Решение № 1464 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1464

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502302 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29640/21.05.2020 г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., чрез адв. В.М., срещу Решение № 1863 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14055 по описа на РСВарна за 2019г., ГО, 14 съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу Л. К. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „Н.Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап. . ., за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 10274/2019 г. на РС Варна, с която длъжникът е осъден за следните суми: 3 025.14 лв. /три хиляди двадесет и пет лева и 14 стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски № 1100322604, абонатен № 0102805240, с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 5 Б, начислена по фактура № 0278593465/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017г. и сумата от 56.30 лв. /петдесет и шест лева и 30 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от падежа - 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422 от ГПК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно- 1 деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ищеца–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ответника; на 07.12.2017г. е извършена проверка на СТИ, находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 018284 кВТч; на 04.04.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 05.04.2019г. е издадена фактура № 0278593465 на стойност от 3 025.14 лв.

Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализирания регистър, доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, след анализ на събраните по делото доказателства, по никакъв начин не се е установило съдържащата се в регистър 1.8.3. електроенергия да е реално доставена и потребена от абоната, като не се е установил и периода, в който евентуално е била доставена. Въззиваемият сочи, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, доколкото не се е установило СТИ да е било параметризирано да отчита по три тарифи. Сочи, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ПИКЕЕ, отчитането на ел. енергия за битови абонати следва да се осъществява само по две тарифи – дневна и нощна, а в случая се е установило, че СТИ отчита по три тарифи, за което липсва изрично и индивидуално уговорени условия, респективно потребителят не е обвързан от този тип отчитане. Сочи, че не са приложими и разпоредбите на чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ, доколкото в случая не става въпрос за механични повреди или специфична неизправност на 2 електромера. Сочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства от които да е видно, в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показания. Твърди, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52 от ПИКЕЕ са отменени с решение на ВАС, влязло в сила от 14.02.2017г., а проверката на СТИ е извършена на 07.12.2017г., т.е. след тяхната отмяна, а в ОУ на дружеството липсват норми, регламентиращи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.

Въззиваемият счита атакуваното съдебно решение за законосъобразно и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Предвид това, моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендира и сторените разноски пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Николай Банков, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 14055 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 10274/2019 г. на РС Варна, с която е разпоредено длъжникът Л. К. Л. с ЕГН ********** да заплати на кредитор „Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК ......., следните суми: 3 025.14 лева /три хиляди двадесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена по фактура № 0278593465/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017г. и сумата от 56.30 лв.

/петдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от падежа - 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.07.2019г. до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество твърди, че вземането му от ответника произтича от задължения за незаплатена ел. енергия за обект с горепосочения абонатен номер и адрес на потребление гр.

Варна, ул. "Неофит Бозвели" № 76, вх. 1, ап. Б5, като задължението е възникнало по договор за продажба на ел. енергия на "Енерго - Про Продажби" АД, на осн. чл. 107 от Закона за енергетиката за което е издадена фактура № 0278593465/05.04.2019 г. с падеж 05.04.2019 г., издадена за периода от 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г., подробно посочени в т. 9в) от заявлението. На осн. чл. 410 ГПК във вр. чл. 107 от Закона за енергетиката ищецът е подал пред РС Варна заявление по чл. 410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е 3 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10274/19 г. Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба.

Сочи, че на 07.12.2017 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от служители на "Енерго-Про Мрежи" АД в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка е съставен КП № 1104170/07.12.2017 г. и е установено, че в скрития регистър 1.8.3 има показания, които не се виждат на дисплея, поради което не се отчитат от инкасатора и не се заплащат от абоната. СТИ е демонтирано, подменено е с ново и е поставено в индивидуална опаковка с пломба. Предаден е за експертиза в БИМ. В КП № 857/28.03.2019 г. на БИМ е вписано, че след прочитане на скрития регистър 1.8.3 е установено точното количество неотчетена ел. енергия. На 04.04.2019 г.

"Електроразпределение Север" АД е съставило становище за начисляване на ел. енергия в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Абоната е уведомен както за извършената проверка, така и за издадената фактура.

Процесната сума се дължи от абоната на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В случай, че съдът установи неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ, ищецът моли предявеният иск да се уважи на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена ел. енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. по опис на ВКС, трето г. о.

Ищецът претендира на осн. чл. 84 от ЗЗД да се уважи и акцесорният иск за обезщетение за забава, считано от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Не оспорва, че с ищцовото дружество има сключен договор за доставка и продажба на ел. енергия и тя като потребител редовно заплаща сметките си по кл. номер за обекта на потребление, посочен във фактурата. Оспорва констатациите в КП, съставен от "Електроразпределение Север" АД. Оспорва констатациите в КП, съставен от БИМ № 857/23.03.2019 г. Оспорва становището от 04.04.2019 г. за начисляване на ел. енергия и че корекцията е извършена на осн. чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на електромера. Сочи, че ищецът не може да претендира плащане на осн. чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като преизчисляването е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет, изведени от ищеца по скрит и недостъпен за потребителя начин без да е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й. Твърди, че към датата на проверката пипсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ във връзка с които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените 4 разпоредби на ПИКЕЕ /чл. 48- чл. 51/. Липсата на основание за извършване от страна на ищцовото дружество на корекция на сметката на абоната за минал период води до неоснователност на предявения главен иск, от което следва, че и акцесорния иск е неоснователен.