Решение № 1170 от 23.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100100276 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са искове по чл.124 от ГПК, чл.59 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД – за собственост, заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот, както и за плащане на обезщетение за причинени му вреди /имуществени такива/, ведно с лихви и разноски.

Ищците твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. ********, с площ 1227 кв. м., образувана от първоначално притежаваните от тях 1 190 кв.м. и придадени по регулация 37 кв.м. При снабдяване със скица на имота установили, че площта му е 1 185 кв.м, поради което искат признаване на собствеността им върху процесните 42 кв.м. Твърдят освен това, че ответникът ползва собствените им 5 кв.м. без основание, поради което искат обезщетяване за времето от 20.12.2018г. до 23.10.2023г., съизмеримо със средния пазарен наем за такива имоти.

Твърдят, че в собственото си място са поставили антипаркинг съоръжения, при което са извършили разходи за геодезическо заснемане и поставяне на самите съоръжения в общ размер на 1703.70 лева. Твърдят, че въпреки стриктно спазване на процедурата по поставянето им, ответната община премахнала 6 от поставените съоръжения чрез Столичен инспекторат и били конфискувани въз основа на КП 211 0061551 от 16.11.2021г., за който се твърди, че е незаконосъобразен. Искат възстановяване на сумите. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че част от имота на ищците от 27 кв.м. са отнети от имота на ищците и са придадени към улица.

Твърди, че в КККР имотът е нанесен с площта по документ за собственост /1 185 кв.м./. Твърди, че се касае за неточно отразяване на имота в КККР, поради което грешката следвало да бъде отстранена по административен ред, а за допускането й отговорност носели служителите на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Твърди, че премахването на 6 антипаркинг съоръжения е станало на законово основание – попадали в имот, общинска собственост, а относно извършеното геодезическо заснемане – липсвали доказателства за извършени разходи. Оспорва твърденията за незаконосъобразност на съставения констативен протокол. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Предявява обратен иск срещу Агенция по геодезия, картография и кадастър - за осъждането им да заплатят исковите суми в случай на осъдително за ответника решение.

Третото лице помагач – Столичен инспекторат, твърди законосъобпразност в действията по съставяне на констативния протокол и премахване на антипаркинг съоръженията.

Третото лице помагач - Агенция по геодезия, картография и кадастър, оспорва предявения първоначален и обратен иск. Твърди, че всички действия по нанасянато на имота в КККР са извършени законосъобразно. Иска отхвърляне както на първоначалния, така и на обратния иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 20.04.1992г., е сключен договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт от същата дата, с който М. М. прехвърля на Н. М. ½ идеална част от имот, описан като празно място, находящо се в гр.София, на ул.******** съставляващо им.пл .№1012 с площ 1190 кв.м На 15.12.1994г. е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 4, том. XXIII, дело № 4291/1994 г. от 15.12.1994 г., съгласно който М. М. и Н. М. са признати за собственици на придаден по регулация към собствения им парцел X-1012,в квартал 2А, по плана на гр.София, м.

„НПЯ Дианабад” с пространство от 37 кв.м., като стойността на придаваемото място е изцяло заплатена.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на 2 недвижим имот №199, том VII, рег.№25423, дело №1269/2018 година на Нотариус рег.№ 302 при НК, М. М. дарява на ответника П. М. ½ ид.част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.София, ул.********.

На 16.11.2021г., на ул.******** №15-17 е извършена проверка от Столичен инспекторат, при която са установени, премахнати и иззети 6 бр.антипаркинг съоръжения, поставени в нарушение на чл.51 и чл.52 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, за което е съставен констативен протокол.

От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че регулационните промени по отношение на ПИ с идентификатор ***, са извършени с регулационен план,одобрен със Заповед № РД-5009-45/01.02.1985 год., с действаш РП за процесния имот съгласно ЧИЗРП на м.НПЯ"Дианабад“,одобрен със Заповед № РД-50-09-304/18.11.1992год., както и одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.София със Заповед №1895 от 18.12.1915. С последната заповед е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.София, в която УПИ Х-1012, кв.2А, по действащия РП на м.“НПЯ Дианабад" с площ в размер на 1 190 кв. м е нанесен като поземлен имот с идентификатор 68134.803,1012, с площ от 1185кв.м. Сочи, че в регулационните планове площите на имотите се определят чрез използване на графични методи, докато границите на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Изгрев" на Столична община са определени след преки геодезически измервания на терен при съобразяване на материализираните на място граници. При нанасяне в КККР имотът е отразен с площ от 1 185 кв.м., а в документите за собственост същият е с площ от 1190 кв.м, т.е. съществува разлика от 5кв.м.спрямо посочената в кадастралната карта Вещото лице сочи освен това, че разликата от 5 кв.м.попада в рамките на допустимата точност, определена в чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/.

При направения оглед на имота в пространството ограничено от уличната регулационна линия и северната фасада на жилищната сграда вещото лице не е установило наличие на антипаркинг устройства. Дава заключение за размера на пазарния наем за 5 кв.м., съставляващи част от процесния имот.

Други доказателства по делото не са представени.

3

Вярно е, че са представени е разписка от 09.08.2021г., в която е отразено, че Д.Е. е получил 300 лева за строителни работи, почистване на терена пред блок на ул.******** /номерът не се чете/ и за поставяне на антипаркинг колчета, от 13.08.2021г. – че е получил от Н. М. още 200 лева за извършване на работа по договореност в дворното пространство на блока на ул.********, както и разписка без посочена дата – че е получена сумата от 300 лева от Н. М.. Представени са две разписки от 10.01.2022г. за получена от К.С. сума в общ размер от 300 лева за трасиране на граници на УПИ X-1012.

Тези документи обаче са частни такива, нямат достоверна дата, съдържат изгодни за страната факти, поради което не са годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.124 от ГПК

Установителният иск за собственост предпоставя безспорно установяване принадлежност на право на собственост на твърдяните в исковата молба основания, в случая - правни сделка и придаване по регулация От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено правото на собственост на ищците, произтичащо, както следва – по отношение на Н. М. от договор за замяна на недвижим имот и покупка на част от имота по регулация, по отношение на П. М. от договор за продажба на недвижим имот, върху недвижим имот с площ от 1 227 кв.м.

От заключението на вещото лице по приетата СТЕ, безспорно се установява, че поземления имот, собствен на ищците, в кадастралната карта, след заснемане на място, е нанесен с площ 1 185 кв.м. Вещото лице установява освен това, че при отразяване на имота в КК е допусната разлика от 5 кв.м., която попада в рамките на допустимата точност, определена в чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. Допусната е грешка при нанасянето на имота в кадастралната карта, която не лишава ищците от правото им на собственост върху процесните 42 кв.м.

Недвижимите имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП - ако се намират в урбанизирана територия, идентификаторът - ако за съответната територия има изработена кадастрална карта, границите и площта. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег /така решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I 4

Г О ; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС , I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО/. Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост.

Основното изискване към кадастралната карта е да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост, т. е. да отразява пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални във всеки момент.

Според трайно установената практика на ВКС, кадастралните карти и кадастралните регистри имат декларативно значение и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти.

Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ (решение № 60141 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 553/2021 г. на I г. о. на ВКС и посочените в него ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС; решение № 99 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 4583/2013 г. на I г. о. на ВКС; решение № 145 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 779/2018 г. на I г. о. на ВКС).

Поземлените имоти се урегулират чрез подробните устройствени планове с регулационни линии - улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота); и с вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота).

Възможна е хипотеза, какъвто е настоящия случай, в която да е налице разминаване между регулационните линии и кадастралната основа по отношение на даден урегулиран поземлен имот, така че да е налице грешка в кадастралната основа, изразяваща се в неправилно заснемане на уличната регулация.

Допуснатата грешката в кадастралната карта по отношение на даден урегулиран поземлен имот няма отношение към обема на право на собственост спрямо този имот. Както е посочено в мотивите към т. 5 от ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г., грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един 5 недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, а правото на собственост се извежда от документите за собственост /така Решение № 579 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2023 г., III г. о., ГК/ .Да се приеме възможността имотната граница да се отклонява от действителното й положение в рамките на допустимите отклонения по чл. 18, ал. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. без възможност за реалното й установяване при спор за собственост, би довело до фактическо отнемане на части от един поземлен имот и находящи се в същия сгради и придаването им към друг, каквато възможност законът не допуска и което е в противоречие с установения в чл. 17, ал. 3 от Конституцията , основен конституционен принцип за неприкосновеност на частната собственост. Допуснатата грешка относно границите на имота /установена по делото от представените документи за собственост и с оглед заключението на вещото лице/ подлежи на отстраняване по предвидения в закона ред от титуляра на правото на собственост към момента на подаване на заявление към съответните органи за отстраняване на грешката по административен ред или към момента на предявяване на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.