Решение № 1069 от 21.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Перник, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря М. М. Д. като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720101785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ищецът твърди, че на *****, при движение по ***** край с. С., водачът Й. Т. преминал с автомобил „*************“, рег. № ************* през необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътното платно. В резултат по автомобила били причинени материални щети по автомобила, застрахован при ответното дружество със застраховка с „Каско +“, валидна в периода 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., като повредите били подробно описани в уведомление за щета и опис-заключение по преписка № ********************.

На увреденото МПС бил извършен ремонт, възложен на „********************, за което била е издадена фактура за 1339,31 лв. с ДДС, изплатена от застрахователя на 19.06.2020 г.

Изложени са съображения, че с плащането за ищеца се породило правото на регресен иск спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за сумата от 1354,31 лв. (вкл. 15,00 лв. ликвидационни разходи), доколкото по силата на чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът бил отговорен за поддържане на пътищата. На ответника била изпратена регресна покана, но последният не е изплатил дължимата сума.

При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1354,31 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № ******************** и ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията за наличие на необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътя, както и причинноследствена връзка между него и претърпените от автомобила вреди.

Оспорва предпоставките за суброгация и валидността на извършеното плащане, като 1 поддържа, че липсват доказателства, че застрахователният договор да е бил в сила към момента на ПТП, да са били представени документи за извършен оглед и заснемане на МПС като условие за влизане в сила на договора, да са били плащани застрахователните вноски.

Позовава се на липсата на протокол за ПТП, изготвен от органите на Пътна полиция, с който да се установи мястото на произшествието, наличието на препятствие (гума) на пътното платно, конкретният механизъм на ПТП и действителните щети по автомобила.

Излага съображения за доказателствената стойност на уведомлението за щета по полица „Каско +“, доколкото същото не е съставено от длъжностно лице, а възпроизвежда твърдения на водача, който е заинтересован.

Оспорва начина на изчисляване стойността на вредите, респ. стойността на необходимите разходи за ремонт.

Посочва, че не е ясно при какви условия е станало ПТП (скорост, част от денонощието, лента на движение и др.). В тази връзка в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на ПТП с нарушението на правилата за движение по чл. чл.

20, ал. 2 от ЗДвП досежно избора на подходяща скорост, адекватната реакция при възприемане на пътната обстановка, съответно – спиране или намаляване на скоростта при възникване на опасност. Поддържа, че дори на пътния участък да е имало гума, възникването на препятствието не може да се вмени във вина на ответника и същото представлява случайно събитие, като в тази връзка цитира съдебна практика.

В законоустановения срок ответникът е искане като трето лице помагач на страната на ответника да бъде конституиран „Автомагистрали“ ЕАД. В случай на уважаване на главната искова претенция ответникът е предявил и обратни искове с искане третото лицепомагач да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 1354,31 лева, ведно със законната лихва депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Изложени са съображения, че по силата на договор за възлагане на обществена поръчка № РД-381/01.03.2018 г., дейностите по поддържане и ремонт на процесния пътен участък по местонастъпване на ПТП, е била възложена на дружеството „Автомагистрали“ ЕАД, включително и за м. април 2020 г. били възложени дейности за почистване, събиране на битови и други отпадъци, както и охрана, като в чл. 28 от споразумението е уредена и имуществената отговорност на „Автомагистрали“ ЕАД като изпълнител.

С определение от 10.06.2025 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника дружество „Автомагистрали“ ЕАД и е приел за съвместно разглеждане в производството предявения от ответника обратен иск.

В срока за отговор третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД изразява становище за допустимост но неоснователност на главния и на обратния иск. Оспорва фактите, посочени от ищеца по главния иск, включително механизма на ПТП, мястото на настъпване, както и вида и размера на щетите и наличието на извършени разходи за ремонт.

Акцентира, че не може да се установи скоростта на автомобила към момента на инцидента, и спазването от страна на водача на задълженията му по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избора на скорост. Въвежда твърдение за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, тъй като не се е съобразил с обстоятелството, че се движи в участък с ремонтни дейности. В тази връзка поддържа, че дори да се приеме, че ПТП е настъпило, то не е вследствие на противоправно поведение на ответника, а представлява случайно събитие. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището си. По отношение на предявения обратен иск ТЛП оспорва наличието на причинна връзка между свое поведение и произшествието.

Подчертава, че между него и ответника е сключен договор за обществена поръчка, по който изпълнението на ремонтните дейности става само при изрично възлагане чрез задания (месечни, допълнителни или извънредни), като при непредвидени обстоятелства (каквото е твърдяното препятствие) ТЛП има задължение да реагира само след писмено или устно възлагане от страна на възложителя (ответника), каквото в случая не е налице, като се позовава на съдебна практика. Поддържа, в договора не е предвидено задължение за „Автомагистрали“ ЕАД да следи за възникване на опасности или инциденти, а само да реагира при възложени действия, в противен случай би му се прехвърлила изцяло отговорността на възложителя. Посочва, че не е доказано нито неизпълнение, нито некачествено изпълнение на възложени дейности, което да е довело до ПТП. Представя 2 сертификат за изпълнение на месечни дейности за април 2020 г., който доказва, че работата е била приета и платена от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с главен осъдителен иск с правна квалификация чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на регресна претенция за изплатено обезщетение във връзка с вреди по МПС, настъпили в следствие на ПТП, като според твърденията на ищеца отговорността на ответника произтича от виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ за поддържане в изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа. Предявен е обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 258 от ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението, като соченото разрешение е приложимо и в хипотезата на чл. 410, ал. 1 КЗ, по аргумент от разясненията в т. 15 от ППВС № 7/1977 г.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал.

2 ЗП) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД като собственик на процесния път за виновното поведение на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа, и в частност – на процесния пътен участък.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътищата, част от републиканската пътна мрежа. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

По делото не са спорни фактът на настъпването на ПТП с участието на л.а.

„*************“, рег. № *************, застрахован при ищцовото дружество, че участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, както и че е налице сключен договор за обществена поръчка № РД-38-1/01.03.2018 г., по силата на който именно „Автомагистрали“ ЕАД отговаря за поддръжката на пътния участък, в който се сочи, че е настъпило ПТП, като сочените обстоятелства са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с приетия за окончателен доклад по делото.

3

Във връзка с процесното ПТП застрахованото лице е подало уведомление за щета ******************** на 29.04.2020 г., като е посочило, че ПТП е настъпило на *****, при движение по ***** край с. С., като водачът Й. Т. преминал с автомобил „*************“, рег. № ************* през необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътното платно, в резултат на което по автомобила били причинени материални щети – „********************“. Идентични съображения са изложени и от водача на лекия автомобил Й. Т. в Приложение № 1, депозирано до застрахователя, в което той е посочил времето и мястото на настъпване на ПТП, а като причина е посочил „имаше гума от ТИР на пътя“ и е депозирал и саморъчни писмени обяснения в този смисъл.