Решение № 570 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330113969 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. А. П., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 13.03.2023 г., по който клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение по чл. 11 била нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, ЗЗП и в нарушение на добрите нрави, но платена, поради което и получаването й без основание, се моли за присъждане на сумата от 344,07 лева и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенцията. Неустойката не била част от ГПР, налице било неизпълнение на поето задължение, което довело до начисляването й, като клаузата за дължимостта й била действителна. Потребителят имал право в 14-дневен срок да се откаже от договора, без да е обвързан от спорната неустойка, респ. – възможност за продължаване на уговорения тридневен срок за предоставянето й, чрез подаване на нарочна молба до кредитора или предоставяне на заместващо обезпечение, чрез издаване на запис на заповед, което не сторил. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Възразява против присъждането на такива на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 13.03.2023 г., по който предоставената сума от 500 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 12797/15.10.2024 г. – л.36-37/.

Според договора е предоставена сума от 500 лева, при ГПР 47,81 %, ГЛП 40 %.

В чл. 11 е предвидена дължимост на неустойка от 344,07 лева при непредоставяне на обезпечение.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът й представлява 68,81 % от този на заетата сума.

С оглед изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

2

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката надвишава половината от кредита.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.

Според заключението на приетата ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, размерът на платената сума за неустойка възлиза на исковата сума. Експертът изрично е посочил, че именно по данни на ответното дружество, с част от платената сума, е погасена неустойка по кредита от 344,07 лева.

В тази връзка и за пълнота може да се посочи, че /освен изложените в о.с.з. мотиви/, доводите в молбата на отв. дружество са изцяло неоснователни. Съдът не е сезиран с претенция, в рамките на която да обсъжда действителност или не на договора за потребителски кредит, респ. дали по него се дължи връщане само на главница или и на други вземания. Затова и дали главницата е погасена или не, е ирелевантно за настоящото производство. След като самият кредитор е осчетоводил и отнесъл плащанията към конкретни задължения по договора – процесното за неустойка – неоснователно, поради нищожност на клаузата за дължимост на подобно вземане, същият понася и неблагоприятните последици от подобен подход и съответно отразяване на недължимо погасени суми по договора.

3

В тежест на ищеца е да докаже плащане на исковата сума именно за неустойка, което според счетоводството на ответника, е така, т.е. изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК са изпълнени.

Сумата подлежи на връщане, т.к. е недължимо платена по нищожна клауза.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл.

80 ГПК и док. за платени 50 лв. – ДТ и 200 лева - деп. ССЕ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, а.ът има право на а.ско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 300 лева. За да се определи размер под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото без явяване на пр. представител, както и постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Няма основание изцяло да не бъдат присъждани разноски за безплатна помощ – представените от ответника документи не носят подпис на ищеца; заведени други дела срещу дружеството не се отразява на извода за дължимост на разноски, т.к. касаят различни договори, по които самият ответник е предвидил клаузи – процесната нищожна и изцяло в ущърб на потребителя, чрез които да го обвърже със задължения, които последният има право да оспори.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да плати на П. А. П., ЕГН **********, с адрес: ............, следните суми: 344,07 лева /триста четиридесет и четири лева и седем стотинки/ - получена без основание за неустойка по договор за потребителски кредит № .... от 13.03.2023 г., както и 250 лева /двеста и петдесет лева/ разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв, да плати на а. С. К. Н., с адрес: ....., сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за а.ско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца 4

П. А. П. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.42/:

................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5