Решение № 27 от 31.01.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Панагюрище, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20245230200056 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. З., ЕГН ********** с адрес гр.

Панагюрище, ул. „*****“ № 63 против наказателно постановление № 24-0310000164/08.04.2024 г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Панагюрище, с което на жалбоподателя И. И. З. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се заявява материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, чрез процесуалния си представител адв. К. Д. от АК Пазарджик, упълномощена по делото, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 20.03.2024 год. жалбоподателят управлявал несобственото му МПС 1 л.а. марка Мерцедес, модел Е 250 Д с ДКН ** **** **. В автомобила освен водачът има двама пътника. Когато се движел в гр. Панагюрище по ул.

„*****“ до № 35 бил спрян за проверка от дежурен АП по КАТ на РУ Панагюрище в състав мл. инспектор И. С. А. и мл. инспектор Д. Г. К. служители на РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик. В хода на документалната проверка се установява, че водач на МПС-то е жалбоподателят И. И. З., ЕГН **********, а автомобилът управляван от него е собственост на Д Д Д от гр. Пловдив. Св. мл. инспектор Д. Г. К. изпробвал жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер“7510 ARBA-0085, което отчело в 13:48 ч. стойност от 0,73 промила съдържание на алкохол в издишан въздух. Съставен бил от св. К. и АУАН серия GA с бл. № 1242003 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, който бил надлежно предявен и с връчен препис.

На водача З. бил издаден Талон за изследване (ТИ) 270258, връчен в 14:15ч., от който час започва да тече и времето за даване на кръвна проба и който предписвал по желание водачът да се яви в посоченото лечебно заведение до 45 мин. за даване на кръвна проба за изследване. Видно от съдържанието на цитирания ТИ обаче няма посочено такова лечебно заведение, а съгласно НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при издаване на ТИ органът е длъжен да посочи: лечебното заведение (или конкретното място); срока за явяване; данните на лицето; вида на изследването. Липсата на указано място е съществено процесуално нарушение, защото от една страна прави невъзможно или затруднява изпълнението на задължението за даване на кръвна проба от страна на водача, а от друга накърнява правото му на защита и не на последно място поставя лицето в обективна невъзможност да изпълни разпореждането.

В този ред на мисли следва да се отбележи, че в конкретния случай в ТИ е отбелязан час и няма отказ на лицето, т.к. лицето е знаело до кога трябва да се яви за даване на кръвна проба, не е отказало изследване, но обективно не е знаело къде да се яви следователно не може да се презюмира неизпълнение по вина на водача. В конкретната хипотеза неявяването не може да се тълкува като отказ, когато органът не е изпълнил задължението си да укаже мястото.

2

От друга страна жалбоподателят е бил спрян непосредствено след приключване на първата проверка. След като връчили ТИ и акта, полицаите, извършили проверката си тръгнали и на място останали жалбоподателя и неговите спътници. Жалбоподателят отново се качил в автомобила, поел управлението му и в

14:23ч. (осем минути по – късно) е спрян отново за проверка. От събраните по делото доказателства става ясно, че по време на втората проверка на жалбоподателя са направени повторна проверка за алкохол с дрегер, проверени са били отново документите на колата и същият е отведен до РУ Панагюрище, за да му се направи тест за наличие на наркотици, който тест е отрицателен. Едва след приключване на всички процедури на жалбоподателят е бил издаден втори талон за изследване № 270259, в който за разлика от първия изрично е указано, че водачът следва да се яви за даване на кръвна проба във ФСМП Панагюрище и същият му е бил връчен в 15:10ч., тоест реално 10 мин. след като е било изтекло времето за даване на кръвна проба по първия ТИ, което се явява обективна невъзможност за водача да даде кръв в определените 45 минути, изтекли по време на втората му проверка, която обективна невъзможност е независеща от волята на водача и изключваща „виновно поведение“. След като е бил освободен при приключване на втората проверка жалбоподателят е дал кръвна проба, като съгласно Протокол № 114/27.03.2024 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина на СХЛ при УМБАЛ Пловдив АД количеството етилов алкохол доказано в кръвта му е 0,18 промила.

Въз основа на актът (АУАН серия GA с бл. № 1242003), съставен от св. К., е издадено и процесното НП.

Няма възражения против неговата процесуална изправност, а и в хода на служебната проверка не се установи да е допусната такава.

По същество се оспорва нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Доводите са основани на безспорно събрани по делото факти - след като по повод установена употреба на недопустимо количество алкохол бил издаден и връчен в 14:15ч. на 20.03.2024г. на жалбоподателя ТИ, според чието предписание следвало да се яви неуказано, респ. незнайно къде за кръвна проба до 45 мин, той отново поел управлението на същия автомобил и бил спрян за проверка в рамките на предоставените 45 минути. Отново бил 3 изпробван за употреба на алкохол и отново му бил съставен акт - този на л.32 и издаден ТИ, което го лишило обективно от възможността да се яви да даде кръвна проба по първия ТИ. Върху тези верни твърдения се гради още един верен извод - жалбоподателят няма вина за осуетената му възможност да даде кръвна проба за изследване, поради което не е налице една от хипотезите на чл.6, ал.10 от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (не се явил в лечебното заведение в посоченото в ТИ време), тъй като както бе упоменато вече в конкретния случай в ТИ е отбелязан час и няма отказ на лицето, т.к. лицето е знаело до кога трябва да се яви за даване на кръвна проба, не е отказало изследване, но обективно не е знаело къде да се яви следователно не може да се презюмира неизпълнение по вина на водача, още повече, че в указаното му за явяване време е течала втора по ред проверка. Тоест - жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да упражни правото си по Наредба 1/2017 г. и да предостави кръвна проба за изследване, чиито резултат да е меродавен в преценката дали има и в каква стойност употреба на алкохол. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е упражнил това свое право след приключване на втората проверка в указаното му от АНО време и място, изрично посочено в ТИ, а именно ФСМП Панагюрище, което липсва в първия ТИ.

Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, като от страна на АНО още в съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност. Това възражение не намира законова опора, тъй като договореното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВСС.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0310-000164/08.04.2024 г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Панагюрище, с което на И. И. З. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и 4 лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА Районно управление Панагюрище, адрес: 4500, гр.Панагюрище, улица „Георги Бозаджиев“ № 26, към Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на И. И. З., ЕГН ********** с адрес гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 63 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -гр.

Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5