Решение № 44 от 29.09.2024, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 62/2024
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 29.09.2024
- Състав
- МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Луковит, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20244320200062 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. С. ЕГН:********** с адрес: с. гр. Л., обл. Л., ул. "Б."№*, против наказателно постановление № 23-0297000644/19.12.2023 год. на Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН, както и в нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят Н. В. С., редовно призован не се явява в съдебното заседание. Представлява се от процесуален представител - адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените основания. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител, не заявява становище по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 09.08.2023 г. около 21.30 ч. на вход/изход към градска градина в гр.
1
Луковит откъм кръстовище, образувано от ул. Воденичарска и ул. Сливница, св. Ц. Н. Х. – полицейски служител в РУ – Луковит и колегата му Г.Г. спрели за проверка мотопед С.К. 50, управляван от ненавършилия пълнолетие В.Н.
В.. При проверката установили, че мотопедът е с рама № ******** и не е регистриран по надлежния ред, както и че непълнолетния водач В.Н. В. е неправоспособен. Последният казал на полицейските служители, че родителите му отсъстват от града и не могат да дойдат на място.
Въз основа на установеното на 01.09.2023 г. св. Ц. Н. Х., в присъствието на свидетелите Г. В. Й. и Ц. Д. С., съставил на жалбоподателя Н. В. С. АУАН сер. GA № 1080903/01.09.2023 г., в който е отразено, че на 09.08.2023 г. около 21:30 часа на вход/изход към градска градина гр. Луковит, откъм кръстовище образувано от ул. Воденичарска и ул. Сливница при спиране за проверка на мотопед С.К. 50 с номер на рама V*******, неустановена собственост, управляван от неправоспособния В.Н. В. с ЕГН **********, извършва следното нарушение: Като родител настойник допуска малолетния си син В.Н. В. да управлява МПС, нерегистрирано по надлежния ред. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен на нарушителя, който отказал да го подпише, удостоверено с подписите на двама свидетели.
По случая била образувана прокурорска преписка № 4525/2023 г. по описа на РП – Ловеч – ТО - Тетевен, по която с Постановление от 31.10.2023 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът е приел, че не са налице данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и изпратил преписката на АНО за преценка реализиране административнонаказателна отговорност.
Въз основа на посоченото прокурорско постановление срещу жалбоподателя е издадено оспорваното НП № 23-0297-000644 от 19.12.2023 г. на началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ – Луковит, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки.
В НП е посочено, че за констатираното нарушение е издаден АУАН на осн. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, извършена е проверка от РП - Ловеч, приключила с отказ да се образува ДП и същото се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
В хода на съдебното производство актосъставителят потвърждава описаната в АУАН фактическа обстановка. Свидетелите Г. В. Й. и Ц. Д. С. са свидетели по съставянето на акта.
По искане на жалбоподателя в съдебно заседание са разпитани свидетелите Г. В. С. и Ц.Л.П., които сочат, че от три години работят заедно с жалбоподателя в гр. П., живеят в с. Д. на квартира, като се прибират в гр.
Луковит само в събота и в неделя се връщат обратно. Твърдят, че жалбоподателят никога не е имал мотопед.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи при условията на материална и териториална компетентност, както на актосъстовителя, така и на наказващия орган. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП , наказва се с наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се и спори, че на процесната дата и място, непълнолетният син на жалбоподателя – В.Н. В. е управлявал описаното в АУАН и НП МПС – мотопед Сузуки. При проверка, служители на РУ - Луковит го спрели, констатирали, че не е навършил пълнолетие и управлява нерегистриран мотопед без да притежава свидетелство за управление и съставили на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.
Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, по арг. от ал. 2 на същата норма. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН от своя страна съдържа три възможни хипотези; 1/ чл.
3
26, ал. 3 пр. 1 от ЗАНН относно административни нарушения, извършени от малолетни; 2/ чл. 26, ал. 3 пр. 2 от ЗАНН - относно непълнолетни на възраст между 14 и 16 г.; 3/ чл. 26, ал. 3 пр. 3 от ЗАНН - за поставени под пълно запрещение, поради което следва да бъдат разграничавани и субектите на административнонаказателна отговорност, които я поемат вместо тези лица – родители, попечители или настойници.
В конкретният случай в НП не е посочено, че нарушението се вменява на жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 3 от ЗАНН , нито е конкретизирано на коя от трите хипотези се основава издаването му, както и факта, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя следва от обстоятелството, че е родител на непълнолетният водач. Същият е бил на възраст 15 години и неправилно е квалифициран в АУАН като малолетен. В оспореното НП липсва описание на елементите на състава на твърдяното нарушение, от които следва отговорността на жалбоподателя, а именно, че е допуснал извършването на нарушение от своя непълнолетен син /навършил 14 г., но ненавършил 16 годишна възраст/, и то съзнателно. В случая при издаването на НП не са спазени изискванията на чл. 57, ал.1 т. 5 и и т. 6 ЗАНН.
Освен описаните процесуални нарушения, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, същото не е съобразено и с материалния закон.
В постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. е разгледан въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН, като е указано, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието съзнателно допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на наказващия орган, чиято е тежестта на доказване в процеса, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят съзнателно е допуснал извършването на нарушенията от страна на сина му. За наличието на умисъл, в процесния случай за съзнателно допускане по чл. 26, ал.3 от ЗАНН , следва да са налице данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да може да бъде направен нееднозначен извод, че лицето, допустител е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а такива уличаващи жалбоподателя доказателства, наказващият орган не е представил. Напротив, от събраните по делото доказателствени материали следва, че когато непълнолетният син на жалбоподателя е управлявал въпросното МПС, жалбоподателят нито е бил някъде наблизо, нито е знаел, че неговият син извършва нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Следователно не е доказана субективната страна на твърдяното 4 нарушение, което е още едно основание за отмяна на НП.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0297-000644/19.12.2023 год. на Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит , с което на Н. В. С.
ЕГН:********** с адрес: с. гр. Л., обл. Л., ул. "Б."№* са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________ 5