Решение № 1216 от 12.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500942 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 09.03.2017г по т.д. № 216/2015г СОС, ТО, V състав е отхвърлил предявените искове от Н. Р. М., В. А. Я., Г. Р. Ф. , Р. Р. Б., Н. Р. М., К. Р. Б. и В. Р. Б. против ЗК„Лев инс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А М. , настъпила вследствие ПТП на 13.08.2015г , причинено от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, ведно със законната лихва върху главниците, на осн. чл.226,ал.1 от КЗ/отм/. С решението си съдът е възложил разноски по делото.

С определение от 26.04.2017г по същото дело СОС е изменил решението си в частта за разноските като е намалил разноските на ответника до 720лв.

Решението на СОС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението. Въззивниците поддържат , че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, че решението на СОС е необосновано и немотивирано, че неправилно е приложен процесуалния закон във връзка с кредитиране на доказателствата. Молят решението на СОС да бъде отменено и прпедявените искове да бдат уважени.

1

Против така депозираната въззивна жалба въззиваемата страна ЗК Лев инс АД депозира отговор, с който заявява,че решението на СОС е мотивирано и законосъобразно.

Образувано е в.гр.д. № 2529/2017г по описа на САС, по което с решение от 25.01.2018г решението на СОС е потвърдено.

С определение от 20.02.2019г по т.д. № 2022/2018г ВКС, ІТО не е допуснал до касация постановеното въззивно решение на САС.

С решение от 22.03.2021г по т.д.№ 2425/2020г на ВКС, ІТО е отменено на осн. чл.

303,ал.1,т.1 от ГПК решението на САС по в.гр.д. № 2529/2017г и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Отмяната е поискана и допусната поради влизането в сила на присъда по отношение на виновния водач за настъпването на процесното ПТП.

Пред настоящата инстанция поради настъпила смърт на единият от първоначалните ищци Н. М. като негови правоприемници в процеса са конституирани съпругата му Е. М. и низходящите А. М., Д. П., Т. М. и В. М..

В о.с.з. въззивниците се представляват от адв. М. и адв. Ч., които поддържат въззивната жалба. Адвокат М. моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноските направени по делото пред всички съдебни инстанции, за които представят списък по чл.80 от ГПК. Оспорват претенцията на застрахователя за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита пред първата инстация, като сочат, че пред СОС ответникът е защитаван от юрисконсулт.

Депозирани са писмени бележки по делото от ищците- въззивници, които поддържат, че предявените искове са доказани по основание и размер. Подържат, че деликта е доказан от влязлата в сила присъда по НОХД № 230/2018г на Окръжен съдБлагоевград, че от разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците са търпели неимуществени вреди от смъртта на своята майка , че справедливият размер на обезщетението на тези вреди е предявения размер на исковете. Въззивниците оспорват наличието на съпричиняване на увреждането от страна на починалата.

Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция ЗК Лев инс АД се представлява от адв. К., която оспорва жалбата. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че починалата е допринесла в значителна степен за настъпването на вредите. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от пълномощниците на въззивниците, като сочи, че се дължи един адвокатски хонорар, а не за всеки ищец поотделно.

Въззиваемата страна депозира писмена защита, в която поддържа, че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на починалата. Възразява, че А М. е предприела внезапно пресичане на необозначено място и не продължение на тротоар.

2

Впоследствие се е позиционирала в легнало положение на пътното платно в участък с ограничена видимост, непосредствено преди започване маневрата движение на заден ход на водача А. Л.. Поддържа, че по делото не се установява пострадаталата да е била в изправено положение към момента на удара. Този извод застрахователят обосновава с отговора на САТЕ, че не се откриват следи за удар или деформации по купето на автомобила, както и че по тялото на пострадалата няма следи от удар с автомобил и падане. Сочи, че според заключението на САТЕ при скоростта на лекия автомобил от 9.08км/ч е невъзможно подстрадалата да падне. Сочи, че от мотивите на присъдата се установява, че по лицето на А М. има наранявания, които не могат да се свържат с ПТП, както и че позицията на тялото на жената сочи на този извод. От анализа на събраните доказателства застрахователят достига до извод, че тялото на жената е било на терена преди прегазването му, легнала приблизително на средата на пътното платно, леко в лявата му половина. В същото време видимостта на водача на л.а. е била намалена. Поведението на А М. е в нарушение на чл.113 от ЗДвП и чл.114,т.2 от ЗдвП.

На следващо място застрахователят обосновава, че пострадалата е нарушила чл.108 от ЗДвП . Счита, че заключението на САТЕ не била да се кредитира в частта, в която в о.с.з. на 29.09.2022г вещите лица заявява, че пред пострадалата е имало препятствие, което не й е позволило да продължи движението си плътно вдясно.

Оспорва, като поддържа, че вещите лица не са извършили оглед на място, а се обосновават на констативния протокол и протокола за оглед. В същото време обосновава извод, че поведението на водача Л. е съобразено с пътната обстановка и с ниска степен на вина. Отделно от изложеното оспорва претенцията на ищците по размер. Сочи, че следва да се съобразят изслушаните по делото свидетели, които не установяват ищците да преживяват загубата на майка си по –тежко от други хора в сходни ситуации, че са на зряла възраст със собствени семейства, както и че следва да се съобрази съдебната практика по сходни казуси.

Третото л. помагач на ответника А. Л. заявява, че няма вина за произшествието и има съпричиняване от страна на починалата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този 3 смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало л. / по смисъла на чл.265,ал.2 от КЗ/отм./ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото л. следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО л. е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото л., така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото е приет препис от присъда от 02.07.2019г на Окръжен съдБлагоевград по НОХД № 230 /2018г , с което А. И. Л. е признат за виновен , за това, че на 12.08.2015г при управление на МПС- Ситроен Ксара Пикасо е нарушил правилата за движение по пътищата , а именно чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост предизвикал смъртта на А М., престъпление по чл.343 а, ал.1, б“б“ вр. чл.343, ал.1,б“в“ пр. 1 вр. чл.342, ал.1 от НК.

Присъдата на наказателния съд на осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно.

По делото е безспорно, че осъденото л. А. И. Л. е виновният за ПТП водач, застраховал своята ГО при ответника.

Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС Ситроен А. Л. е било за причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на ЗДвП. Установените с присъдата нарушения на правилата за движение и причинените следствие това последици- смърт на А М., доколкото са част от състава на чл. 343 и чл.342 от НК, по които членове водачът на МПС Л. е признат за виновен следва , на основание чл. 300 ГПК, да се приемат за установени и в гражданския процес, обезщетяващ вредите от същия деликт.

От изложеното следва, че по делото е установено по обвързващ съда и страните начин- с влязла в сила присъда- вината на водачът А. Л. за настъпването на процесното 4

ПТП, противоправността на неговото поведение-конкретните нарушения на императивни материалноправни разпоредби и причинените от деликта последици – настъпилата смърт на А М.. Установяват се предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на л.а.Ситроен за смъртта на А М. и за претърпените от това вреди от нейните наследници увреждащото лице, съответно – на застрахователят на неговата гражданска отговорност, който отговарят имуществено.

С оглед изложеното съдът приема, ч е предявените искове са доказани по основание. Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно легитимно да отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по застраховка ГО.

Спорно при сегашното разглеждане на делото е какъв е размера на дължимото се справедливо обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди и установява ли се съпричиняване на увреждането от страна на починалата.

По делото няма спор, че починалата А М. е майка на първоначалните ищци.

В о.с.з. на 31.01.2017г е приета САТЕ, изготвена от в.л. Д., оспорена от застрахователя, в която в.то л. сочи, че в зоната на ПТП няма хоризонтална или вертикална маркировка. в.то л. сочи, че останалите от ПТП следи по платното –чехли забрадка кръв са изцяло в лявата половина на пътя при посока на движение към кръстовището с ул. Струга. Сочи, че широчината на пътя е 8.80м и мястото на удара е в лявата половина на пътя по посока на движение към ул. Струга. Според в.то л. по делото няма данни за удари и деформации по купето на автомобила. Като механизъм на ПТП в.то л. сочи, че водачът на л.а. Ситроен е извършвал маневра движение на заден ход със скорост от около 15км/ч, повърхностният слой на пътното покритие е трошенокаменен, широчната на отъпканата част- 4.40м, вдясто по посока на движение на автомобила е имало затревена част с ширина от 2.50м. Според в.то л. няма данни за движението на А. М.- дали се е движила, стояла, пресичала, дали е била изправена.

Движейки се назад лекият автомобил прегазил тялото на пешеходката.

В о.с.з. на 11.10.2016г са изслушани свидетелите Р., Р. и А.- съседи на ищците.