Решение № 377 от 24.10.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. гр.Велинград, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100831 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявен е от В. Ц. Т., с ЕГН ********** и настоящ адрес: град *******, против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор – Б. Б. С., иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 268/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 3124/2023г. по описа на Районна прокуратураПазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК с Постановление от 05.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 09.06.2023г. е образувано Досъдебно производство № ЗМ 268/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 3124/2023г. по описа на Районна прокуратура-Пазарджик, Териториално отделение Велинград за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1от НК, във връзка с което бил задържан със Заповед за задържане на лице per. № 367зз-133 от 09.06.2023г., на Старши инспектор Стоян Дринов - Началник Участък Ракитово при РУ Велинград. Твърди, че след извършване на множество процесуално - следствени действия по воденото дело, с Постановление от 05.03.2024г., наказателното производство било прекратено.

Сочи, че всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство му причинили много негативни, морални и психологически 1 вреди, изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи притеснения, че може да бъде осъден, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания, не можел да спи нормално, настъпили негативни промени в личността му, което му създало проблеми в общуването, изпитвал неблагоприятни психични изживявания. Излага, че предвид че живее в малко населено място като Ракитово много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което получило гласност и станало обществено достояние, от което изпитвал срам и имал чувството, че в съгражданите му при всеки поглед има у тях отрицателна реакция, и укоримо отношение спрямо него, поради което бил принуден да ограничи социалните си контакти, затворил се в себе си, нямал желание да се вижда с никой и да комуникира с никой. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, като недопустима, алетрнативно неоснователна и недоказана. Излага се, че ДП пр. вх. № 3124/23г. по описа на прокуратурата и ЗМ № 268/24г. по описа на РУМВР - Велинград е образувано на 03.07.2023г., за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК - затова че на 09.06.2023г. в гр.

Ракитово не е изпълнена заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита № 6/28.09.2022г. по гр. д. № 503/2022г. по описа на Районен съд Велинград. Прекратено е с постановление от 05.03.2024г. на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т. 1 НПК, а на 04.08.2023г. ищецът е бил разпитан по цитираното ДП в качеството на свидетел. Твърди се, че ДП е образувано за разследване на извършено престъпление по чл.296 НК, като никъде в постановлението за образуване на досъдебното производство не е посочено, че то се образува срещу ищеца В. Т. и че в хода на производството не са извършвани ПСД, за които може да се приеме, че са насочени по някакъв начин срещу ищеца, а единственото действие с участието му е разпитът на свидетел, проведен на 04.08.2023г.. Сочи се, че по делото са извършвани и други разпити на свидетели за изясняване на фактическата действителност, от което следва, че ищецът е бил поставен при същите условия както всички останали лица, взели участие или били свидетели на инцидента, който се е разследвал. Твърди се, че спрямо него не е повдигнато обвинение, не е взета мярка за неотклонение, не са извършвани претърсване в негови имоти, обиск, освидетелстване и т.н, поради което счита, че липсва активна процесуална легитимация от страна на ищеца. Сочи се, че задържането за 24 часа се осъществява съгласно ЗМВР и Прокуратурата няма никакви правомощия да влияе върху това - нито възлага подобно задържане, нито може да осъществи контрол върху подобни действия, което е видно и от предвидения в закона ред за оспорване на заповедта за задържане - тя се оспорва пред съда, а не пред прокурор, поради което и не може да се приеме, че на база така издадената от органите на МВР заповед, срещу ищецът се водело процесното ДП. Излага се още, че прокуратурата не е пасивно легимитимирана да отговаря за претърпени вреди от задържане на лицето по ЗМВР. Сочи се, че липсва 2 причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Поддържа се, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най-малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него. Алтернативно, оспорва предявения иск и по размер, т.к. в случая е водено досъдебно производство, което не е образувано срещу ищеца и не му е повдигнато обвинение, единственото ПСД с негово участие е извършеният разпит на свидетел, спрямо ищеца не е осъществена принуда, не са вземани МН, самото производство е продължило в разумен срок и е приключило на фаза досъдебно производство. Поддържа се, че размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен и в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай. Предвид изложеното се моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 05.03.2024 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК.

По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли, неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид 3 недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства, поради което съдът намира възражението за неоснователно.

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл.второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В съдебната практика се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Приема се, че когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или участието на лицето в него, осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, което разрешение не противоречи на постановките на т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в съответствие с материалния закон. В този смисъл са: Решение № 187/13.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1215/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г. о.; Решение № 341/05.10.2012 г., постановено по гр. дело № 1310/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о.; Решение № 353/06.11.2015 г., постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, IV г. о.; Решение № 397/26.11.2015 г., постановено по гр. д. № 6047/2013 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о. В посочените актове се приема, че фактът на воденото наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира отговорността на държавата. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството.

4

В случая досъдебно производство е образувано при наличие на предвидените в НПК предпоставки – законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Макар и ищецът да не е посочен изрично като лице, срещу което е водено разследване, то от материалите по ДП е безспорно, че именно той е лицето уличено в извършване на престъпление, предвид правната квалификация на деянието, посочена в постановлението за образуване на досъдебно производство. От данните, съдържащи се в кориците на приложеното за послужване ДП пр. вх. № 3124/23г. по описа на прокуратурата и ЗМ № 268/24г. по описа на РУМВР – Велинград безспорно се установява, че именно срещу ищеца е издадена на издадена заповед за защита от домашно насилие, пак срещу него е подадена жалба за нарушаването й, по отношение на него е издадено Разпореждане на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР от 09.06.2023 г. и е изготвена характеристична справка.

При съобразяване изложеното съдът счита, че няма никакво съмнение, че единствено ищецът би могъл да е извършител на престъплението, за което е образувано досъдебно производство, тъй като същият се сочи като автор на описаните в жалбата престъпни действия. Обстоятелството, че конкретното досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител е без значение за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, доколкото ищецът е бил единствено лице, което би могло да извърши престъпното деяние, а това налага, че е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съобразно цитираната по- горе практика на върховния съд. Ето защо възраженията на ответника в тази насока, съдът счита за неоснователни.