеделски имот.

Същевременно от представеното извлечение от нотариалните книги е видно, че непосредствено след заличаване на наема поради недостоверното изявление за прекратяването му, въззиваемият е регистрирал на 16.04.2015г- като наемодател друг договор за предоставяне на имота за нови 20 години в полза на друг наемател (Ландком ЕООД), а към този договор на 30.07.2015г е бил отразен анекс за прекратяването му по взаимно съгласие.

В периода от регистрацията на прекратяване на наема на въззивника до отразяването на решението на съда за несъществуване на това обстоятелство (април 2015 – 17.07.2017г) правото на ползване по заличения наемен договор не е можело да се удостовери със справка в нотариалните книги, респективно да се обяви за отразяване в регистъра по чл. 37б ал.5 ЗСПЗЗ.

Видно от заявление вх.№ 732/29.07.2014г въззивникът е посочил процесния имот в списък на площи, за които не желае комасиране за 2014-2015г, съответно този имот не е бил и включен в споразумението за ползване по чл. 37в ал.2 ЗСПЗЗ. В следващата стопанска 2015-2016 година обаче, имотът вече е бил предоставен чрез такова споразумение на ползвател „БИМ АГРО“ЕООД, като е бил отчитан на името на физическо лице собственик като незаявено от ползвател „бяло петно“ (л. 515 от делото на ВРС), което напълно съответства на липсваща към август 2015 регистрация както на първия така и на втория наем. Съответно данните за участието на ползватели на имота в системата за подпомагане на земеделски стопани (л. 488) също отразяват липса на начислени субсидии за 2015г и изплащане на такива за 2016 г в полза на участващия в комасацията „БИМ АГРО“ЕООД.

В първата инстанция съдът е обсъдил и съдебно – агротехническа експертиза на вещото лице, въз основа на която е прието, че процесния имот №037008 е бил сертифициран, съответно включен на 27.12.2004г. и изключен на 12.08.2015г. от системата за контрол на биологично производство на ечемик. В този смисъл, макар и да не са обсъдени отделно договора за контрол и сертификация на биологично производство от 14.01.2007 г. и сертификати за съответствие за стопанските 2014-2019 г. не е било пропуснато установяването на специалния характер на производството на наемателя. Оплакването за непълнота на установените факти по делото и в тази връзка не е основателно.

Със същото заключение, вещото лице е преценило и записванията в оспорвания от въззиваемия документ относно извършените мероприятия преди смущаването на ползването на наемателя от намесата на третото лице. Съдът отчита, че както данните вписани в документацията, така и реда за нейното съставяне и целите за които се води са били интерпретирани от вещото лице въз основа на специалните му знания и професионалния му опит. Съответно и приема, че заключението като краен резултат не представлява възпроизвеждане на необосновани прогнози на самия стопанин, а на съпоставка на технологични изисквания за земеделско производство, статистически данни и сравнителен анализ на производството от подобни площи с подобни култура в същия регион и период.