Протокол № 521 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 521 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900463 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

СЪДЪТ обявява на присъстващите страни, че е допуснал видеоконферентна връзка чрез техническата система на съдилищата, която се осъществява през специално създадения линк https://meet.varna-bg.site/td-4632023-150926-1030 за среща в деня и часа на заседанието. След установяване на връзката съдът се убеди, че има пълен визуален и звуков двустранен контакт, осигуряващ възможност за едновременно възприемане на състава на съда, на мястото, определено за явяващите се пред съда лица във Варненския окръжен съд и на мястото, определено за явяващите се пред съда лица в съдебна зала на Софийския районен съд.

Двустранният пълен контакт се потвърди и от М.Д., началник административна служба „Съдебни секретари“ в Софийски районен съд, осигурил техническия достъп чрез видеоконферентната връзка.

М.Д. (съдебен служител в Софийски районен съд): В съдебна зала на Софийския районен съд, гражданско отделение, находяща се на ул. „Цар Борис III“, № 54, се явява вещото лице Д. А. С..

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ И. К.“

О О Д , редовно призовано, представлява се от адвокат О. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди и адвокат Т. Р., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „АГРОПОЛИХИМ“ АД, редовно призовано, представлява се от адвокат Б. Б. и адвокат К. Т., редовно 1 упълномощени и приети от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. С., редовно призован, участва в съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 29081/11.09.2026 г. молба, подадена от процесуалния представител на ищцовата страна, адвокат О. Т., с която по делото са депозирани писмени доказателства: правно становище от Номура Партнърс от 23 януари 2026 г. – в оригинал с подпис на неговите съставители; автобиографии на лицата, изготвили правното становище от Номура Партнърс от 23 януари 2026 г. – придружени с превод на български език; превод на български език на съдебна практика, цитирана в правното становище на Номура Партнърс; превод на български език на правна доктрина, цитирана в правното становище на Номура Партнърс.

АДВ. Б.: Запознати сме с постъпилата молба и приложените към нея писмени документи.

АДВ. Т.: За съжаление на насрещната страна сме се запознали и въпреки опита за странното шиканиране на процеса, не виждам какво е налагало да бъдат представени тези документи в последния работен ден на предходната седмица. Да се приемат писмените документи.

СЪДЪТ намира, че представените от ищцовата страна с молба вх. № 29081/11.06.2026 г. писмени документи следва да бъдат приети като доказателство по делото.

С оглед горното, СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените от ищцовата страна с молба вх. № 29081/11.09.2026 г. писмени документи: правно становище от Номура Партнърс от 23 януари 2026 г. – в оригинал с подпис на неговите съставители; автобиографии на лицата, изготвили правното становище от Номура Партнърс от 23 януари 2026 г. – придружени с превод на български език; превод на български език на съдебна практика, цитирана в правното становище на Номура Партнърс; превод на български език на правна доктрина, цитирана в правното становище на Номура Партнърс.

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 28592/04.09.2026 г. заключение по допуснатата, на основание чл. 43, ал. 1 от КМЧП експертиза.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. С., 47 години, българин, български, гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си. Искам да направя само едно уточнение, тъй като това може би по някакъв начин ще доизясни картината и ще намали въпросите евентуално към мен.

Първо, искам да кажа, че тази експертиза попадна при мен през Софийски университет, Катедра по международно право, тъй като аз се занимавам с държавите на немскоезичния правен кръг, а Япония е една от държавите, в която се смята, че немското право е широко застъпено, тъй като в края на XIX век, когато се приема техният Граждански кодекс, френският първоначален проект е сметнат за доста нетрадиционен за японското общество и са възприети доста германски доктрини, вкл. част от темите, свързани с т.нар. преддоговорна отговорност също имат своите корени в германски граждански закони. Първо, искам да кажа, че поддържам заключението, но искам, разбира се, да направя няколко допълнения, които смятам, че е по-добре да се развият и устно в самото заседание. Както съм написал в експертизата, въпросната доктрина, която според мен е грешно да се нарича culpa in contrahendo, в Япония по-скоро е отговорност за недобросъвестно прекъсване на водените преговори, всъщност не е кодифицирана от Гражданския кодекс и въпреки че в 3

Германия тя се кодифицира в голямата реформа през 2022 г. в чл. 311, ал. 2 от Гражданския кодекс, в японския кодекс е имало такива тежнения да се кодифицира, но те са били отхвърлени. За това, към настоящия момент, реално правното основание за подобна отговорност е чл. 1, ал. 2 от Гражданския кодекс, вр. чл. 709, който урежда генералната деликтна клауза в японското право. Това е първият момент, който искам да уточня. Второто нещо, което искам да уточня е, че от както тази теория, от началато на 80-те години се развива в Япония, има разбира се и различни теории за произхода на тази отговорност. Някои казват, че е деликтна отговорност, други поемат, така да се каже, договорния път и искат да я структурират като отговорност, която се базира на някакво преддоговорно съглашение, което е договор за водене на преговори. Като цяло, това, което съм прочел в японската съдебна практика, а тя не е никак малко между другото, може би са над 50 релевантните решения, като тези на Върховния съд са поне 25-30 от тогава. Всъщност, по-скоро се застъпва деликтният характер на тази отговорност. В тази връзка, две неща се наблюдават, че тази отговорност е резултат и от нарушаването на някакво задългжение за водене на добросъвестни преговори, което вече трябва да е узряло и за това тази теория разделя сключването на договор на три етапа.

Първият етап е всъщност, когато страните влизат в някакъв контакт помежду си за първи път, но не обменят никакви бизнес-предложения, нито има оферта, нито има предложение за оферта. Втория етап е именно, когато има оферти и предложения за оферти, които маркират конкретните параметри на договора и етап, когато преговорите за финализиране по отношение на съществените параметри на договора и всъщност остава, така да се каже той да бъде завършен окончателно чрез формално сключване. Особено, повечето случаи за това касаят тази отговорност и договори, при които имат някаква изискуема законова форма за действителност. Примерно при прехвърляне на недвижима собственост и т.н. Това са от гледна точка на стадиите може да се говори за кога всъщност се поражда легитимното очакване за сключване на договор. Сега, в японската практика има и доста индикации доколко тази втора фаза е приключила. Т.е., например, когато страните са имали предходен договор или вече са имали някакви договорни отношения или когато става дума за рамково съглашение, по което се обменят някакви поръчки, или когато вече едната страна е дала някакво обезпечение с надеждата ще договорът ще бъде сключен, или направено авансово плащане по него. Такива неща, които 4 всъщност индикират завършването на втората фаза и започването на третата фаза, при която реално трябва само да се стигне до сключване на договора.

Японската доктрина смята, че тези очаквания се създават с привършването именно на тази втора фаза. Т.е., когато вие имате, да речем някакви уговорени параметри или от обстоятелствата следва, че такива биха могли да се считат, че са уговорени. От гледна точка на това, тази преддоговорна отговорност, свързана с прекъсването, виновното прекъсване на преговорния процес, от една страна, води до тази отговорност, когато този легитимен интерес на очакването, на доверието е нарушен. И в този контекст се движи всичко, като по отношение на вредите, ако се изхожда от това, че тази отговорност е деликтна, тогава, в японската доктрина и се приема, че ще прилага чл. 416 от Гражданския кодекс наред с чл. 709 и сл., като чл. 416 това са общите разпоредби, свързани с неизпълнението. Това е, което бих очертал в началото като поле на дискусия и от там излизат всички неща, като имайте предвид, че японското право е традиционно право. Т.е., там именно тези така доктрини за чест, достоинство, какво следва да се смята за добросъвестно или не, всъщност съдебната практика казва и от обратната страна, кога всъщност не е налице тази отговорност. Тя не е налице, когато има някакви обстоятелства, които изключват тази своеобразна culpa in contrahendo. Това може да са някакви природни бедствия, това може да са някакви резки, много резки икономически промени, това може да е свързано с липса на авторитизация на водещите преговорите по отношение на сключването на договора, тъй като в Япония веригата на съгласия е доста стриктна дори в големите корпорации и компании.Това е нещото, което бих желал да кажа в началото.

АДВ. Р.: На стр. 4-та до 6-та от експертизата цитирате няколко решения на Върховния съд, като може ли да ни потвърдите какъв е процесуалната, практическа прецедента тежест в Япония на посочените от Вас решения?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: В Япония не съществува прецедентна съдебна система. Т.е., решенията на Върховния съд, за разлика от правния кръг на общото право, не са задължителна, не са източник на право. Но това, което може да се каже, че Върховният съд в Япония, като една последна съдебна инстанция, всъщност рисува това доколко отговорността може да се разпростре в определени случаи. Те повечето прецеденти са именно такива. И второ, тази практика, която съм цитирал е най-често цитираната практика в правната теория. Т.е., която аз съм имал под ръка, тъй като тя е огромна, най5 вече по отношение на коментарите на Гражданския кодекс, но тези съвременни студии, които съм прегледал по отношение на преддоговорната отговорност, проблемът при тази практика е, че, за да стане ясно и на вас, един японски съдебен акт на върховната инстанция не изглежда като един български съдебен акт на ВКС, където се докладва цялото дело, кой какво иска, какво се е случило по инстанциите и т.н. А това е по-скоро една такава, бих я нарекъл, френска практика, касационна, която всъщност казва да, подкрепят се изводите във въззивното решение или не се подкрепят по тези и тези съображения. Т.е., ако ти не си чел всички предходни решения по инстанциите, трудно може да разбереш какво е решението всъщност казва и по тази причина тази практика трябва да се чете свързано. Аз съм я цитирал така, както е била препотвърдена и в литературата, за да мога да се справя с тази сложна задача.

АДВ. Р.: Вторият ни въпрос касае страници от 3-та до 6-та от експертизата и е за възникване на преддговорна отговорност по японското право, необходимо ли е да се установи умисъл, измама или намерение за причиняване на вреда или е достатъчно е виновното поведение, вкл. устна небрежност?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: На този въпрос мога да отговоря отрицателно. Не, умисъл не се изисква, но той се изисква при една определена форма на преддоговорната отговорност, когато затаявате определени обстоятелства, които смятате, че могат да бъдат доведат до отказ на другата страна от преговорите. Тогава, разбира се, се изисква умисъл, но в общия случай, тъй като пак казвам, основанието в повечето съдебни решения деликтният характер на отговорността е застъпена, всъщност всякава форма на вина, дори небрежност, може да доведе до именно тези неща. Разбира се, в повечето случаи, в които са така дали началото на тази отговорност, аз съм ги описал, т.нар. „зъболекарски случай“, при който един зъболекар желае, изявява намерение да закупи определени помещения в един новостроящ се жилищен комплекс и там самият инвеститор променя целия проект нарочно, за да може да стане продажбата. В последствие, въпросният зъболекар се отказва от сделката, но при тези случаи е ясно, че малко или много е налице умисъл, както и в случаите, при които имате вече предварително, така да се кажа, съгласие по отношение на параметрите на сделката, а пък се стига до 6 сключване на алтернативна сделка, където всъщност продавачът прехвърля собствеността на трето лице. Това се смята за изключително недобросъвестно в Япония. Т.е., да водиш преговори паралелно.