Решение № 302 от 27.04.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2195/2024
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67 · Закон за автомобилните превози
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 306 · Търговски закон
- чл. 349, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 349, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 349, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 367 · Търговски закон
- чл. 373 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. Казанлък, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102195 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.В.К., действащ чрез пълномощника си адвокат В. С. С., вписана в Регистъра на адвокатите на САК, служебен адрес: ***, против „М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.В.С., искове с правно основание чл. 372, ал.1, вр. чл. 367 от ТЗ.
Ищецът “Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.В.К., действащ чрез пълномощника си адвокат В. С. С., твърди, че в качеството си на превозвач по смисъла на чл. 367 от ТЗ е бил нает от спедитора „М.“ ЕООД, съгласно Договор за превоз с изх.
№ 29 от 19.12.2023 г. да извърши международен превоз на стоки от Т. до Р. срещу превозно навло в размер на 2900 евро, което следвало да бъде заплатено в срок до 15 дни след разтоварването и представяне на оригинални ЧМР с термолента. Стоката била доставена от превозвача на 04.01.2024 г., но ответникът не бил извършил плащане по фактурата.
Твърди, че поради липса на плащане между страните били проведени редица телефонни разговори, в които били провеждани преговори за погасяване на задължението, но за съжаление същите останали без резултат.
На 11.07.2024 г. до ответника била изпратена писмена покана, ведно с чмртоварителница, термолентите и фактурата, придружаващи процесния превоз.
Документите били получени от представител на ответника на 13.07.2024 г. С поканата бил предоставен 7-дневен срок, в който „М." ЕООД да заплати задължението или да се свърже с представител на ищеца за провеждане на преговори по сключване на споразумение за погасяване на вземането. Към настоящия момент сумата не била платена и страните не били постигнали съгласие за погасяването й.
1
Сочи, че съгласно чл. 367 от ТЗ по силата на договора за превоз превозвачът поемал задължение срещу определено възнаграждение да превози до определено място, лице, товар или багаж. Предоставя писмени доказателства, представляващи - Заявка - Договор за превоз с изх. № 29/19.12.2023 г.- международната товарителница (CMR) и термолентите, придружаващи превоза, както и издадената по договора фактура. От изброените документи, безспорно се установявало, че между страните възникнало валидно правоотношение, по силата на договор за превоз, като ответникът бил сключил договора в качеството си на спедитор. В чл. 372, ал. 1 от ТЗ възнаграждението се заплащало при сключване на договора, ако не било уговорено друго. Видно от представения договор за превоз, между страните било уговорено навло в размер на 2900 ерво - с левова равностойност от 5671,90 лева, като съгласно чл. 8 от Заявка - Договор за превоз с изх. № 29/19.12.2023 г., плащането било дължимо до 15 дни след разтоварването и предоставяне на оригинални чмр с термолента. Тези документи били предоставени на ответника нееднократно, като същият бил удостоверил получаването им на 13.07.2024 г., видно от товарителница с № 1050838272727.
Съобразно чл. 361, ал. 2, вр. чл. 349, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ТЗ при спедиционния договор за възлагане на международен автомобилен превоз на стоки в отношенията между спедитора и превозвача правата и задълженията за поръчителя-получател на стоката, възниквали за спедитора и той бил длъжен да упражни правата и да изпълни задълженията на поръчителя, породени от сделката с превозвача. В този смисъл, заплащането на цената по спедиционния договор не бил елемент от някакво самостоятелно правоотношение между спедитора и превозвача, а била част от тези задължения на поръчителя по договора за международен автомобилен превоз на стоки, за чието изпълнение спрямо превозвача бил отговорен спедиторът, който действал за сметка на своя доверител. По тази причина независимо от факта, че превозът бил възложен на превозвача не от изпращач или получател на стоката, а от трето лице - спедитор, задължението за заплащане цената за превозвача бил елемент именно от процесната сделка за международен автомобилен превоз на стоки.
Сочи, че съгласно действащото българско законодателство, както и съгласно Конвенция за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), когато договорът за превоз бил сключен от спедитор, страни по него били спедиторът (който действал от свое име) и превозвачът независимо от това кой бил посочен в товарителницата като изпращач - в този смисъл сочи Решение № 38 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Решение № 98 от 22.07.2022 г. по т. д. № 904/2021 г., т. к., I т. о. на ВКС).
Видно от предоставените документи, ищецът бил изпълнил поетото от него задължение по договора, като превозил и разтоварил процесния товар поради което счита, че претенцията за плащане на превозното навло следвало да бъде уважена.Моли съда да постанови решение, с което да осъди „М." ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. Мъглиж, ул.
„Самара" № 2, представлявано от С.В.С. да заплати на „Б." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Цар Самуил" № 64, ет. 5, представлявано от управителя И.В.К. сумата от 5671,90 лева, представляваща дължимо превозно навло по Заявка - Договор за превоз с изх. N° 29/19.12.2023 2 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски. Посочва банкова сметка ***.
В законоустановения срок постъпи отговор на исковата молба от ответника „М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
Столична община, район “М.”, ***, представлявано от С.В.С. чрез пълномощника си адв. Д. Д.. Същият твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Претендира, че обстоятелството, че стоката е доставена на получателя по товарителница било невярно. Невярно било и обстоятелството, че с оригиналната товарителница са му доставени и оригиналните термоленти – получените копия били нечетливи.
Ответникът сочи, че видно от представената товарителница товарът бил натоварен на 21.12.2023г. в Т., както и че той представлявал 17950 кг пресни зеленчуци. Твърдяло се, че същият товар бил доставен от ищеца на 04.01.2024г., без да се упоменава къде е станало това, на кого била предадена стоката и как била получена. Получателят на товара, който ги наел като спедитори да организира транспорта, им заявил, че не бил получил същата.
Той не бил подписвал никакви документи за получаване на същата, включително не бил поставял подпис и печат на представената от ищеца по делото товарителница /ЧМР/. Именно поради тази причина той отказал да извърши плащането, което имал към тях в размер на 2900 евро съгласно издадената от „М.“ ЕООД фактура. Те не можели да претендират за тяхното заплащане, тъй като не притежавали годни документи, от които да се установи по безспорен начин, че стоката, предмет на договора била доставена и получена от румънската фирма. Действително били получили международна товарителница, но същата нито била подписана от получателя, нито имала дата, на която стоката да е била доставена. За липсата на изрядни документи, касаещ извършения превоз, вината била изцяло на превозвача - ищец по настоящия иск.
На основание чл.103 от ЗЗД правят възражение за прихващане с насрещно тяхно вземане в размер на 5 867.49 лева /равностойността на 3 000 евро/, което произлизало от същото правоотношение. Вземането им за прихващане изхождало от следното: поради недоставяне на стоката, предмет на договора за превоз, „М.“ ЕООД претърпяло вреди в размер на 5 867.49 лева /равностойността на 3 000 евро/, представляващи незаплатена сума по фактура №0000202579 от 22.12.2023г. от получателя на стоката. Оспорва истинността на представената товарителница /ЧМР/ относно авторството на лицето, положило печат на отметката - стоки получени, както и посочената дата на нейното получаване.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Между страните не е спорно, че между тях са възникнали облигационни отношения по повод заявка – договор изх. № 029/19.12.2023 г. Сключен е договор за международен автомобилен превоз на стоки. По повод на сключения договор ищецът издал фактура № 1000000490/09.01.2024 г. за стойността на извършения от него превоз като претендира сумата от 2900 евро /5671,90 лева./, като неплатена от ответника.
3
По делото са представени 16 броя термоленти, от които е видно, че е налице извършен превоз на товар до Република Р. от товарен камион с рег. № ***, собственост на „Б.“ ООД.
Представено е копие на Международна товарителница Екземпляр №7 от които е видно, че стоката е натоварена в гр. Самсун, Т. на 21.12.2023 г. На същата фигурират печат и подпис на изпращача на стоката, както и на превозвача, както и печат на получателя на стоката Fruitport SRL – Р. с отбелязване, че стоката е получена на 04.01.2024 г.
По делото е представен в оригинал от ответника Международна товарителница Екземпляр №6 от които е видно, че стоката е натоварена в гр.
Самсун, Т. на 21.12.2023 г. На същата фигурират печат и подпис на изпращача на стоката, както и на превозвача, както и печат на получателя на стоката Fruitport SRL – Р. без отбелязване на коя дата е получена стоката.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебноавтотехническа експертиза е видно, че през периода от 01.01.2024 г. до 05.01.2024 г. превозно средство с рег. № -***, собственост на „Б.“ ООД е пропътувало разстоянието от гр. Х. до Complex Fructe Su Market – Р., където е извършило проестой от около 6 часа и след това се е върнало в гр. Б.. Експертизата е използвала GPS данните от монтирания на превозното средство GPS датчик, като е посочила подробно движението му по часове, както и са представени детайлни карти на движението на процесното МПС. Установява се, че превозно средство с рег. № -*** и ремарке рег. № А1281ЕК, собственост на „Б.“ ООД е влязло в Р. на 02.01.2024 г. в 21:54 часа, като е преминал през ГКПП Р. като е пътувало за гр.
Б. и на 04.01.2024 г. в 18,00 часа е напуснало Република Р. през ГКПП Р..
Посочено е още, че превозното средство е достигнало адреса по товарителницата Complex Fructe Su Market – Р., където е извършило престой от около 6 часа. Посочен е и престоят на МПС на границата в двете посоки по часове и с местоположение.
По делото са събрани гласни доказателства като е разпитан свидетелят Г.И.К. – ръководител транспорт при ищеца. От неговите показания се изяснява маршрута на камиона и всички обстоятелства по доставката на стоката.
Представена му е в оригинал Международна товарителница Екземпляр №6.
От представените по делото документи във връзка с проведена съдебна поръчка по Регламент 2020/1783 на ЕП е видно, че е изготвена митническа декларация за внос на стоки с № MRN24ROBU120010002165 със следните параметри: изпращач – Байрак Тикрет, Самсун Т., получател Фрутпорт СКЛ, ЕИК RO49111702, с. Фундени, Община Доброещи, транспортно средство: № ***, освобождаване от митница: 03.01.2024 г. от митническо бюро на Регионална Дирекция – Б., заплатени са всички дължими такси и ДДС. По делото е приложено копие от митническа декларация със същия номер.
Приложен е и електронен документ за внос на стоки към митническа декларация за внос на стоки с № MRN24ROBU120010002165, в който подробно са описани внесените стоки.
Видно от писмо от Главен инспекторат на гранична полиция Б. в периода от 01.01.2024 г. до 05.01.2024 г. превозно средство с № -*** е регистрирано в системата за отчет на граничния трафик както следва: влизане на 03.01.2024 г., излизане на 04.01.2024 г., водач: П. Д.Т..
4
Видно от представените по делото заявка –договор от 21.03.2024 г., от 17.04.2024 г., придружени с 2 бр. фактури, извлечения по сметка е видно, че между страните съществуват трайни търговски отношения.
Видно от представените по делото 2 бр. заповед за командировка в чужбина № 3390 13/ 03.01.2024 г. и № 3390 12/08.12.2023 г., издадени от „Б.“ ООД водач на превозното средство е П. Д.Т., като за периода на доставката е бил командирован за осъществяване на траспортни услуги в рамките на ЕС и трети страни.