Решение № 290 от 29.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Гоце Делчев, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Карамфилка Р. Стоилова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100179 по описа за 2026 година

Производството po делото е образувано по искова молба депозирана от Н. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ **, вх. **, чрез адв. П. Р. от САК, против "К. Й." ***, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Б. № ***, представлявано от В. М. И., с която се иска от съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № **** от **.**.**** г. за недействителен, поради нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП и чл.26, ал. 1 ЗЗД, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата 10.00 лв. (десет лева), представляваща заплатена неустойка и заплатената лихва в размер на 10.00 лева (десет лева), която сума е получена от „К. Й.“ *** без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност се иска от съда да обяви за нищожни клаузите в чл.5 и чл.11, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка по Договор за потребителски кредит № 807274 от 16.07.2024г. и да осъди ответника да заплати сумата от 10 лева (десет лева) представляваща заплатена неустойка, получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищеца и „К. Й." *** е сключен договор за потребителски кредит № **** от **.**.**** г., по силата на който на Н.

Х. е отпуснат кредит в размер от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева), при ГПР 49.89%, договорна лихва в размер на 41.17%, и лихвен процент на ден е в размер на 0,11%. Сочи се, че кредитът следвало да бъде върнат на 15 месечни погасителни вноски от по 232.00 лева, като първата погасителна вноска е с дата на падеж 16.08.2024 г. а последната - 16.10.2025 г.

Твърди се, че при изчисление на сумата, която следва да бъде върната, същата възлиза на 3 480.00 лева. Излагат се съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това.

Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че същия е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на 1 действителния размер на ГПР. Твърди се, че не са спазени изискванията в чл. 10, ал. 1 ЗПК, като се твърди, че Договорът за кредит, Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни съдържат текстова част, с различен по размер шрифт. Твърди се, че ДПК не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.

Сочи се, че изчислената неустойка е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като общата сума, подлежаща на връщане нараства на 3 480.00 лева. Твърди се недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. Излагат се подробни съображения в тази насока.

В условията на евентуалност, излага твърдения за нищожност на разпоредбата, регламентираща неустойката. Излагат се съображения, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на ЗЗП и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с императивните норми. Твърди се, че начислената неустойка, дължаща се от ищеца е недължимо платена, поради което на основание чл. 55 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да възстанови недължимо получените суми над размера на главницата.

Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва фактическите твърдения относно сключения договор, както и посочените от ищеца размер на заема, ГПЛ и ГПР, срок за връщане и останалите съществени елемент на договора за кредит между страните. Не оспорва, че на дата 16.07.2024г. на заемоискателят Н. Х. е предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. След предоставяне па СЕФ, Н. Х. е подал до „К. Й.“ *** Молба за заем № ****, както и че заемът е с цел - „лични нужди“. Не се оспорва, че Договора е сключен за сумата от 1500 лв. за срок от 15 месеца, с месечен лихвен процент 3,300% и ГПР в размер на 47.547 %, като към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Посочва се, заемната сума по така сключения договор за заем в размер па 1500 лв. е предадена в брой назаемателят Н. Х. с РКО от дата 16.07.2024г. Заявява се в отговора на исковата молба, че по така сключения между страните договор за заем, от страна на потребителят Н. Х. са извършени плащания, с които задълженията по договора за заем са погасени. Сочи се, че ищецът е заплатил общо сумата в размер на 1,779,39 евро, като с нея са погасени 766,95 евро главница, 217,75 евро – лихва, 794,56 евро – неустойка, 0,11 евро – наказателна лихва.

Счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Възразява досежно твърденията на ищеца, че договорът е нищожен, поради неспазване изискванията на ЗПК.

Излага съображения, че в ГПР не следва да се включва уговорената между страните неустойка, доколкото същата не представлявала разход по кредита, а разход, който потребителя следва да заплати поради неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение. Неоснователни били твърденията на ищеца, че процесният договор противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Неоснователно било и твърдението, че не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран същия. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да бъде включен размерът на неустойката, която по своята същност съставлявала разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл. 6 от същия. В разпоредбата на чл. 3.3 от процесния договор за заем било посочено по ясен и 2 разбираем начин как е изчислен ГПР по кредита, както и какви суми и величини са включени при изчислението му. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следвало да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл. 6. Заявява, че неустойката по чл. 8 от договора за заем нямала характера на лихва, такса или друг разход по кредита и тя се начислявала само ако потребителя не изпълни изискването за обезпечаване на кредита.

На следващо място, неоснователно било и твърдението, че процесният договор не съдържал информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Лихвеният процент бил посочен както в СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл. 3, т. 7 от договора за заем, изчислен на месечна база. В разпоредбата на чл. 9 от ОУ било посочено, че лихвеният процент не подлежи на промяна за целия срок на договора за заем.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за заем, поради следните съображения: Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество било посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Процесната неустойка била изчислена на база зададените от ищеца параметри на заема - главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна информация. Ищецът е знаел за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени му били от консултанта в офиса на дружеството и с последиците от непредоставяне на исканите обезпечения, т. е. сключил е процесния договор за заем след възможност да направи преценка. В сключения договор за заем били посочени конкретно сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка. В разпоредбата на чл. 10 от ОУ също били посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното дружество сключва с потребителите.

Заявява, че клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем била индивидуално уговорена със заемателя и не била дължима от заемателя в момента на сключване на договора. Тази клауза била уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави поръчители в 3-дневен срок след сключване на договора за заем. По този начин ищецът чрез собственото си поведение е можел да влияе на действието на тази разпоредба и след сключване на договора за заем. Счита, че уговорената по този начин неустойка отговаряла на присъщата й съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД обезпечителна функция.

Още при подписване на договора страните били определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката бил предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на тази неустойка е последица именно от неизпълнение от страна на неизправния заемател, която не е изпълнил едно доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договора. Предвид, че се касаело за договор за заем, разбираемо било потребителят да не разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за заплащането й, поради което в чл. 8 от договора било договорено нейното разсрочване. С оглед на горното, не можело да се сподели твърдението, че конкретната клауза не е индивидуално договорена и противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а с оглед забраната на чл. 19 ал. 3 т. 1 ЗПК, тя не била включена като елемент на ГПР.

Заявява, че твърденията на ищеца за заобикаляне на законовите разпоредби и добрите нрави за неоснователни. Неустойката по чл. 8 от договора за заем била индивидуално договорена със заемателя и била съобразена с изразените от нея предпочитания за размер на главница, срок на договора и кредитен продукт. Представя договор за паричен заем, сключен 3 между същите страни. Тъй като и при неговото сключване заемателят не е предоставил поръчител, то била предвидена отново неустойка в чл. 8 от договора за заем, но тя била с различен размер от този по процесния договор за заем. Следователно клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за заем се уговаряла индивидуапно по всеки отделен кредит и зависила от това на първо място дали е предоставен поръчител към момента на подаване на молба за заем и сключване на договора за заем. Ако такъв не бил предоставен към този момент, в договора се предвиждала клауза с неустойка, като размерът на неустойката зависел от параметрите на договора и от индивидуалните възможности на всеки отделен клиент.

В този смисъл неустойката не представлявала разход по управление на кредита, нито представлявала допълнителна печалба към договорната лихва. Неустойката нямала и характер на договорна лихва, тъй като понятието за възнаградителна лихва включвало това, че тя може да бъде определена като граждански плод - цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя по договор парична сума.

Неустойката имала санкционна функция, тъй като санкционирала поведението на заемателя, изразяващо се в неизпълнение на договорни клаузи и непредоставяне на исканото обезпечение. Неустойката имала и обезщетителен за кредитора характер, изразяващ се в това, че същата би послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не е предоставен поръчител и заемателят престане да плаща вноски по предоставения му кредит.