Решение № 325 от 08.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Русе, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520104871 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „АПС България“ ЕООД твърди, че на 02.09.2021 г. ответникът А. И. А. сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № 949816_bc с „Аксес Файнънс“ ООД, по силата на който кредитополучателят получил сумата от 200 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международната платежна карта Бяла карта и срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение до второ число на съответния месец. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 43.2 % и годишен процент на разходите в размер 45.9 %.

Приложените Общи условия и Договор за кредит Бяла Карта № 954382/24.09.2021 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор и задълженията, които ответната страна не изпълнила в срок, съобразно условията на договора. Според ищеца, процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит страните се съгласили, че кредитополучателят ще дължи договорна лихва, начислявана ежедневно, като върне усвоения кредит, ведно с начислените договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора за кредит. При непогасяване задълженията на падежа, кредитополучателят дължал представяне на обезпечение и заплащането на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията. Страните постигнали съгласие в случай, че кредитополучателят не заплати задължението си на падежа, то дължи предоставяне на 1 обезпечение под формата на лична гаранция – поръчителство, при условията, посочени в договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение. Кредитополучателят дължал и законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. При забава за плащане на текущото задължение, кредитополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден забава до изплащане на задълженията. Кредитодателят имал право едностранно да измени договора, като го обяви за предсрочно изискуем при настъпване на конкретно посочени условия. При обявяване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължал еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв. Успоредно с подписване на Договора за кредит, на 24.09.2021 г. бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта между кредитополучателя и „ИЗИ ПЕЙМЪНТ СЪРВИСИЗ“ ООД, гр. София, чрез „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД. Съгласно договора картоиздателят предоставя на кредитополучателя платежна карта № 949816_bc.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. и на основание чл. 99 ЗЗД кредиторът „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него адрес.

По силата на цитирания договор за цесия „АПС Бета България“ ЕООД встъпило изцяло в правата на първоначалния кредитор, като станало титуляр на вземанията, произтичащи от гореописания договор за кредит, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3531/2025 г. на РС-Русе, а именно: главница в размер на 200 лв., дължима по Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № 949816_bc/02.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, 15.05 лв. договорна възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на 83.36 лв. за периода 02.09.2021 г. - 31.05.2025 г. Претендира и присъждане на направените в двете производства деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността и доказаността на исковите претенции. Счита същите за погасени по давност. Тъй като цесията имала 2 действие за длъжника само след нейното съобщаване, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, то връчването следвало да е лично. Договорът за цесия не можел да породи правно действие, поради нарушение на чл.26 ЗПК, а именно: в договора за кредит нямало уговорка, която да позволява прехвърляне на вземането.

Моли да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

В полза на ищцовото дружество срещу ответника е издадена заповед № 1727/17.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3531/2025 г. по описа на РС-Русе за сумите: 200 лв. главница по Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 949816_bc, сключен на 02.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 15,05 лв. договорна лихва за периода от 02.09.2021 г. до 31.03.2022 г.;

83,36 лв. законна лихва за забава за периода от 02.09.2021 г. до 31.05.2025 г., както и 75 л в . деловодни разноски /от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

С разпореждане № 5527/17.06.2025 г. заповедният съд е оставил без уважение заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. А. за сумата 240 лв. - неплатени такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.

От представените писмени доказателства се установява, че на 02.09.2021 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитодател и А. И. А. като кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 200 лева под формата на кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта Бяла карта, срещу което ответникът се задължил да погасява текущото си задължение в срок до 2ро число на текущия месец. Кредитът е предоставен при следните условия: фиксиран ГЛП в размер на 43.2 % и ГПР в размер на 45.9 %. Съгласно чл.15 от договора, кредитополучателят се задължава в 5-дневен срок от активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл.20 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави такова обезпечение, той дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Н а 02.09.2021 г. е подписан Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна бяла карта между ответника и „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД чрез „Аксес файнанс“ ООД, съгласно който на ответника е предоставена платежна карта Бяла карта 3

№ 949816_bc.

В процесния договор за кредит е посочен ГПР на заема 45.9 %, като не става ясно как е изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва предвидените в чл.20, чл.21, ал. 1 неустойка, както и предвидените в чл.21 ал.4, и 5 такси и разноски по събиране на вземания. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като съдът не разполага с данни дали са плащани някакви суми по контракта, за да бъдат те отнесени към погасяването на главницата.

В процесния договор за паричен заем страните са уговорили задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 43.2 %.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер 4 на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва надхвърля трикратния, както и четирикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.

Ищецът се легитимира като носител на вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., по силата на който се твърди, че „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на „АПС Бета България” ЕООД процесните вземания. Представеният договор за цесия не съдържа индивидуализация на прехвърлените вземания. В Приложение № 1 към договора вземанията следла да са индивидуализирани с техния произход, размер, допълнителни начисления и покупна стойност. От приложеното извлечение от приложение № 1 към процесния договор за цесия, обаче, не може да се приеме, че претендираните вземания от цесионера са индивидуализирани. По тези съображения съдът намира, че ищецът не се легитимира като кредитор за процесните вземания.

Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а според чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно.

След като ищецът претендира вземане на първоначалния кредитор, той следва да представи договора за цесия, в който вземанията – предмет на настоящото производство, да са посочени и индивидуализирани, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане и като страна по гражданското правоотношение. В случая липсват доказателства за надлежно прехвърлени права, липсва представено приложение към договора за цесия, в което да са индивидуализирани прехвърлените вземания, а в представения договор.