Решение № 5272 от 03.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 03.09.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9665 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №55753 от 05.03.2019г., постановено по гр.дело №49227/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е осъдена С.О.да заплати на З.”Б.В.И.Г.” АД на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 1352.04 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт” във връзка с щета №470417181807507 за вреди, причинени на автомобил с рег.№*******, след попадането му в необезопасена и несигнализирана на общински път дупка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 22.20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2018г. до 24.07.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 585.00 лв., направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О., чрез юрисконсулт Я.П., с която се обжалва изцяло решение №55753 от 05.03.2019г., постановено по гр.дело №49227/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно

СРС е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил, без за установяването на този факт да са представени по делото годни доказателства. Поддържа се, че представената по делото застрахователна полица не е подписана от страните, предвид на което се налага извода, че липсват доказателства за валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Твърди се, че неправилно СРС е приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, част от общинската пътна мрежа, както и не е изяснен по безспорен начин механизма на ПТП. Сочи се, че за тези обстоятелства представеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на настъпилото ПТП. В тази връзка се излага се, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е взел предвид фактът, че застрахователното обезщетение е изплатено в нарушение на застрахователния договор, налице са нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в Общите условия към сключения застрахователен договор. Поддържа се още, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната главница е неоснователен, тъй като липсват доказателства застрахователят да е поканил ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - З.”Б.В.И.Г.” АД, чрез адв.А.П., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300.00 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от З.”Б.В.И.Г.”

АД *** условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от З.”Б.В.И.Г.” АД *** условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Неоснователен е доводът на въззивника, че няма събрани доказателства за валидно сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Противно на поддържаното във въззивната жалба по делото е представена в оригинал подписана от страните застрахователна полица №4704170240000517/06.02.2017г., съдържаща всички изискуеми реквизити, предвидени в КЗ, предвид на което се налага извода, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско стандарт” по отношение на увредения лек автомобил, с рег.№*******, към момента на настъпване на процесното ПТП – 08.02.2018г., при което застрахованият лек автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на ул.“Суходолска“ в гр.София, движейки се след ул.“Кубан“ в посока от ул.“Околовръстен път“ към бул.“Александър Стамболийски“, за който път не се спори от доказателствата, че представлява част от общинската пътна мрежа, като в резултат на това са причинени увреждания на лекия автомобил. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, че за претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 1352.03 лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е приет като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод. Следователно съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за ПТП №1696072 от 08.02.2018г., който представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която изрично е посочено, че причинените щети по лек автомобил, марка “Киа Сеед“, с рег.№*******, могат да се получат при преминаване през дупка, намираща се на пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява доказателство за възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него изявления и действия, то в доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.